Решение № 569 от 20.12.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 569 гр. Плевен, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Р. М. СПАРТАНСКА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от Р. М. СПАРТАНСКА Гражданско дело № 20224400100518 по описа за 2022 година

Настоящото дело е образувано на основание постъпила ИМ от Г. С.

И.,непълнолетна,действаща със съгласието на попечителката си Г. Г. Д. чрез адвокат Ж. Н. и адвокат Н. К. срещу Р. И. М.,И. М. И. и Р. Л. И..

В ИМ се твърди,че с влязла в сила присъда по НОХД №55/2022г. по описа на ПОС,ответникът Р. И. М. е признат за виновен,затова,че е извършил престъпления по чл.152 ал.4,чл.150 ал.3 , чл.159 ал.4 и чл.142 НК спрямо ищцата Г. И..Твърди се,че към датата на деянието същият е бил непълнолетен,като другите ответници И. И. и Р. И. са негови родители,съответно баща и майка на подсъдимия.Посочено е,че на 05.12.2020г.по БТВ е излъчено предаване на М. К. :Втори план-проект за бруталното изнасилване и насилие над Г. И., тогава на 14 години,което предаване е предизвикало огромен отзвук в обществеността, поради жестокостта на насилието.В ИМ е възпроизведен пълния текст от диспозитива на постановената от ПОС присъда по НОХД №55/2022г.,като подробно са описани престъпленията ,за които ответникът Р. М. е осъден.Посочено е,че към датата на извършване на непозволеното увреждане, което е и престъпление,ищцата Г. И. е била на 14 години,нейната майка е починала рано,когато момичето е било на 9 години и страда от лека умствена изостаналост.В ИМ е описана фактическата обстановка,при която са 1 извършени деянията спрямо ищцата,като е възпроизведен пълния текст на мотивите на ПОС към присъдата.Посочено е,че съгласно изнесената в публичното пространство информация ,сведенията от трети лица до кмета на с.***,Община Червен бряг и съседите,се касае за особено тежък случай на насилие и изнасилване,съпроводено с отвличане, протИ.законно лишаване от свобода и закана с убийство,като детето е брутално насилено многократно в пет поредни вечери,като основен инициатор, с оглед мотивите на наказателния съд по влязлата в сила присъда е Р. М./другите двама извършители се укриват в чужбина/.Твърди се,че насилниците са съблекли ищцата гола,карали са я да танцува,били са я с колан, заплашвали са я,че ще я обесят,след което тримата са се гаврили с нея до ранни зори,като са направени 7 клипа,от които е видно,че има много кръв и наранявания.Посочено е,че на 09.07.2020г. детето е настанено в Кризисен център за жени и деца гр.Плевен,където два пъти е правила опит за самоубийство,наранявайки вените на ръцете си,не можейки да се справи с травмата от случилото се,че същата е била стресирана, напрегната,тревожна и с нея са работили психолози.Според ИМ тази сексуална,емоционална и физическа травма ще остави завинаги отпечатък в жИ.та на момичето,като въпреки,че са минали две години от случилото се,то продължава да се бори с емоционалните и психически последици от преживяното.Изложени са доводи, че към настоящия момент с намесата на медиите и обществеността,детето се отглежда в Испания при роднини,заявили желание да я гледат и да се грижат за нея,а именно братът на починалата майка Д. М.

Д. и съпругата му Г. Г. Д.,като и към момента с Г. работи психолог и специалисти,обучени за работа с деца,преживели насилие. Посочено е,че след деянието ищцата е била настанена за 6 месеца в Кризисния център,след което за месец в дом за деца лишени от родителска грижа в гр.Стражица.Съгласно мотивите на ОС Плевен-извършеното отвличане от Р. М. с изнасилване и заплаха за убийство представлява особено тежък случай,като неговата обществена укоримост и обществена опасност значително надхвърля тези на обикновените случаи на изнасилване/чл.152 ал.4 във вр.чл.93,т.8 НК/.Наказателният съд е отчел тежките вредни последици за пострадалата,нейната възраст,големият брой на лицата, участвали в съвкуплението,обстановката ,в която е извършено престъплението. Твърди се, че вследствие на стреса от преживяното насилие,Г. е развила фобии и 2 страхове,по сведение на нейната вуйна Г.,ищцата често се буди нощем и плаче,затворена е в себе си и интровертна,всяка нощ,когато заспива си спомня случилото се как я бият с колан и насилват.Момичето е споделяло,че се страхува да излиза и да остава сама,страхува се от мъже,плаши се от наймалкия шум и иска непрекъснато вуйна й да е близо до нея и да я придружава навсякъде.С влязлата в законна сила присъда ,постановена по НОХД №55/2022г. по описа на ПОС ,Р. И. М. е признат за виновен за престъпления по чл.152 ал.4;чл.150 ал.3;чл.159 ал.4и чл.142 НК,затова,че в периода 01.06.2020г.-30.06.2020г.в с.*** и в землището на с.***,сам и в съучастие с други лица като извършител,при условията на продължавано престъпление като непълнолетен ,но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си,се съвкупил с ненавършилата 18 години Г. С. И. на 14 години,родена на 28.01.2006г.,без нейното съгласие,като я принудил към това със сила и заплашване, като изнасилването представлява особено тежък случай, също така сам я е отвлякъл,лишил от свобода,създал и разпространил порнографски материали от престъпното блудство,жертва на което е била ищцата,тогава на 14 години.С ИМ ищцата се позовава на разпоредбата на чл.300 ГПК.Изложени са доводи,че родителите на непълнолетен извършител на деликт отговарят по чл.48 ЗЗД за уврежданията от протИ.правното деяние ,които те лично не са причинили,като отговорността им не е гаранционно –обезпечителна,вместо непълнолетното дете деликвент,а лична за неупражнен родителски контрол и недостатъчно възпитание на детето.В тази насока е цитирана практика на ВКС. В заключение ищците молят съда да постанови решение,с което ответникът Р.

И. М. и неговите родители И. М. И./баща/ и Р. Л. И./майка/ бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв.,ведно със законна лихва върху сумата,считано от датата на непозволеното увреждане-30.06. 2020г.до окончателното й изплащане.В съдебното заседание на 22.11. 2022г.,на което бе даден ход по същество ищците чрез своя пълномощник адвокат Н. К. от САК поддържат така предявения иск и молят съда да го уважи изцяло,като ответниците бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищцата обезщетение за неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания в размер на 50 000лв.,ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.06.2020г.до окончателното й изплащане.Подробни доводи и съображения са изложени в депозираната от 3 пълномощниците на ищците писмена защита.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Р. М.,И. И. и Р. И. чрез пълномощника им адвокат Л. Г. от ПАК.С оглед влязлата в сила присъда на наказателния съд ,с отговора не се оспорва изложената от ищеца и приета за установена от наказателния съд фактическа обстановка,характера на деянието и извършено ли е то виновно от Р. М..Оспорва се размера на обезщетението,като са изложени доводи,че е прекомерно завишен и не кореспондира с реално претърпените от ищцата вреди ,в т.ч.не е взета предвид приетата за установена фактическа обстановка от наказателния съд.В отговора се описват констатациите по приетата психиатрична експертиза на Г. И.,като се твърди,че има неяснота дали негативните емоционални преживявания на ищцата в периода след настаняването й в Кризисния център са единствено следствие от извършеното спрямо нея престъпно посегателство или същите са в резултат на липса на внимание ,лошо отношение и дезинтересираност от страна на семейството й.Направено е възражение,че не е изяснен въпросът доколко претендираните неимуществени вреди са единствено в резултат на протИ.правното поведение на ответника,че към момента на извършване на деянието пострадалата е била във възраст,в която следва да живее със своите родители,които са длъжни да полагат нужните грижи и да упражняват необходимия контрол ,вкл.да препятстват всякакви възможности детето им да става жертва на престъпни посегателства.Твърди се,че в случая последните са явно дезинтересовани от случващото се с нея,като с бездействията си пряко са допринесли за претърпените от Г. болки и страдания.Изложени са доводи,че понятието справедлИ.ст по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие,свързано е с преценката на редица обективно съществуващи обстоятелства,които следва да се вземат предвид от съда –характерът на увреждането,начинът на извършването му , обстоятелствата,при които е извършено,причинените морални страдания,като се позовава на ППВС №4/23.12.1968г.Посочено е,че наказателното производство е протекло по реда глава ХХVІІ от НПК,ответникът Р. М. е признал напълно фактите, изложени в обвинителния акт ,съдействал е напълно в хода на производството,а съдът е приел,че той е извършил деянията в съучастие като съизвършител,че вредите,претърпени от ищцата,не са единствено в резултат на действията на ответника Р.

М..Посочено е, че при определяне размера на наказанието, съдът е приел,че 4 са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства,като същите имат превес над отегчаващите.Позовавайки се на данни от психиатричната експертиза за Р. М. се твърди,че действията му не са били обусловени от желание за причиняване на болка и страдание на ищцата,а от „потребност да получи внимание и одобР.е от другите участници в престъпленията,като е налице

„зависимост от др.участници в разследваните престъпления”.Посочено е,че съдът следва да определи размера на справедлИ.то обезщетение,като не е длъжен да възприеме паричния еквивалент на вредите,посочен от пострадалия. Оспорва се претенцията спрямо ответниците И. И. и Р. И.,като се твърди,че и двамата родители са полагали необходимите грижи по отношение на сина си ,като са направили всичко необходимо за формирането на моралните му качества и спазването на добросъвестно поведение в обществото.Извършеното от Р. М. не е в резултат на липса на добро възпитание и неполагане на грижи от страна родителите му,а е обусловено от младата му възраст и спецификите му в психологичното му развитие и съответния му етап. В заключение ответниците молят съда да уважи частично иска срещу Р. М. ,като бъде намален размера на претендираното обезщетение и се определи размер по справедлИ.ст.Молят съда искът да бъде отхвърлен спрямо ответниците И. И. и Р. И.,а алтернативно ,в случай,че искът бъде уважен и срещу тях и те бъдат осъдени солидарно с Р. М. да заплатят съответното обезщетение,то да бъде намалено.В съдебното заседание на 22.11.2022г.,на което бе даден ход по същество ответниците и техният пълномощник не се явиха.

Представляващият ДСП Червен бряг-социален работник С. П. в съд.заседание на 22.11.2022г.изрази становище,че поддържа изготвения социален доклад и изнесените факти към него,като заяви,че в момента детето Г. е в Испания и соц.служби нямат информация за нейното състояние.

Окръжният съд като прецени становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правно основание чл.45 ЗЗД във вр.с чл.4 8 ЗЗД и чл.52 ЗЗД.Ищцата Г. С.

И.,непълнолетна,действаща лично и със съгласието на своята попечителка Г.

Г. Д. претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000лв., от неправомерни действия на ответника,извършени в периода 5

01.06.2020г.-30.06.2020г., които деяния съставляват и престъпления по чл.152 ал.4,т.4 вр.с ал.3,т.1 вр.ал.2,т.1във вр.ал.1,т.2 вр.с чл.26 ал.1 НК; по чл.150 ал.3вр.ал.1 вр.чл.26,ал.1вр.чл.20 ал.1 НК;по чл.142 ал.2,т.3 вр.ал.1 НК;по чл.159,ал.4,т.1 и т.3вр.ал.2 вр.ал.1 НК;по чл.142а,ал.3,т.1 вр.ал.1 НК ,за което ответникът Р. И. М. е признат за виновен и осъден с присъда на Плевенски ОС №10 от 16.03.2022г.,постановена по НОХД №55/2022г.,по описа на същия съд, влязла в сила на 01.04.2022г.Към момента на извършване на деянията ответникът Р. М. е бил непълнолетен,но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си,поради което обезщетението за неимуществени вреди на основание чл.48 ЗЗД се претендира солидарно от причинителя на деликта Р. И. М. и от неговите родители И. М. И. и Р. Л. И.. Върху сумата се претендира и законна лихва от датата на непозволеното увреждане -30.06.2020г. до окончателното й изплащане.