Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21585 от 28.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 36905/2023
Вид
Решение № 21585
Подписан
28.11.2024
Състав
ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 21585 гр. София, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110136905 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Ц. М. Б. срещу [фирма] установителен иск с правно основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за предоставяне на поръчителство № *** от 25.01.2023 г., кумулативно обективно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 92,76 лева (след допуснато изменение на искована претенция по реда на чл. 214 ГПК с протоколно определение от 07.10.2024 г.), представляваща недължимо платена сума – въз основа на недействителен договор под формата на възнаграждение за поръчителство, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между него, в качеството му на заемател и третото за процеса лице [фирма], в качеството му на заемодател, е сключен договор за паричен заем № *** от 25.01.2023 г. за предоставяне в полза на Ц. Б. на паричен заем в размер на сумата от 300 лева, със задължение за връщането му чрез седмични вноски, без конкретно посочен размер на месечния лихвен процент. Твърди също, че на основание клаузата на чл. 4 от договора и за обезпечаване изпълнението на задълженията на Б. по договора за заем, между него, заемодателят и ответното дружество е сключен договор за предоставяне на гаранция № *** от 25.01.2023 г., по силата на който [фирма] поело задължение да обезпечи пред кредитора и заемодател [фирма] изпълнението на договора за паричен заем от заемополучателя чрез налични парични средства и готовност за изплащане на задълженията. Поддържа се, че по силата на този договор Ц. Б. се задължила да заплати на гарантиращото дружество и ответник в настоящия процес сумата от 74 лева, чието плащане било разсрочено чрез включването й в седмичната вноска по договора за паричен заем, платима фактически на дружеството – заемодател, което от своя страна следвало да я предостави на [фирма] по силата на овластяване за това. Ищецът изяснява, че е погасил изцяло дължимата сума по договора за заем, в частност възнаграждението по договора за поръчителство. Намира, че последният има характера на потребителски договор по см. на чл. 9 ЗПК, предвид акцесорния му характер от свързания с него договор за паричен заем, изпълнението на 1 задължението по който е предмет на обезпечението с поръчителство. Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, като изначално лишен от основание, тъй като срещу заплатената парична сума на потребителя не се предоставя насрещна услуга, доколкото обезпечението е в полза на заемодателя [фирма]. Съгласно клаузата на чл. 5, ал. 1 от договора за поръчителство в случай на извършено от поръчителя погасяване на задлъженията по договора за заем, то в негова ползва възниква регресно вземане срещу длъжника, което обуславя извода, че срещу заплащането на процесното възнаграждение Ц.

Б. не получава услуга, а задължението му единствено би променило своя титуляр. Посочва, че основание за недействителността на договора е и сключването му между поръчителя и главния длъжник, вместо между кредитора и поръчителя, каквото е изискването на чл. 138 ЗЗД. Оспорва действителността на договора и с твърдение, че същият протИ.речи на добрите нрави с оглед задължението, което се поражда за потребителя да заплаща изначално допълнително възнаграждение при заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чийто размер се равнява на повече от ½ от сумата по отпуснатия заем. Със сключването на договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем, а едно допълнително оскъпяване на последния и получаване на допълнително възнаграждение от заемодателя за избягване на ограниченията, въведени с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото едноличен собственик на капитала на поръчителя [фирма] е именно дружествотозаемодател [фирма]. Печалбата от извършваната от поръчителя търговска дейност – гаранционни сделки се разпределя в полза на кредитора. Ищецът излага твърдения, че в случая оспорвания договор за предоставяне на поръчителство е сключен във връзка и по повод на договора за заем, поради което действието му е обусловено от действителността на този договор. Наред с това, кредиторът и поръчителят се явяват свързани лица, което е основание двете правоотношения да бъдат разгледани съвместно. Посочва се, че начинът на формулиране на клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем създава неотменимо задължение за потребителя срещу получаването на заемната сума да предостави обезпечение и то именно под формата на поръчителство от ответното дружество, доколкото предвидените други две обезпечения са практически невъзможни за осъществяване от длъжника. Ц. Б. счита, че доколкото възнаграждението за поръчителство представлява сигурен разход за заемополучателя, то същото следва да бъде включено изначално при формиране на ГПР по договора за паричен заем, което в случая не е налице. Ето защо, договорът за заем протИ.речи на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което съгласно чл.

22 ЗПК обуславя неговата недействителност. От съдържанието на договора за заем потребителят не може да направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. С тези съображения ищецът отправя искане за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за предоставяне на поръчителство № *** от 25.01.2023 г., както и за заплащане от ответника на сумата от 5 лева – частична претенция от общо дължимата от 74 лева, представляваща недължимо платена сума – въз основа на недействителен договор под формата на възнаграждение за поръчителство, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор оот ответника [фирма], чрез ст. юрк. М.К., с който възразява срещу редовността на сезиращата съда искова молба с довод за наличието на несъответствие между обстоятелствената част, в която са изложени твърдения за действителността на договор за потребителски кредит, сключен с трето лице, и петитума, с който се иска прогласяване недействителността на договор за предоставяне на поръчителство. Липсват фактически твърдения относно начина на формиране на цената на иска. Наред с това от ищеца не е посочена банкова сметка съгласно изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК. Ето защо, се отправя искане за даване на указания до ищеца за отстраняване на тези нередовности. С отговора се оспорва допустимостта на предявената установителна искова претенция поради наличието на идентичност в предмета с този на осъдителната

2 такава и липсата на правен интерес от ищеца. По същество оспорва исковете като неоснователни. Счита за несъстоятелни твърденията на ищеца за недействителността на процесния договор за предоставяне на поръчителство поради протИ.речието му с разпоредби на ЗПК, намирайки последният за неприложим закон към този договор.

Поддържа, че възнаграждението по договора за поръчителство е насрещна престация срещу поетото от [фирма] за обезпечаване на кредита. Осъществяваната от последното търговска дейност е сключване на гаранционни сделки по занятие, насочена към постигане на положителен финансов резултат. Ответното дружество намира, че сама по себе си свързаността между него и дружеството-заемодател не е основание за включване на възнаграждението по договора за поръчителство като компонент при изчисляване на ГПР по договора за кредит. В случай, че последният сам по себе си е недействителен, то това не рефлектира върху дължимостта на възнаграждението в полза на ответника, предвид изпълнение на насрещните му задължения. С отговора се оспорват твърденията на ищеца за изначална липсва на основание на процесния договор, както и протИ.речието му с чл. 13 и сл. ЗЗД. Посочва се, че правоотношението между [фирма] и кредитополучателя е самостоятелно и е под условие, че последният не предостави на заемодателя някое от другите договорни обезпечения. Счита, че ищецът е имал възможност за избор измежду различни обезпечения при сключване на договора за кредит, както и да избере дружеството, което да гарантира изпълнение на задълженията му. Ответникът оспорва да е налице нееквивалентност на престациите на страните по процесния договор, посочвайки, че поръчителството се разпростира върху всички последици от неизпълнение на главното задължение. Изяснява, че клаузите на договора за поръчителство са формулирани достатъчно ясно и разбираемо, при което потребителят има възможност да прецени икономическите последици от сключване на договора. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски по делото.

С протоколно определение от 07.10.2024 г. съдът, след като е констатирал, че към отговора на исковата молба и по делото не е представено пълномощно за учредена представителна власт в полза на юрк. Кожухарова спрямо ответната страна, а представеното такова – като приложение към молба от 18.06.2024 г. касае представителство на трето за процеса лице ([фирма]) и в полза на негов служител, е дал указания до ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателство за упълномощаване на юрк. Кожухарова или с писмена молба да потвърди – чрез законния си представител или пълномощник, извършените до момента от негово име действия, като в противен случай същите няма да бъдат зачетени като редовно извършени по делото.

Съобщението с указанията е връчено на ответника на 22.10.2024 г., а протокол от проведеното о.с.з., в т.ч. обективираните в същия указания, е изпратен на ел. адрес на дружеството, като в указания срок и към настощия момент по делото не е представено пълномощно, не е извършено и надлежно потвърждаване на действията на процесуалния представител. Ето защо, съдът приема, че подаването на отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК не е надлежно извършено, поради което и не дължи произнасяне по същество по възраженията на ответната страна – арг. чл. 101, ал. 3 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД:

По допустимостта:

Съдът, при извършена служебна проверка, намира, че установителният иск за прогласяване нищожността на процесния договор за предоставяне на поръчителство, за който се твърди да е сключен между страните, е предявен при наличието на правен интерес у ищеца от търсената защита. В тази връзка следва да се отбележи, че потребителят винаги 3 разполага с интерес да предяви иск за прогласяване нищожността на договор, страна по който е същият, доколкото уважаването на предявения иск ще внесе – със силата на пресъдено нещо, правна сигурност в отношенията между страните, ще избегне бъдещото неоснователно разместване на имуществени блага (плащането на недължими суми по нищожен договор) и/или ще бъде предпоставка за връщане на платеното по нищожния договор. За наличието на правен интерес, съответно за допустимостта на предявен иск за прогласяване нищожността на определен договор, е достатъчно излагането на твърдения, че ищецът и ответникът са страни по договора, както и на конкретни основания, поради които същият не поражда правно действие, каквито в случая са налице.

По същество:

Основателността на процесната установителна искова претенция е обусловена от установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, на следните обстоятелства: сключването между него и ответното дружество на процесния договор за предоставяне на гаранция от 25.01.2023 г. и неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните, в частност уговарянето в полза на ответника на възнаграждение в твърдения размер; че договорът е нищожен на посочените основания, както и, че е сключен във връзка и по повод – за обезпечаване изпълнението на задълженията му по договор за паричен заем от 25.01.2023 г., сключен с [фирма].