Решение № 1535 от 07.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1535 гр. Пловдив, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20235300502462 по описа за 2023 година Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по жалба на „Комсо“ ООД, ЕИК 115580058, представлявано от управителя А. Д.Т., чрез пълномощника адв.Г. Х.Б., АКПловдив против Решение № 1990/ 06.05.2023г. по гр.д.№ 15604/ 2021г. по описа на Пловдивски окръжен съд – ХVІІІ гр.с., в частта в която жалбоподателят е осъден да заплати на „Профисем Агро” ЕООД сумата в размер на 8 110 лева - главница, представляваща незаплатена част от цената на продадена и доставена на ответника стока, за което е издадена фактура № **********/07.10.2016 г. в размер на 13 110 лева; сумата в размер на 2 167.18 лева - обезщетение за забава на главницата в размер на законната лихва, за периода от 01.10.2018 г. - 30.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 04.10.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1482.86 лева - разноски по съразмерност за настоящото производство. Жалбоподателят иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и отхвърляне на предявените главен и акцесорни искове. Претендира се присъждане на 1 съдебни разноски по делото. С жалбата оплакванията за необоснованост и неправилност на обжалваното решение се свързват с доводи за процесуални нарушения / позоваване на писмени доказателства - стокови разписки, за които се счита, че са приети при преклузия съгласно чл.127, ал.2 ГПК/ от една страна, а от друга не е направeна правилна оценка за тяхната относимост към предмета на спора, тъй като същите не са били отнесени към факти и обстоятелства, посочени в исковата молба. За това се счита, че релевантният факт за спора за предаване и приемане на видовете и количествата стоки по договора за продажба е бил недоказан. Аналогични са и процесуалните възражения във връзка с представен по делото договор за спогодба от 15.02.2022г. с довод за преклузия, както и допусната по делото ССчЕ, както и с поддържани пред настоящата инстанция възражения за недействителност на посочения договор за спогодба.

Постъпил отговор по въззивната жалба от „Профисем Агро” ЕООД, в който по подробни съображения в него се мотивира неоснователност на въззивната жалба, като се иска да се отхвърли като неоснователна, а атакуваното решение да бъде потвърдено в цялост.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, с правен интерес от обжалване на посочената част от първоинстанционния съдебен акт, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Съдът е сезиран с предявен на основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД обективно съединени искове от „Профисем Агро” ЕООД против „Комсо“ ООД за присъждане на сумата в размер на 8 110 лева - главница, представляваща незаплатена част от цената на продадена и доставена на ответника стока, за което е издадена фактура № **********/07.10.2016 г. в размер на 13 110 лева; сумата в размер на 2 167.18 лева / - обезщетение за забава на главницата в размер на законната лихва, за периода от 01.10.2018 г.

- 30.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на завеждане на исковата молба - 04.10.2021 г. до окончателното й изплащане.

2

Обстоятелствата , на които се основава исковата молба, са извършена доставка на стока от 23 тона семена пшеница сорт „Polego“, размножение С1, обеззаразени с Протектор, за цена на тон 570 лв с обща продажна цена от 13 110 лева по неформален договор за продажба, за част от която са представени в приложение към исковата молба стокови разписки за доставени количества и Извлечение от банкова сметка на ищеца за извършено от страна на ответника частично плащане по фактурата. Заявено е, че между страните не е уговорен срок за плащане, поради което при условията на чл.303а, ал.3 ТЗ паричното задължение е трябвало да бъде изпълнено в 14дневен срок от получаване на фактурата.

В срока по чл.131 ГПК отговор по исковата молба не е постъпил от ответника по предявения иск „Комсо“ ООД, като впоследствие след доклада по делото по чл.146 ГПК ответната страна е заявила становище по иска, като е оспорила наличието на пълно изпълнение на ищеца във връзка с извършена доставка на цялото договорено количество, поради което е оспорена като дължима претендираната сума ведно с обезщетението за забава. Направено е било и възражение за несъответствие на доставеното количество за качеството на стоката.

Производството по делото е било спряно по взаимно съгласие на основание чл.229, ал.1, т.1 ГПК, след възобновяването на производството по което е представена от ищеца договор за спогодба от 15.02.2022г. между страните с нотариална заверка на подписите на представляващите двете дружества. В посочения договор за спогодба в частта на т.2, „Б“ , „В“ и „Д“ е отразено изявление на страните, за това, че за извършената продажба кредиторът е издал процесната „фактура №79/ 07.10.2016г., получена и осчетоводена от длъжника“, както и за това че „ цялото продадено количество пшеница е доставено на и получено от длъжника без забележки“, като „от уговорената между страните продажна цена длъжникът е заплатил 5000 лв, като дължими към момента остават 8 110 лева, а с оглед забавата, длъжникът дължи и лихва върху незаплатената главница в размер на 2 471,49 лева“.

Посоченият документ е оспорен от ответника като неавтентичен в частта на подписа на лицето А.Т., посочен в качеството на управител на ответното дружество, по което оспорване е било открито производство по чл.193 ГПК в частта на подписа истинността на посочения подпис както и указана тежестта 3 на ответната страна доказването на неистинността на документа, а от страна на ответника поискана възможността за ангажиране на доказателства във връзка с оспорването. Впоследствие по делото е представен оригиналът на оспорения документ, вкл. с оригиналните нотариални заверки на подписалите ги лица, представляващи двете дружества, вкл. относно нотариално удостоверения подпис на лицето А. Д. Т..

С оглед наведените в постъпилото след срока за отговор възражения за точното изпълнение на ищеца, последният е ангажирал и ССчЕ, по която е установено наличието на начисляване на процесната фактура в счетоводствата на двете дружества, вкл. от страна на получателят „Комсо“ ООД е нечислен ДДС и ползван данъчен кредит в размер на 2 622 лева.

Други доказателства от страните, вкл. ответника във връзка с наведените в продължение на процеса по делото оспорвания не са ангажирани.

При уважаване на така предявените искове районният съд е отчел безспорните по делото факти, както и поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства във връзка с изявленията и възраженията на страните. В съответствие с установена съдебна практика на ВКС /Решение № 252 от 03.01.2013 г. по т.д. № 1067 / 2011 по описа на ВКС, ІІ –ро отделение, Решение № 92/07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. 465/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 96/26.11.2009г. по т.д.№ 380/2009г. на ВКС, І т.о., Решение № 42/19.04.2010г. по т.д.№ 593/2009г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 166/26.10.2010г. по т.д.№ 991/2009г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 23/07.02.2011г. по т.д.№ 588/2010г. на ВКС, ІІ т.о. и др / е направен обоснован анализ на представената по делото процесна фактура, съобразно която практика същата съставлява доказателство за сключен договор за търговска продажба на движими вещи с оглед отразените в настоящия случай съществени елементи от съдържанието на сделката/ вид на стоката, стойност, начин на плащане, имена на страните - купувач и продавач, време и място на сключване/, както и трайно установената съдебна практика относно това, че наличието на отразяване на фактурата в счетоводството на ответника – купувач при редовно водени счетоводни книги/ в настоящия случай установено и това обстоятелство по ССчЕ/, както и ползването на данъчен кредит по фактурата съставлява признание на задължението от гледна точка на неговото съществуване. Правилно и обосновано също така е отчетен като правно релевантен факт , безспорен между страните, относно извършеното частично плащане конкретно по 4 процесната фактура от страна на ответника по сметка на ищеца в размер на сумата от 5 000 лева, което по константна съдебната практика е установено, че е с характер на извънсъдебно признание както по отношение на съществуваща облигационна връзка между страните, така и задължението по него като основание.

На следващо място недоказано е останало възражението на ответника относно липсата на пълно изпълнение от страна на ищцовото дружество по количество и качество, доколкото с оглед извършеното частично плащане възникналото задължение за плащане цената на доставената стока е признато, поради което не са налице доказателства за извършена рекламация по някаква причина от страна на получателя на доставката. От друга страна с представения нотариално удостоверен договор за спогодба след предявяване на иска надлежно е удостоверен повдигнатия като спорен въпрос в хода на производството относно получената от страна на ответника по договорено количество в съответстващо качество стока, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока са недоказани и неоснователни. Като такива се намират и поддържаните с настоящата жалба процесуални възражения за представени при настъпила преклузия съгласно чл.127, ал.2 ГПК в частта на представените от ищеца стокови разписки, тъй като същите са заявени и представени след указания на съда по разпореждането му от 08.10.2021г.

Останалите доказателства са ангажирани във връзка с наведените от страна на ответника възражения след изтичане на срока за отговор по чл.131 ГПК за тази страна за сочене на обстоятелства и формулиране на възражения по чл.131, ал.1, ал.2, т.5 и ал.3 ГПК, съответно при преклузията на чл.133 ГПК без посочване наличието на особени непредвидени обстоятелства за пропуска същите да бъдат направени. Като процесуално недопустимо на посочените основания е и формулираното възражение в настоящата въззивна жалба, свързано с недействителност на представения договор за спогодба от 15.02.2022г. , вкл. относно наличието или липса на представителна власт на представляващите дружествата лица по този договор.

По така изложените съображения следователно жалбата се намира за неоснователна, а обжалваното решение в обжалваната му част като правилно, обосновано и законосъобразно ще се потвърди. В необжалваната му част от страната имаща правен интерес от обжалване в тази част, решението е влязло в законна сила.

5

На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна се следва присъждане на разноски за въззивната инстанция в размер на 1 360 лева по Списък по чл.80 ГПК и ДПЗС от 9.11.2023г.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК въззивният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1990/ 06.05.2023г. по гр.д.№ 15604/ 2021г. по описа на Пловдивски окръжен съд – ХVІІІ гр.с., в обжалваната част, в която „Комсо“ ООД, ЕИК 115580058 е осъден да заплати на „Профисем Агро” ЕООД сумата в размер на 8 110 лева - главница, представляваща незаплатена част от цената на продадена и доставена на ответника стока, за което е издадена фактура № **********/07.10.2016 г. в размер на 13 110 лева; сумата в размер на 2 167.18 лева / - обезщетение за забава на главницата в размер на законната лихва, за периода от 01.10.2018 г. - 30.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на завеждане на исковата молба - 04.10.2021 г. до окончателното й изплащане, както и в частта на присъдената сума от 1482.86 лева - разноски по съразмерност за първоинстанционното производство.