Протокол № 618 от 23.04.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 618 гр. Варна, 23.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20253100502015 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:02 часа се явиха:

-------------------------------------------------------------------------------Въззивникът И. Г. Н., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Н. Б., редовно преупълномощен от адв. Б. Б., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Въззиваемата С. Н. Т., редовно призована, явява се лично, представлява се от адв. Д. П., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

АДВ. Б.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№71331/15.08.2025г., подадена от И. Г. Н., чрез адвокат Б. Б., срещу Решение №2605/09.07.2025г., постановено по г.д.№11948/2023г. по описа на ВРС, 14 състав, поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение №375/03.02.2026г., с което е отхвърлен предявеният от И. Г.

Н., ЕГН ********** срещу С. Н. Т., ЕГН **********, иск с правно основание чл.59 ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 17 524,44 лева, включваща следните суми: 8160,00 лева - наем на недвижим имот, находящ се в град 1

Варна, ж.к. „В.“, ул. „С.П.“ за периода от месец септември 2018г. до 01.12.2021г.; 4298,36 лева - консумативен разход, заплатен за изразходена електроенергия за периода от месец септември 2018г. до 01.12.2021г. за недвижим имот, находящ се в град Варна, ж.к. „В.“, ул. „С.П.“; 966,29 лева консумативен разход, заплатен за изразходена вода за периода от месец септември 2018г. до 01.12.2021г. за недвижим имот, находящ се в град Варна, ж.к. „В.“, ул. „С.П.“; 1273,55 лева наем на недвижим имот, находящ се в град Варна, ул. „П.Б.“ № 1, ет.6 за периода 01.12.2021г. - месец май 2023г.; 1734,53 лева - консумативен разход, заплатен за изразходена електроенергия за периода от 01.12.2021г. до месец май 2023г. за недвижим имот, находящ се в град Варна, ул. „П.Б.“ №1, ет.6; 490,01 лева - консумативен разход, заплатен за изразходена вода за периода от 01.12.2021г. до месец май 2023г. за недвижим имот, находящ се в град Варна, ул. „П.Б.“ №1, ет.6; 601.70 лева - задължение по издадена Заповед №388 за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.

№671/2023г. по описа на РС-Девня, с която сума ответникът се е обогатил, а ищецът е обеднял, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата наподаване на исковата молба - 19.09.2023г. до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба се излагат съображения, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно и се моли същото да бъде отменено.

Поддържа се, че съдът е обсъдил превратно, непълно и едностранчиво събрания доказателствен материал. Сочи се, че неправилно е било прието за безспорно, че ответникът Т. е използвала процесните имоти, за да задоволи нуждите на общите им с ищеца деца. Конкретизира се, че ищецът е имал задължение да заплаща издръжка на децата, но не и такова, да заплаща наема и режийните разходи за апартамента, в който те живеят. Изтъква се, че недопустимо първата инстанция е приела, че апартаментът е бил със статут на семейно жилище, доколкото ищецът и ответникът никога не са живели съвместно в него. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор, с вх.№76055/09.09.2025г., подаден от С. Т., чрез адвокат Д. П.. В него се обобщава, че решението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Акцентира се, че ищецът е сключил договорите за наем, за да осигури на ответника Т. място, където да бъдат отглеждани децата им, поради което и сам е поел задължение да заплаща съответните разходи. Претендират се разноски.

АДВ. Б.: Поддържам жалбата.

АДВ. П.: Оспорвам жалбата по смисъла на аргументите, които сме депозирали в отговора.

АДВ. Б.: Нямам искания по доказателствата. Представям списък с разноски.

АДВ. П.: Нямам доказателствени искания. Не сочим сторени разноски.

Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приет представеният от страната 2 списък с разноските, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото представеният в днешно съдебно заседание списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.

Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Б.: Моля да уважите изцяло така депозираната въззивна жалба и да отмените решението на ВРС. Изложили сме подробни съображения в жалбата, само ще маркирам някои от тях.

В решението си първоинстанционният съд принципно правилно е възприел общите постановки на закона и практиката на ВКС, че неоснователното обогатяване може да се изразява и в спестени разходи, както и че при ползването на чуждо благо без основание, отговорността се измерва чрез този спестен разход. Безспорно е по делото, а и са приобщени договор за наем, анекси, фактури, касови бележки, удостоверения, съдебно-счетоводна експертиза, с които по безспорен начин се доказват разходите, които моят доверител е направил за ползваните от ответницата имоти през съответните периоди. Безспорно е налице пряка и непосредствена връзка между това, което ответницата е спестила и това, което ответникът е заплатил. Категорично считам, че е установено по делото, че липсва основание същата да получи тези средства под формата на спестени разходи. Няма никакво основание да се счита, че въпросното жилище би имало характер на тип семейно или че заплащането на тези разходи, които би следвало да се поемат от ответницата, представляват изпълнение на някакъв морал дълг от страна на моя доверител.

Моля да отмените изцяло решението на ВРС и да постановите ново, с което да уважите изцяло исковата претенция, както и да ни присъдите направените по делото разноски. Моля за кратък срок за писмени бележки.

АДВ. П.: Решението на ВРС е изцяло правилно и законосъобразно. То почива на събраните доказателства представени и от двете страни. Съдът правилно ги е анализирал и по отделно и в съвкупност и всички изводи, които е направил кореспондират с фактическата и правна обстановка и отношенията между страните.

Намирам за укоримо поведението на въззивника за това да търси обезщетение от майката на двете му деца, за които неотлъчно след тяхната раздяла, години наред се е грижила тя, при абсолютно липсващо финансово подкрепление от негова страна, въпреки че е бил осъден за това. Не е случайно обстоятелството, че въззивникът три пъти е подписвал договори за наем, за 3 три отделни жилища, като всеки от договорите е с ясното съзнание от кого се ползват имотите. Анексирал ги е, макар и може да е случайно, че неговият хазаин са били неговите родители, баба и дядо на общите им деца.

Обстоятелството, че майката е била принудена да гледа две невръстни деца, че е била без работа и очевидно в неравностойно положение, не дава възможност на бащата да злоупотребява с това. Освен това той използва инструмента на правото и се опитва да я постави в състояние на имуществена зависимост, за да я направи длъжник. Неколкократното подписване на тези договори, анексирането им води едностранно до това, че волята на бащата е била първо да създаде и после да затвърди и да поддържа това фактическо положение. В първия момент, в който въззиваемата е започнала работа, придобила е някаква самостоятелност, той я е изгонил от другите апартаменти, които е ползвала.

Бащата е бил с ясното съзнание, че тези апартаменти се ползват за отглеждане на двете му деца и логично е в тази възраст те да бъдат отглеждани в присъствието на тяхната майка. Обстоятелството, че наемодател е фирмата на неговите родители допълнително затвърждава положението, че всички са били наясно за какво са били дадени тези жилища и никой не се е възпротивил на нарушаването на тази клауза в договора, че никой друг няма право да ползва тези имоти, освен наемателят. Въззивникът имаше едно задължение, да докаже налице ли е уговорка между него и майката на двете деца да му връща някакви пари и да плаща това ползване. Нито едно писмено или гласно доказателство в тази посока не беше ангажирано - само едни голословни твърдения, които са недоказани и логично недоказаният му иск беше отхвърлен, като неоснователен.

Решението на ВРС е правилно и законосъобразно, моля да го потвърдите в цялост. Моля за ми бъде дадена възможност да представя писмени бележки.

АДВ. Б. /реплика/: По делото безспорно е установено, че моят доверител е заплащал своите алиментни задължения към двете си деца.

Обикновено, когато съдът определя размер на дължима издръжка взима предвид всички обстоятелства. Ответницата е можела да ползва всяко едно друго жилище, което счита за подходящо да отглежда децата. Това си е неин ангажимент. Моля за ми бъде дадена възможност да представя писмени бележки.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на въззивника да представи писмени бележки в едноседмичен срок от днес.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на въззиваемата страна да представи писмени бележки в 10-дневен срок от днес.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:11 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4