Решение № 185 от 22.07.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Кюстендил, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20231500500539 по описа за 2023 година

Д. П. А., с ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „*** ***, чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Е. Й. от АК Кюстендил, със съдебен адрес в гр. К., ул.

„***“ ***, обжалва Решение № 981 от 20.10.2023 г., постановено по гр. д. № 834/2023 г. по описа на Районен съд - Кюстендил.

С първоинстанционния съдебен акт Кюстендилският районен съд е отхвърли като неоснователен предявения от Д. П. А. против „*** ЕООД иск да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумите по изпълнителен лист от 12.04.2014 год. по ч.гр.д.№ 889/2014 год. по описа на РС - Кюстендил, поради погасяването им по давност; респ.осъдил е ищеца да заплати на ответното дружество сумата от 24,00 лева, представляваща сторените по делото разноски.

Въззивникът обжалва първоинстанционния съдебен акт изцяло като релевира доводи за неговата неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Не споделя правните изводи на съда относно обстоятелството, че ищецът е сторил плащане по дълга си в размер на 3 450 лв., което се признавало от ответника в молбата му от 19.06.2019 г. и поради което последният молел ЧСИ да не извършва описа и същият да бъде отложен. Акцентира, че в случая е направено твърдение от ответника, а не от ищеца, както и липсват писмени доказателства за наличие на извършен превод на посочената сума. Твърди, че липсва признание от страна на длъжника, направено в изпълнителното производство, съдържащо изявление за отказ от субективното право на погасителна давност, от което по несъмнен начин да се направи извод за индивидуализация на задълженията и че длъжникът не желае да се ползва от последиците на погасителната давност относно цялото или част от задълженията, като сочи, че такова изявление не може да бъде направено преди давността да е изтекла.

1

Въззивната страна подчертава, че към 07.04.2023 г. - датата на предприемане на следващо годно принудително действие от ЧСИ с налагането на запори върху банкови сметки на ищеца, давността е била изтекла. Допълва, че вземането произтича от договор за кредит, респ. приложима е разпоредбата на чл. 110 ЗЗД за общата 5-годишна, респ. 3годишна, погасителна давност съответно за главницата, респ. лихвите.

Иска се отмяна изцяло на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В условия на евентуалност, при отхвърляне на въззивната жалба, се възразява срещу присъждане на разноски на насрещната страна поради недоказаност, прекомерност и недължимост.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „*** ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. П. В. от САК, в който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват изложените в нея оплаквания. Излагат се пространни съображения в подкрепа на твърдението, че давността за посоченото вземане е прекъсвана многократно с исканията на взискателя за извършване на изпълнителни действия. Застъпва се становище, че давност не тече, ако кредитор е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в т.ч. и когато при нередовност не приложи правилата на чл. 129 ГПК. Подробно се аргументира с цитирана съдебна практика, обективирана в решения на ВКС, че перемпцията е правно ирелевантна за прекъсването на давността. Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Производството пред РС - Кюстендил е образувано по искова молба, подадена от Д.

П. А. срещу „*** ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.439, ал.1 от ГПК. Искането е за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи, поради погасяване по давност, следните суми: 7 934.80 лева главница по договор за потребителски кредит *****/30.09.2010 г.; 1750.48 лева договорна лихва за периода от 2

30.10.2010 г. до 30.09.2012 г.; 252.71 лева лихва за забава за периода от 01.10.2012 г. до 14.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 10.05.2014 г. до изплащане на вземанията. Претендирано е заплащане на сторените в производството деловодни разноски.

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил иска като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по образуваното производство по принудително изпълнение са предприети против ищеца изпълнителни действия, като на 22.07.2014 год. е наложен запор върху трудовото му възнаграждение. В резултат на наложения запор по изпълнението са постъпвали суми, последната от които на 05.08.2016 год. След тази дата, според първоинстанционния съд, против ищеца не са предприемани принудителни действия по събиране на вземането.

Съдът се е позовал на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, като е приел, че насрочването на опис на движими вещи с разпореждането на ЧСИ *** от 12.04.2019 год. не е изпълнително действие и не прекъсва давността. Отчел е обаче, че в периода след посочената дата до 07.06.2019 год., ищецът е сторил плащане по дълга си в размер на 3450,00 лв. – обстоятелство, признато от ответника в молбата му от посочената дата, с която моли ЧСИ да не извършва описа и същият да бъде отложен.

Въз основа на установеното районният съд е формирал извод, че най-рано на 30.04.2019 год., когато ищецът е получил призовката за описа, той е заплатил горната сума, с което е признал вземането на ответното ТД, а това действие прекъсва давността. От 30.04.2019 год. до датата на предприемане на следващото принудително действие - от ЧСИ *** с налагането на запорите върху банкови сметки на ищеца с постановления от 07.04.2023 год., давността не е изтекла, поради което и искът е приет за неоснователен.

Установява се от ангажираните в производството доказателства, че вземането, за което е издаден изпълнителния лист по ч.гр.д. № 889/2014 г. по описа на КнРС, произтича от договор за потребителски кредит № №***/30.09.2010 г., сключен между ищеца и *** АД, като вземането последствие е придобито от ответника по иска – „*** ЕООД с договор за цесия.

Въз основа на издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 12.05.2014 г. с разпореждане от 14.07.2014 г. е образувано ИД №20148410408214/2014 г. по описа на ЧСИ *** *** с взискател *** АД и длъжници Д. П. А. и С. К. А..

На 22.07.2014 г. органът по принудително изпълнение е наложил запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника Д. П. А., дължимо от работодателя „***“ ООД, до което ТД е изпратено запорно съобщение с изх.№176402/22.07.2014 г. С уведомление от 07.08.2014г. от третото задължено лице е признато вземането по наложения запор и е уточнено, че удържаната сума ще бъде в размер на 84 лева месечно. Видно от приложеното изпълнително дело, работодателят е уведомил ЧСИ за прекратяване на трудовото правоотношение с А. считано от 27.06.2016г. От приложена по делото справка се установява, че въз основа на наложения запор на трудовото възнаграждение на длъжника А. последната постъпила сума е от дата 05.08.2016 г. и е в размер на 88.00 лева.

С молба изх.№69464/16.06.2016 г. ответникът „*** ЕООД е поискал да бъде конституиран като взискател по образуваното изпълнително производство, като частен правоприемник на първоначалния кредитор въз основа на Договор за цесия от 18.01.2016 г., което е сторено с постановление на ЧСИ *** от 12.07.2016 г. За конституирането на нов взискател длъжникът А. е уведомен на 15.12.2017г.

С молба изх.№МАЗ 00005316/28.01.2019 г. , постъпила при ЧСИ на 01.02.2019г., „*** ЕООД е поискал извършване на справки за имущественото състояние на длъжника Д. П. А.съществуващи и непрекратени трудови договори и/или доходи от пенсия, и при наличие на 3 секвестируемо имущество да бъдат предприети действия по принудително изпълнение срещу него, като бъдат наложени запори.

С разпореждане от 12.04.2019 г. ЧСИ *** е насрочил опис на движими вещи на ищеца за дата 31.05.2019 г. Длъжникът А. е уведомен за насрочения опис на 30.04.2019г.

С молба изх.№ МАЗ 00024555/07.06.2019 г. конституираният взискател е поискал насроченият опис да бъде отложен, тъй като по задължението доброволно е постъпила сума от 3 450 лева от длъжника А..

На 16.03.2021г. е постъпила отново молба от взискателя „*** ЕООД, обктивираща искане за предприемане на изпълнителни действия спрямо длъжниците- чрез налагане на запори върху вземания на длъжника А. върху банкови сметки и сейфова, респ.върху вземания за трудови възнаграждения и/или пенсия..

На 21.12.2021 г. е подадена молба от „*** ЕООД с искане производството да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК, като това е сторено от органа по принудително изпълнение с Постановление от 04.04.2022 г.

Установява се от материалите по изп. дело № 202274330401212 на ЧСИ *** с рег.№ *** на Камарата на ЧСИ, че на основание молбата на „*** ЕООД, към която е бил приложен изпълнителният лист от ч.гр.д.№ 889/2014 г. по описа на РС-Кюстендил, е образувано горното изпълнително дело, като на 07.04.2023 год. ЧСИ *** е наложила запори върху вземания на ищеца по трудово правоотношение, както и от банки, вкл. по всички левови и валутни сметки, влогове, депозити, гаранции, ценни книжа, банкови сейфове и касети, чекове, наеми и др. до размера на сумите, посочени в съобщението.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила. По тези съображения, разпоредбата на чл.

439, ал. 2 от ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило независимо, че съдебно дирене не се провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/. На новонастъпили факти /след влизане в сила на заповедта за изпълнение, независимо от това, че в заповедното производство съдебно дирене не се провежда/ длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 от ГПК – в този смисъл са и решение № 781 от 25.05.2011г. на ВКС по гр.д. № 12/2010г., ІІІ ГО и решение № 6/21.01.2016 г. по т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, І ТО.