Решение № 226 от 20.10.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Плевен, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА в присъствието на прокурора Г. Л. Л. като разгледа докладваното от ЕМИЛ СТ. БАНКОВ Въззивно административно наказателно дело № 20264400600506 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.313 и сл.от НПК.

С Решение № 205/26.05.26 г., постановено по АНД № 2450/25 г. РСПлевен признал обвиняемия Д. З. Д. за НЕВИНЕН в това, че на ***г. в гр.

Плевен, в условията на домашно насилие причинил на М.Й.З. от гр. Плевен лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки без разстройство на здравето, като я стискал с две ръце за врата-престъпление по чл. 131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.2 от НК и на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК го оправдал.

Недоволен от решението е останал прокурор от ПРП, който е депозирал протест, в който навежда доводи, че съдебния акт е постановен в нарушение на процесуалните правила и необоснован. Моли въззивната инстанция да постанови решение, с което да отмени решението и да постанови друго, с която да признае обвиняемия за виновен, да го освободи от наказателна отговорност и да му налжи административно наказание.

Представителят на ОП-Плевен изразява становище, че е налице 1 допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви. Моли въззивната инстанция да постанови решение, с което да отмени решението на РС и да върне делото на същия съд за ново разглеждане.

Обвиняемият, лично и чрез защитника си, заявява, че протестът е неоснователен, а решението на РС е правилно. Моли въззивната инстанция да го потвърди.

Съдът,като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

Протестът е подаден в срока по чл.319 от НПК и от легитимирана страна, поради което се явява допустим и следва да бъде разгледан.

Разгледана по същество същият е неоснователен.

Възражението за допуснато от предходния съд съществено нарушение на процесуалните правила е неоснователно. По повод него, както представителят на ПРП, така и участващия в настоящето производство прокурор от ПОП навеждат доводи за неяснота на мотивите относно причината за оправдаване на обвиняемия. Това мнение не се споделя от настоящата инстанция. От съдържанието на мотивите на атакувания съдебен акт става ясно, че на първо място РС акцентира върху липсата на доказателства за извършено престъпление, но посочва, че дори да се приеме обратната хипотеза то е налице малозначителност на деянието. Както правната теория, така и съдебна практика не поставят забрана съдът да посочи повече от едно основание за оправдаване на обвиняемия.

Възражението за необоснованост на решението също е неоснователно. Първоинстанционният съд е положил усилия да събере всички относими към процесния случай доказателства с допустимите от закона доказателствени средства. Коментирал е подробно, както поотделно, така и в съвкупност данните по делото и е изградил изводите си върху тях. Обърнал е внимание на противоречието на доказателствените материали, съпоставил ги е и е изложил логични доводи кои от тях приема и кои-отхвърля. Прочее въззивната инстанция напълно се солидаризира с възприетата от предходната фактическа обстановка.

Безспорно е, че обвиняемият Д. Д. и свидетелката М.Й.З. живеят 2 съпружески и имат едно дете З. Д.. Връзката им не била хармонична и спокойна-напротив на моменти отношенията между двамата се развивали доста бурно. Свидетелката З. обвинявала съжителя си във връзки с други жени, търсила му често обяснения какво прави пред деня, докато е на работа и защо не отговоря на телефонните й обаждания. На ***г. З. за пореден път провокирала скандал, защото видяла Д. в работно време да управлява служебния автомобил по улиците на гр. Плевен, като според нея, той нямал основание за това. Между двамата започнал вербален спор.

Това са фактите, които безспорно се установяват от анализа на доказателствата. Правилно РС е обърнал внимание, че доказателства за физическо насилие се съдържат само в показанията на свид. М. З.. Същите се опровергават от обясненията на обвиняемия които отрича напълно такива действия. Вярно е че освен доказателствено средство обясненията са и средство за защита и това налага внимателния им анализ, но те намират опора и в други обективно установени факти. На първо място, както е акцентирал и първоинстанционния съд липсват обективни следи за упражнена сила спрямо З.. Освен това ВЛ по назначената съдебно-психиатрична експертиза посочва, че не се регистрират симптоми и синдроми, които да са в пряка причинноследствена връзка с деянието, предмет на делото. Според него инцидента е инспириран от личността и поведението на З., която се чувствала неудовлетворена, незачетена като майка и партньор, с незадоволени потребности от грижа, любов, отдаване, споделяне и незадоволена потребност от пълноценна комуникация.

В същия смисъл е разсъждавал и предходния съд, които е достигнал до единствено правилния извод, че не са налице доказателства за причинена от обвиняемия телесна повреда.

При извършената но основание чл.314 от НПК цялостна проверка на правилността на съдебния акт ОС не констатира допуснати нарушения налагащи изменяне или отменяне на решението извън посочените във въззивния протест.

С оглед гореизложеното съдът намира, че въззивния протест е неоснователен, а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл.338 от НПК,съдът 3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 205/26.05.26 г., постановено по АНД № 2450/25 г. по описа на РС-Плевен.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4