Решение № 8387 от 07.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8387 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110129165 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Г. А. С., с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1721,28 лева главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в *******, за периода м.05.2021-м.04.2023 г., и сумата 353,49 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2022- 16.10.2024 г.; сумата 12,75 лева - главница за цена на услуга дялово разпределение за периода м.09.2021- м.04.2023 г., и сумата 3,47 лева - мораторна лихва за периода 15.11.2021- 16.10.2024 г.; ведно със законна лихва върху главницата от 23.10.2024 г. до окончателното им изплащане, всички по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №63055/2024 г. по описа на СРС. Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД. Прави искане по чл. 219 от ГПК.

Ответникът, чрез особен представител, оспорва исковете с доводи, че като собственик на ½ ид.ч. от правото на собственост върху имота не е получил покана за плащане на сумите и не дължи лихви; не е ползвал топлинна енергия в имота и реалния ползвател следва да отговаря за неплатените суми, а заявения размер не отговаря на реално доставеното количество и не са приспаднати технологичните разходи; не са представени доказателства за изправност на измервателните средства.

Третото лице-помагач „Д.“ ООД на страната на ищеца представя писмени доказателства.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна 1 страна следното:

От ч. гр. дело №63055/2024 г. по описа на СРС се установява, че заповедта за изпълнение е издадена по отношение на отв. Г. А. С. и Й. А. С. да заплатят разделно и поравно на „Т.С.“ ЕАД, сумата 3442,56 лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в ********, за периода м.05.2021м.04.2023 г., и сумата 706,98 лева - мораторна лихва за периода 15.09.202216.10.2024 г.; сумата 25,51 лева - главница за цена на услуга дялово разпределение за периода м.09.2021-м.04.2023 г., и сумата 06,95 лева - мораторна лихва за периода 15.11.2021-16.10.2024 г.; ведно със законна лихва върху главницата от 23.10.2024 г. до окончателното им изплащане, както и съдебни разноски за сумата 83,64 лева за платена държавна такса, и сумата 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение. По отношение на Й. А. С. заповедта е влязла в сила.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От писмените доказателства се изяснява, че ответникът притежава качеството на клиент на топлинна енергия за процесния имот, доколкото е придобил по наследство ½ ид.ч. от правото на собственост; като не се твърди и доказва друго.

Ищецът представя споразумение по чл. 358 от ЗЗД. На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че в хода на процеса всички суми, предмет на искова молба са платени, освен съдебните разноски за исково производство. В тази връзка следва да се посочи, че въпросите кой от собствениците е заплатил сумите, предмет на иска, и отговорността им за съдебните разноски остава за разрешаване в техните вътрешни отношения относно правата им в имуществената общност, но от гл. т. на настоящия процес ответникът отговаря на собствено основание според изхода на спора.

Съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК, решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото към момента на приключване на устни състезания, като се вземат предвид новонастъпилите факти, които са от значение за спорното право. Предвид правопогасяващият ефект на плащането, предявените искове подлежат на отхвърляне, но не поради тяхната недоказаност или неоснователност, а защото правото на парично вземане е погасено.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на съдебни разноски сумата общо 252 евро за платени държавна такса, възнаграждение на адвокат-особен представител и юрисконсулт, последното определено от Съда на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК.

При условията на чл. 11 и сл. от ЗВЕРБ съдът обявява сумите в тяхната еврова равностойност.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, срещу Г. А.

С., с ЕГН:**********, установителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Г. А. С. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 880,08 евро/1721,28 лева главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в *******, за периода м.05.2021-м.04.2023 г., и сумата 180,74 евро/353,49 лева - мораторна лихва за 2 периода 15.09.2022- 16.10.2024 г.; сумата 06,52 евро/12,75 лева - главница за цена на услуга дялово разпределение за периода м.09.2021- м.04.2023 г., и сумата 1,77 евро/3,47 лева - мораторна лихва за периода 15.11.2021- 16.10.2024 г.; ведно със законна лихва върху главницата от 23.10.2024 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч.гр. дело №63055/2024 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА Г. А. С., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 252,00 евро – съдебни разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Д.“ ООД, с ЕИК:*********, на страната на „Т.С.“ ЕАД.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3