Решение № 23747 от 29.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 9567/2025
- Вид
- Решение № 23747
- Подписан
- 29.12.2025
- Състав
- АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 31491 от 19.02.2025 · АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
- Разпореждане № 35280 от 26.02.2025 · АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
- Определение № 32638 от 04.08.2025 · АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
- Разпореждане № 9209 от 21.01.2026 · АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
- Разпореждане № 13431 от 28.01.2026 · АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
- Разпореждане № 32711 от 12.03.2026 · АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129 ,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.133 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.153 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.179,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.210,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.215 · Граждански процесуален кодекс
- чл.218 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.221,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.8, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140а · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.79,ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 23747 гр. София, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20251110109567 по описа за 2025 година
При условията на обективно (чл.210,ал.1 ГПК) и субективно (чл.215 ГПК) комулативно съединяване са предявени осъдителни искове чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба , уточнена с допълнителна писмена молба от 30.10.2018г., ищецът „Ф”ЕАД е предявил искове за осъждане на всеки от двамата ответници да му заплатят поотделно , т.е. при условията на РАЗДЕЛНОСТ следните суми:
- ответницата М. С. К. да заплати: 3 983,33 лв, представляващи 2/3 части от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „***, с абонатен № 128883, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. ; 313,76 лв, представляващи 2/3 части от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2023г. до 07.02.2025г. ; 64,59 лв, представляващи 2/3 части от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. , и 13,46 лв, представляващи 2/3 части от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 17.02.2022г. до 07.02.2025г. , заедно със законната лихва върху двете главници за периода от датата на подаване на исковата молба - 18.02.2025г. до окончателното плащане, и
- ответникът В. В. К. да заплати: 1 991,66 лв, представляващи 2/3 части от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „***, с абонатен № 128883, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. ; 156,88 лв, представляващи 2/3 1 части от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2023г. до 07.02.2025г. ; 32,29 лв, представляващи 2/3 части от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. , и 6,73 лв, представляващи 2/3 части от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 17.02.2022г. до 07.02.2025г. , заедно със законната лихва върху двете главници за периода от датата на подаване на исковата молба - 18.02.2025г. до окончателното плащане.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 26.11.2025г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
Ответницата М. С. К. оспорва предявените искове видно от изявленията й в представения в срок по реда на чл.131 ГПК на 22.04.2025г. отговор на исковата молба.
Обосновават се доводи за нередовност на исковата молба, изразяващи се според ответницата във вписан „неверен адрес на магазин”, „несъответствие на абонатния номер и номерът на инсталацията” , посочване на законов представител на ответника В. В. К., който е непълнолетен , както и в прилагането на неистински фактури и съобщения и липсата на уточняване „по коя формула за сградна инсталация претендират да им се заплаща”. Твърди се , че процесния имот се отоплява с климатици , съответно с камина /преди забраната за твърдо гориво/ , а топла вода се осигурява чрез бойлери в банята и в кухнята. Предявено е възражение за изтекла погасителна давност за претендираните вземания. Сочат се аргументи , че ответникът В. В. К. не е наследник на брата на ответницата и е „с подправена самоличност” , за което са постановени „3 съдебни решения – на СГС, на САС и на ВКС” , както и има „пропурорска преписка” , които не са представени по настоящото дело.
В хода на съдебното производство ответницата М. С К. поддържа оспорването на исковете , предявени срещу нея. При устните състезания в заседанието на 26.11.2025г. ответницата М. С К. е пледирала за отхвърляне на исковете срещу нея. Доводи за неоснователността им са посочени и в представените на 11.12.2025г. писмени бележки от ответницата М. С К..
Ответникът В. В. К. оспорва предявените искове видно от изявленията на пълномощника му в представения в срок по реда на чл.131 ГПК на 08.04.2025г. отговор на исковата молба. Посочва се , че „до настоящия момент няма влязло в сила решение , с което да се постанови , че В. В. К. е собственик на идеални части от апартамент”, въпреки предявения от него иск за установяване на това. Прилагат се съдебни решения , с които са отхвърлени исковете на ищцовото дружество срещу В. В. К. за плащане на суми , начислени във връзка с доставка на топлинна енергия в процесния имот за предходни периоди.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника В. В. К. поддържа оспорването на предявените срещу доверителя му искове.При устните състезания в заседанието на 26.11.2025г. адвокатът на ответника ответника В. В. К. е пледирал за отхвърляне на исковете срещу него.
2
Подпомагащата страна „****”ЕООД (конституирана на основание чл.219 ГПК с определението по чл.140 ГПК – б.с.) не изразява становище по исковете , не сочи доказателства и не изпраща представител по делото , включително и в заседанието на 26.11.2025г. , в което са проведени устните състезания.
Подпомагащата страна Т. С. И. е конституирана на основание чл.218 ГПК с определението по чл.140 ГПК с оглед изричното искане, предявено от посоченото лице с писмените молби от 06.06.2025г. и 11.06.2025г. в качеството й на наемател на процесния имот през процесния период с оглед твърдения правен интерес на същото лице от постановяване на решение в полза на ответницата М. С. К..
С определението по чл.140 ГПК е ОСТАВЕНО БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл.133 ГПК искането на ответницата М. С. К. за конституиране като подмагащата страна по чл.219 ГПК на лицето Т. С. И. , заявено с писмените молби от 06.06.2025г. и от 11.06.2025г. , тъй като е предявено след изтичане на срока по чл.219,ал.1 ГПК , който е едномесечният срок по чл.131,ал.1 ГПК за представяне на отговор на исковата молба , а този срок е изтекъл за ответницата М. С. К. на 20.04.2025г. , защото преписите от исковата молба и от приложенията към нея са й връчени на 20.03.2025г. видно от приложената по делото призовка.
Подпомагащата страна Т. С. И. оспорва исковете видно от изявленията на пълномощника и в откритото заседание на 26.11.2025г. , като поддържа възраженията , предявени от ответницата М. С. К.. Адвокатът на подпомагащата страна Т. С. И. е посочил , че доверителката му е наемателка на част от процесното жилище – стая , кухня е сервизно помещение , а останалата част от апартамента не се ползва от никого, като имотът се отоплява с климатик и с бойлер за топлата вода, защото наследодателката на страните преди повече от 20 години се е отказала от услугите на ищцовото топлофикационно дружество.
При устните състезания в заседанието на 26.11.2025г. адвокатът на подпомагащата страна Т.
С. И. е пледирал за отхвърляне на исковете. Доводи за неоснователността им са посочени и в представените на 10.12.2025г. писмени бележки от пълномощника на подпомагащата страна Т. С. И..
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените искове са ДОПУСТИМИ.
С определението по чл.140 ГПК е ОТХВЪРЛЕНО предявеното от ответницата М. С.
К с отговора на исковата молба от 22.04.2025г. искане за изпълнение на процедурата по чл.129 ,ал.2 ГПК , тъй като няма процесуално основание за това , доколкото исковата молба е редовна , защото притежава реквизитите по чл.127 ГПК и по чл.128 ГПК , а посочените от ответницата възражения касаят не допустимостта, а основателността на исковете, и по тях съдът следва да се произнесе с решението , а не с определение по хода на съдебното 3 производство.
С протоколно определение , постановено в отритото заседание на 26.11.2025г. , е ОТХВЪРЛЕНО повторно предявеното в същото заседание от ответницата М. С. К. възражение за нередовност на исковата молба по същите причини , поради които е отхъврлено същото искане с определението по чл.140 ГПК.
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
С исковата молба по настоящото дело е представен нотариален акт № 121 от 07.05.1993г. , том LII, дело № 10290/1993г. на нотариус в Нотариалната служба при Втори районен съд – София , удостоверяващ договор за продажба, по силата на който В.С К. е продал на В.Г.В (негова майка) правото на собственост върху целия имот, представляващ апартамент № 55, находящ се в гр. София, район „***. Следователно по делото е доказано , че В.Г.В е била единствен собственик на процесния апартамент.
От представения по настоящото дело нотариален акт № 41 от 17.07.1997г. , том LXLII, (с нечетлив номер на нотаиалното дело) на нотариус в Софийски районен съд се установява , че В.Г.В е продала на сина си В.С К. притежаваните от нея 2/3 идеални части от правото на собственост върху процесния апартамент. Това означава , че В.С К. е станал собственик на 2/3 идеални части от процесния имот , а В.Г.В е останала собственик на 1/3 идеална част от имота.
В настоящото съдебно производство е представено удостоверение , изх. № РСЦ20ТД26-365/18.06.2020г. , издадено от район „Средец” при СО , за наследниците на В.Г.В. От вписванията в това удостоверение се установява, че съсобственикът В.С К. е починал на 29.03.2009г. , а съсобственичката В.Г.В е починала на 22.01.2020г.
По настоящото дело не е представено удостоверение за наследниците на съсобственика В.С К. , поради което няма надлежни преки доказателства кои са неговите наследници, т.е. кои лица са придобили притежаваните от В.С К. 2/3 идеални части от правото на собственост върху процесния имот.
Според цитираното удостоверение , изх. № РСЦ20-ТД26-365/18.06.2020г. за наследници на В.Г.В (приложено към исковата молба по настоящото дело-б.с.) наследник по закон на В.С К. би следвало да е В. В. К. , посочен като негов син , тъй като в това удостоверение В. В. К. е вписан като наследник по заместване на В.Г.В - като син на починалия преди наследодателката нейн син В.С К..
Удостоверение , изх. № РСЦ20-ТД26-365/18.06.2020г. за наследници на В.Г.В представлява официален удостоверителен документ, издаден от длъжностно лице (общинската администрация на район”Средец” при СО) в кръга на службата му по установените форма и ред, поради което притежава обвързваща съда доказателствена сила съгласно изричната разпоредба на чл.179,ал.1 ГПК. По настоящото дело няма нито твърдения на страните , нито представени надлежни доказателства за извършване по законовия ред на промени в актовете за гражданско състояние на лицата, посочени като 4 наследници и наследодатели в цитираното Удостоверение , изх. № РСЦ20-ТД26365/18.06.2020г., т.е. за промяна на фактите , вписани в това удостоверение.
Щом В. В. К. е вписан в официалния документ– удостоверението , изх. № РСЦ20ТД26-365/18.06.2020г. , като син и единствен наследник по закон на В.С К. , следва да се приеме , че той е придобил притежаваните от наследодателя му 2/3 идеални части от процесния имот. Но това не е в съответствие с договора за дарение от 08.12.2011г., удостоверен в представения по настоящото дело нотариален акт № 90 , том I, рег. № 10074, село № 69/2011г. на нотариус К.С. , чрез който В.Г.В. е дарила на М. С. К. (нейна дъщеря) 2/3 идеални части от процесния имот , и то след като с предходен договор за дарение о т 18.05.2009г. , удостоверен с представен нотариален акт (с нечетливи дати и номера- б.с.) на нотариус Красимир Спосов, вече й е била прехвърлила притежаваната от нея 1/3 идеална част от същия имот.
Видно е , че чрез договора за дарение от 08.12.2011г. дарителката В.Г.В се е разпоредила с 2/3 идеални части от процесния апартамент, които са били включени в наследството , оставено от В.С К., който е бил нейн син. Ищцовата страна е представила по настоящото дело препис от искова молба от 2014г. ( с нечетливи номера и дати- б.с.), адресирана до СРС от ищеца В. В. К. против ответниците В.Г.В и М. С. К., в която той твърди , че е наследник по закон на неговия баща В. В. К. и следователно е собственик на 2/3 идеални части от процесния имот, като е предявил установителни искове да бъде признато , че дарението от 08.12.2011г. е нищожно като разпореждане с чужд имот , защото собственик на 2/3 идеални части от имота е В. В. К. , а не М. С. К., и ревандикоционен иск за предаване на владението на имота. Ответникът по настоящото дело В. В. К. не оспорва предявяването на тази искова молба , но пълномощникът му твърди в отговора на исковата молба , че „до настоящия момент няма влязло в сила решение , с което да се постанови , че В. В. К. е собственик на идеални части от апартамента”.
Разпечатката съдържа 38 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6704f05f-6b9e-4929-b0c2-efaad3831598