Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 28 от 27.05.2025, Районен съд - Пирдоп

Съд
Районен съд - Пирдоп
Дело
Административно наказателно дело 49/2025
Вид
Решение № 28
Подписан
27.05.2025
В сила
17.06.2025
Състав
Симеон Горанов Гюров

Цитирани разпоредби

  • чл. 13, б. "в" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 150а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 157, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 14,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 16 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Пирдоп, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С.Г.Г. при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от С.Г.Г. Административно наказателно дело № 20251860200049 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Постъпила е жалба от С. Г. С. с ЕГН: **********, гр.*************, чрез адвокат Ч. П. от САК, с която е обжалвано Наказателно постановление НП № 24-0347-000470/2024год.на Началник Група в ОДМВР София, РУ Пирдоп, с което, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1-во от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00(петдесет) лева за нарушение на разпоредбите на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и са му отнети 10(десет) контролни точки на основание Наредба І-з 2539 на МВР.

В жалбата се изразява становище в подкрепа на същата, развива доводи, изразяващи несъгласие с наложените административни наказания в обжалваното наказателно постановление, моли за отмяна на същото, в съдебно заседание, редовно призован, процесуалния си представител заявява становище за отмяна на НП.

Въззиваемата страна не заявява становище по жалбата.

Районна прокуратура-Елин Пелин, ТО-Пирдоп не взима становище по жалбата. чрез

Районен съд-Пирдоп, първи състав, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:

Установи се от събраните по делото писмени доказателства: АУАН серия GA №1416392 – копие; НП №24-0347-000470 – копие; Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.; Справка нарушител/водач, че административно-наказателната преписка срещу жалбоподателя е образувана по повод съставения срещу него акт за установяване на административно нарушение.

1

От изложеното в АУАН се установява, че на 04.10.2024г. около 10:55ч. в гр. Пирдоп ул. Княз Александър Батенберг управлява в посока гр Етрополе към гр Панагюрище МПС от категория М1 л. а. Фолксваген Голф с ДКН ********* лична собственост като: 1 .Водач на МПС не ползва обезопасителен колан по време на движение на същото с какъвто е оборудван автомобила. , е извършил: 1. ВОДАЧ НА МПС ОТ КАТЕГОРИИ М1, М2, МЗ И N1, N2 И N3, КОГАТО Е В ДВИЖЕНИЕ, НЕ ИЗПОЛЗВА ОБЕЗОПАСИТЕЛЕН КОЛАН, С

КОЙТО МПС Е ОБОРУДВАНО, с което виновно е нарушил/а чл.137А ал. 1 от ЗДвП.

Свидетелят Ч. съставил акт за установяване на административно нарушение, който е бил подписан от съставителя и свидетеля Т. и връчен на жалбоподателя, като същия е отразил, че няма възражения и е подписал акта. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя, на основание чл.183, ал.4,т.7, пр.1-во от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00(петдесет) лева за нарушение на разпоредбите на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и са му отнети 10(десет) контролни точки на основание Наредба І-з 2539 на МВР.

В хода на съдебното следствие се събраха гласни доказателства – свидетелски показания на св.св. И. Ч. и М. Т. Св.И. Ч. поддържа констатациите в съставения от него акт, св. М. Т. посочва, че е свидетел при съставяне на акта.

Изложената фактическа обстановка съдът приема въз основа на приложените и приети по делото писмени доказателства, както и от разпита на свидетелите, които настоящия съдебен състав изцяло кредитира като безпротиворечиви и незаинтересовани.

При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

Подадената жалба е допустима, НП е връчено срещу подпис на жалбоподателя на 24.02.2025 г., като същото е обжалвано на 07.03.2025 г., видно от входирана във въззиваемата страна жалба.

Въз основа на служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалваното Наказателно постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания, сторени от жалбоподателя в жалбата, съдът намира следното:

По отношение на визираното в наказателното постановление отнемане на контролни точки на основание Наредба № І-з 2539 на МВР, настоящия съдебен състав намира жалбата за недопустима – отнемането на контролни точки не съставлява административно наказание по смисъла на чл. 13, б. „в” от ЗАНН, нито принудителна административна мярка. За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да бъде правоспособен, съответно да притежава свидетелство за управление - чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, което се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при посочените в закона условия - чл. 151 - 152 от ЗДвП. Същото е удостоверителен документ, удостоверяващ правоспособността на водача да управлява моторни превозни средства от съответната категория. Според чл. 157, ал. 1 от ЗДвП, при издаване на свидетелството за управление, притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Следователно понятието „контролни точки“ е въведено със закона, като систематичното място на чл. 157 е в главата, регламентираща получаването на правоспособност - глава четвърта - „Правоспособност на 2 водачите на пътни превозни средства”. Понятието е законово дефинирано - изрично е посочено, че контролните точки са средство за отчет на извършваните нарушения от водача при упражняване на вече признатото му право. Видно от законовата дефиниция на понятието, както и от систематичното място на текстовете, които регламентират контролните точки, законодателят не е вложил в тях санкционен характер - административно наказание или принудителна административна мярка, както се твърди в жалбата.

Отнемането на контролни точки, само по себе си, не фигурира нито в глава шеста на закона – „Принудителни административни мерки“, нито в глава седма – „Административно наказателна отговорност“, което, разбира се, има формален характер. Основното обаче, сочещо че контролните точки и отнемането им не съставляват санкция е посоченото по-горе относно характера им, така както е визиран в закона. Освен това, трябва да се има предвид и следното: Съгласно чл. 157, ал. 3 от ЗДвП, министърът на вътрешните работи с наредба определя първоначалния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които, от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. В изпълнение на посочената законова делегация, министърът на вътрешните работи е издал именно Наредба № Із-2539 за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат. Граматичното и смислово тълкуване на цитираната разпоредба на ЗДвП сочи, че отнемането на контролните точки е въведено със законовата норма, като същото е свързано с извършване на нарушение от съответния водач. Посочено е, че с Наредбата само ще се регламентира при извършването на кои конкретни нарушения колко точки следва да бъдат отнети, като разбира се е предвидено в нея да бъде отчетен характера на нарушенията, като изчерпателно са посочени нарушенията, при извършването на които се отнемат точки и съответния им брой. Отнемането на точки е само една последица от извършеното нарушение, която възниква екс леге по силата на законовата норма, а не по силата на нормите на Наредбата. Същата няма самостоятелен характер и е поставена от закона в зависимост от извършваното нарушение, което само отчита, както като брой, така и по тежест –с амо за някои нарушения - изрично посочените, се отнемат точки, а в рамките на тази категория, за които се отнемат точки, за по-тежките са отнемат повече точки. Видно от Наредбата, отнемането на точки е поставено в зависимост от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено административното наказание, като при налагане на наказания за нарушения, посочени в чл. 6, в наказателното постановление се отбелязва броят на отнетите контролни точки, в настоящия случай съобразно чл.6, ал.1, т.10 от Наредбата. Именно от анализа на тези текстове следва извода, че отнемането на точките настъпва по силата на закона, като момента на настъпване на правния ефект е този на влизане в сила на наказателното постановление -момента на стабилизиране на акта, с който се приема, че е налице извършено нарушение и същото е санкционирано. Само в този случай нарушението се отчита, чрез отнемане на контролни точки. В наказателното постановление само се посочва конкретния брой на отнетите точки, използвания термин е 3

„отбелязва”, т.е. само се констатира последицата, но отнемането не се налага като самостоятелно наказание с наказателното постановление.

По отношение на визираното като извършено нарушение по чл.137А, ал.1 ЗДвП от жалбоподателя, настоящия съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателната процедура са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Административно-наказателното производство не е започнало, протекло и приключило съобразно с процесуалните изисквания на ЗАНН. В акта са допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на обжалваното постановление и ограничаващи правото на защита на административно-наказания, които са механично пренесени и в издаденото на въз основа на него наказателно постановление. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като правната квалификация е правилно определена, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление, възприетото от фактическа страна е правилно квалифицирано от актосъставителя като извършено нарушение от жалбоподателя като управляващ МПС и нарушил правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове.

Констатациите в акта и НП за извършеното нарушение и неговото авторство се установяват с АУАН, който е връчен на жалбоподателя като нарушител. Същевременно АУАН е подписан от един свидетел, който по негови твърдения в с.з. е свидетел на съставяне на акта.

Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. От друга страна, по силата на разпоредбата на чл. 14,ал.2 от НПК /„доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила”/, приложима съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила и следва да се преценяват в контекста на целия събран по делото доказателствен материал, а обратното би било в нарушение на презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК, намиращ субсидиарно приложение в административнонаказателното производство. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, сам да установи чрез всички допустими от закона доказателства и доказателствени средства извършено ли е вмененото административно нарушение, от кого и при какви обстоятелства е станало това, особено в случаите, когато и доколкото констатациите, отразени в акта, се оспорват от наказаното лице, какъвто е и настоящия. Издаването на АУАН с подписа само на един свидетел при съставяне на акта в противоречие с изискванията на чл.40, ал.3 от ЗАНН винаги съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и винаги влече