Определение № 179 от 16.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 179 гр. Пловдив, 16.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20255000500407 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 278/13.01.2026 г. от Ц. С. А. ЕГН **********.

С нея е направено искане за изменение на решение № 212/05.12.2025 г., като бъде съществено намален размерът на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на ответника, от 6 000.00 лева на 2 950.00 лева.

Ответникът не е взел становище по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С решение № 212/05.12.2025 г., постановено по в. г. д. № 407/2025 г. по описа на АС – Пловдив е осъдена Ц. С. А. ЕГН ********** от гр. П, ул. П. № * да заплати на А Й А ЕГН **********, действащ като едноличен търговец с фирма „********************“, ЕИК ****** сумата от 6 000.00 (шест хиляди) лева (по договор за правна защита и съдействие от 10.04.2025 г. – л. 71), представляваща поискани и направени разноски за въззивното производство.

В искането за изменение А. се твърди, че: „на стр.1 и на стр.2, абз. последен отгоре надолу от мотивите на Решение № 212/05.12.2025 г. по в.гр.д. № 407/2025 г. на ПАС II гр.с., е прието, че първият предявен от Ц. С. А. иск е за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в размер на 10 000,00 /десет хиляди/ лева - частичен иск от общо 30 000,00 /тридесет хиляди/ лева. Този иск е обсъден в р.1 от стр.З до стр.9 от мотивите на Решение № 212/05.12.2025 г. по в.гр.д. № 407/2025 г. на ПАС - II гр.с.“

Това твърдение е вярно.

Видно от текста на въззивната жалба, същата е срещу решение № 203/26.02.2025 1 г., поправено с решение № 631/27.05.2025 г., двете постановени по г. д. № 1017/2023 г. по описа на ОС – Пловдив, с което са отхвърлени исковете, предявени от Ц. С. А. ЕГН ********** от гр. П, ул. П. № * против А Й А, действащ като едноличен търговец с фирма „********************“, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. П. ш. № *******, с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумите, както следва: 10 000.00 лева – частичен иск от общо 30 000.00 лева като обезщетение за неимуществени вреди и 33 234.00 лева - частичен иск от общо 99 700.00 лева като обезщетение за имуществени вреди (сумата 33 234.00 лева е сбор от 8 227.00 лева – частично претендирани от 24 680.00 лева, платени на ответника и 25 007.00 лева – частично претендирани от 75 020.00 лева, платени за допълнително лечение), претърпени вследствие неправилно проведено лечение от ответника през периода от 05.10.2019г. до 02.09.2022 г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и в частта за разноските.

По този начин е описан предмета на спора с разпореждане № 708/25.07.2025 г. (л.

62), в съдебно заседание на 10.10.2025 г. (л. 72), в мотивите на решение № 212/05.12.2025 г., както и в неговия диспозитив.

Следователно предмет на въззивното производство са два отделни частични иска на А., които се претендират на две различни основание: първият е за обезщетение за неимуществени вреди, а вторият е за обезщетение за имуществени вреди, както следва:

1. за осъждане на ответника да и заплати сумата от 10 000.00 лева – частичен иск от общо 30 000.00 лева като обезщетение за неимуществени вреди;

2. за осъждане на ответника да и заплати сумата от 33 234.00 лева - частичен иск от общо 99 700.00 лева като обезщетение за имуществени вреди.

При това положение общата стойност на двата частични иска е 43 234.00 лева, а пълният размер на двата иска е 129 700.00 лева.

Съгласно чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, при частични искове възнаграждението за първия предявен частичен иск се определя върху пълния размер на вземането, независимо за каква част от него е предявен искът.

В случая тази разпоредба следва да се приложи два пъти, по отношение на двата отделни частични иска.

Както вече беше посочено, пълният размер на вземането за обезщетение за неимуществени вреди е 30 000.00 лева, а пълният размер на вземането за обезщетение за имуществени вреди е 99 700.00 лева. Сборът им е 129 700.00 лева и това е базата за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение, при приложението на чл. 2, ал. 7 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Както е посочено и в решение № 212/05.12.2025 г., при материален интерес от общо 129 700.00 лева за двете твърдяни и претендирани отделни вземания, минималният 2 размер на адвокатското възнаграждение е 9 836.00 лева, а поисканият и присъден такъв от 6 000.00 лева е значително под минимума по Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа – с повече от 1/3.

Налага се общият извод, че не са налице предпоставките по чл. 248 от ГПК, поради което искането на Ц. С. А. ЕГН **********, направено с молба вх. № 278/13.01.2026 г., да бъде изменено решение № 212/05.12.2025 г., постановено по в. г. д. № 407/2025 г. по описа на АС – Пловдив в частта за разноските, като бъде съществено намален размерът на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на ответника, от 6 000.00 лева на 2 950.00 лева, следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ц. С. А. ЕГН **********, направено с молба вх. № 278/13.01.2026 г., да бъде изменено решение № 212/05.12.2025 г., постановено по в. г. д. № 407/2025 г. по описа на АС – Пловдив в частта за разноските, като бъде съществено намален размерът на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на ответника, от 6 000.00 лева на 2 950.00 лева.

Преписи от определението да бъдат връчени на страните.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването, пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3