Решение № 150 от 02.08.2024, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Административно наказателно дело 184/2023
- Вид
- Решение № 150
- Подписан
- 02.08.2024
- В сила
- 01.11.2024
- Състав
- Велина Иванова Полежанова
Цитирани разпоредби
- чл.39, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.40, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.45 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.110, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.28, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.81, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.399 · Кодекс на труда
- чл.402, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл.402, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.63, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 150 гр. Разлог, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря А. Р. Т., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Велина Полежанова, Адм. нак. дело №
20231240200184 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод жалба от „В.Ф.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„Б.“ 38, в.
„а“, е.4, а.16, представлявано от Л.Т., против НП №*/10.02.2023 г. на Директора на „ИТ“-Б..
Жалбоподателят моли съда да бъде отменено НП като незаконосъобразно. Навежда доводи, че лицето Е.Б. няма качеството на работник в дружеството жалбоподател, а е било курсист в дружеството. Излага подробни съображения, поради които издаденото НП е незаконосъобразно.
АНО, ч/з процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна, като моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения срок от връчването му на оспореното НП.
Въз основа на събрания доказателствен материал, съдът намира следното от фактическа страна:
На 14.09.2022 г. около 10:50 ч. свидетелите А.-Ч., К. и Ц. извършили проверка по работни места, относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект – „Ш.ц.“, в с.Б., о.Б., експлоатиран от „В.Ф.“ООД-Б.. По време на проверката било констатирано, че лицето Е.М.Б. с ЕГН*, да работи без сключен трудов договор. След приключване на проверката по работни места дружеството е призовано по реда на чл.45 от АПК, за извършване на проверка по документи в Д"ИТ“-Б.с Призовка с Изх. №22079640/14.09.2022 г.
След извършване на проверката по документи, на 04.11.2022 г., е съставен Протокол за извършена проверка от страна служителите на Д „ИТ“-Б..
Въз основа на направените констатации в хода на проверката и след приключването й, е съставен АУАН №* от 04.11.2022 г. в присъствието на законния представител на дружеството-жалбоподател, но оформен при отказ в присъствието на свидетеля М.Л.С..
На основание така съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ от 1`500.00 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
По делото е приложена декларация от Е.М.Б., лице работещо по трудово/гражданско правоотношение във вр. с извършването на проверка по спазване на трудовото и 1 осигурителното законодателство на основание чл.399 от КТ, и във вр. с чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от КТ, и чл.39, ал.1 от АПК и чл.40, ал.1 от АПК и чл.110, ал.4 от ДОПК от 14.09.2022 г. в 10:50 часа, в която същата е посочила, че работи във „В.Ф.“, стопанисващ обект „Ш.ц.-с.Б.“, като „шивачка“, с работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч. и с уговорено трудово възнаграждение от „40 лева на ден“. Отразено е също, че Е.Б. няма сключен трудов договор, че не е получила копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор.
По делото е представен трудов договор, сключен на 12.09.2022 г. м/у жалбоподателя и лицето Е.Б..
От справката за приети и отхвърлени уведомления с вх. №*/14.09.2022 г., подадена от „В.Ф.“ООД, ЕИК*, се установява, че трудов договор с Е.М.Б. е регистриран на 14.09.2022 г. в 13:57 часа.
Посочените в акта констатации се потвърждават от разпита на актосъставителя М.Ц. и А.А.Ч. и Т.К. – свидетели по акта. Свидетелите сочат, че на 14.09.2022 г. извършили проверка на Ш.ц. в с.Б., по повод сигнал, че работят лица без сключени трудови договори. При проверката заварили лицето Е.Б. да извършва трудова дейност, шиейки на шевна машина.
Същата попълнила декларация, в която отразила условията, при които полага труд.
Свидетелите сочат още, че по време на проверката нямало определени лица, които да провеждат обучение на работещите в дружеството. Всички жени в помещението извършвали трудова дейност, като имало жена, която се представила за бригадир.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя М.Ц. и на свидетелите К. и А.-Ч., които отразяват преките им впечатления. Свидетелите са установили нарушението и са очевидци на същото. Показанията им са източник на пряка доказателствена информация за установеното. Не са противоречиви. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
От приложената Заповед №З-0693/15.08.2022 г. се установява материалната компетентност на издателя на НП.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие, съдът намира, че в хода на административно наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Спазени са сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Давностните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, както относно съставянето на АУАН, така и издаването на НП също са спазени.
Актът е съставен в присъствие на представител на жалбоподателя, и е надлежно връчен на последния с/у подпис, а НП е издадено след изтичане на 7-дневния срок така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-НО, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.
При издаването на обжалваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както актът за установяване на адм. нарушение, така и НП са съставени в съответствие с изискванията на чл.42, съотв. на чл.57 от ЗАНН и при спазване на правилата за установяване на адм. нарушение и налагане на наказанието, установени в раздел ІІ-ІV от ЗАНН.
В този смисъл, възраженията изложени от жалбоподателя за незаконосъобразност на 2 обжалвания административен акт на основание допуснати съществени процесуални нарушения, са неоснователни.
В конкретния случай адм. нак. отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че в качеството си на работодател, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 14.09.2022 г. в обект – „Ш.ц., в с.Б., о.Б., експлоатиран от „В.Ф.“ООД-Б. е заварено лицето Е.Б. да полага работна сила, без да й е представен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлянеито по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
В тази вр. защитната теза на жалбоподателя се гради на обстоятелството, че на лицето Е.Б. бил провеждан курс на обучение в дружеството „В.Ф.“ООД, за което обстоятелство са представени множество доказателства.
Съдът намира обаче, че представеният от жалбоподателя Договор №1 от 05.09.2022 г. е създаден единствено по повод извършената на 14.09.2022 г. проверка от служителите на Д"ИТ“-Б. и целта му е да подкрепи защитната теза на жалбоподателя, поради което и същият не оборва административното обвинение.
От съвкупния анализ на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателствени средства, по безспорен и категоричен начин се установява, че лицето Б. е осъществявала по своята същност трудова дейност. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на проверяващите служители на Д"ИТ“-Б., свид. К., свид. А.-Ч. и свид. Ц., както и от попълнената собственоръчно декларация от лицето Б., които установяват, че Е.Б. е заварена да извършва работа, трудова дейност в експлоатирания от дружествотожалбоподател обект.
Съгласно разпоредбата на 63, ал.2, във вр. ал.1 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави следните документите: екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на НАП. Забраната по чл.63, ал.2 от КТ, е обезпечена с административната санкция по чл.414, ал.3 от КТ.
Отговорността по чл.63, ал.2 от КТ, е обективна и безвиновна, поради което, за да бъде санкциониран работодател за подобно нарушение, е необходимо на работника или служителя да не са представени екземпляр от трудов договор и копие на уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ.
С оглед установеното по делото от фактическа страна, съдът намира за безспорно установено извършването от жалбоподателя на вмененото му нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. Посочената трудовоправна разпоредба е императивна, като предвижда, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му бъде предоставен екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ. Нормативно изискуемо е преди лицето да бъде допуснато до мястото си на работа и преди запознаване с трудовите си задължения на същото да бъдат предоставени и изискуемите се по смисъла на чл.63, ал.2 от КТ, документи.
Адм. нак. отговорност на „В.Ф.“ООД, е законосъобразно ангажирана на основание чл.414, ал.3 от КТ.
Не са налице основания за прилагане на чл.28, ал.1 ЗАНН. Деянието не разкрива белезите на маловажен случай, с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Напротив, в случая са засегнати значими обществените отношения, свързани с материалното обезпечаване на работниците и служителите, които изключват маловажността и незначителността на нарушението.
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното НП – потвърдено, като законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН, страните имат право на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.25, ал.1 от 3
Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита, че следва да определи възнаграждение от 100.00 лева, за участието на юрисконсулта като процесуален представител на АНО, предвид фактическата и правна сложност на делото и продължителността на съдебното производство, като следва тези разноски с оглед изхода на делото да бъдат възложени на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРДАВА НП №*/10.02.2023 г. на Директора на „ИТ“-Б., с което на „В.Ф.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„Б.“ 38, в.„а“, е.4, а.16, представлявано от Л.Т., е наложено адм. наказание:
„имуществена санкция“ от 1`500.00 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА „В.Ф.“ООД, ЕИК*, ДА ЗАПЛАТИ на Директора на Д„ИТ“-Б., сумата от 100,00 лева, за юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането в останалата му част като неоснователно.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му на страните, като жалбата се подава до Бл.АС, ч/з Рг.РС.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4