Определение № 1993 от 19.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1993 гр. София, 19.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20251000500066 по описа за 2025 година

Определението е по чл. 248 от ГПК.

С молба от 22.04.2026г. адв. П. К. иска да бъде изменено постановеното по настоящото дело Решение №278/06.03.2026г. в частта за разноските, като й бъде присъдено в качеството й на пълномощник на ищцата допълнително възнаграждение в размер на 572, 66 евро към вече определеното на осн. чл. 38 от ЗА. Сочи, че с оглед присъденото обезщетение на представляваната от нея страна, минималното адв. възнаграждение по Наредба №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа възлиза на 1 595, 24евро, а с въззивното решение й е определено такова в размер на 911, 39 евро. Ето защо и като се съобрази извършената от нея адвокатска работа, адв. К. иска изменение на решението по настоящото дело, като й се присъди соченото допълнително възнаграждение.

По отношение на адв. възнаграждение на пълномощника на ответното дружество иска да бъде намалено, като бъде определено под минимума по Наредбата на основание Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22, в което е възприето, че съдът може да намали размера на дължимото по чл. 78, ал.3 от ГПК възнаграждение, като го определи под нормативния минимум, регламентиран в Наредбата. Възразява също, че не е представена фактура за заплащането на възнаграждението, поради което счита, че няма основание да бъде присъден адвокатския хонорар.

Препис от молбата е връчен на ЗД“Бул Инс“ АД, което в отговор излага становище за неоснователност на двете искания. Счита, че са правилни изводите във въззивното решение за дължимите на страните разноски за настоящата инстанция и моли молбата с пр.осн. чл. 248 от ГПК да бъде оставена без уважение.

Решаващият състав на САС констатира, че молбата е допустима, но неоснователна, с оглед на следното :

1

В Решение №278/06.03.2026г., постановено по настоящото дело САС е съобразил, предвид уважаване на въззивната жалба за сумата от 10 000 лв., при обжалваем материален интерес от 80 000 лв., че на страните се дължат разноски, съобразно уважената и отхвърлената част от въззивната жалба. Ето защо, съдът е приел, че на адвокат К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1 542, 19 лв. При определянето на този размер, съдът е съобразил, че в настоящата инстанция не са събирани и обсъждани нови доказателства, както и че при осъществяване на безплатна правна помощ има и доза безвъзмездност. Настоящият състав не намира основание да ревизира горното си становище, тъй като съгласно чл. 7, ал.2, т.3 от Наредбата, при основателност на въззивната жалба за сумата от 10 000лв, минимумът на адв.възнаграждение е 1 300лв., а е присъдено възнаграждение в размер на 788, 51 евро(1 542, 19 лв.) с ДДС за въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

По отношение на дължимите от въззивницата разноски съдът е приел, че на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК тя дължи адв.възнаграждение на въззиваемото дружество сумата от 2 000 лв. с ДДС, а не съразмерната част, възлизаща на 3965,63 лв. с ДДС от уговореното и заплатено, съобразно договора за правна защита и съдействие № 6998. Съдът прие за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на въззивницата, тъй като в настоящата инстанция е проведено едно открито с.з., в което не са събирани нови доказателства. Поради това защитата пред въззивния съд се изразява в представяне на отговор на въззивна жалба и изразяване на становище по същество, което повтаря реализираната такава пред първата инстанция.

Възражението на адв. К., че не следва възнаграждението на пълномощника на застрахователя да е по – високо от нейното е несъстоятелно, тъй като дължимите разноски между страните се определят по съразмерност.

Това означава, че отхвърления голям размер на претенция на въззивницита, както е в казуса, обосновава по – малко възнаграждение по съразмерност за адв. възнаграждение, защото зависи от успеха на въззивното обжалване.

Симетрично на горното, при неоснователност на претенцията пред въззивния съд в голям размер, респ. неоснователност на въззивната жалба за голяма част от предмета на въззивното обжалване, ответникът по въззивната жалба по съразмерност следва да получи по – голяма част от заплатеното възнаграждение на адвоката му.

Неоснователно е и оплакването на адв. К., че не са представени доказателства за заплащането на адвокатското възнаграждение. В договора за правна защита, сключен между ЗД“Бул Инс“ АД и адв. Г., изрично страните са записали, че възнаграждението е платено в брой и в тази част договорът има характер на разписка, която е частен писмен документ, доказващ плащането.

САС счита, че следва да съобрази застъпеното в решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22г., което е задължително за съда (чл. 633 ГПК), при преценката си за размера на разноските за адвокатско възнаграждение, които подлежат на възстановяване 2 от насрещната страна. Както е изложено в решението, чието изменение в частта за разноските се иска, СЕС приема, че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в НМРАВ, а следва да съобрази фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай.

С оглед на изложените мотиви, САС приема, че молбата от 22.04.2026г. на адв. П. К., с която иска да бъде изменено постановеното по настоящото дело Решение №278/06.03.2026г. в частта за разноските, следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 22.04.2026г. на адв. П. К., с която иска да бъде изменено постановеното по настоящото дело Решение №278/06.03.2026г. в частта за разноските, като й бъде присъдено в качеството й на пълномощник на Н. П. Г. допълнително възнаграждение в размер на 572, 66 евро към вече определеното на осн. чл. 38 от ЗА, както и да бъде изменено в частта за присъдените разноски на ЗД“Бул Инс“ АД за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба, в 1 – седмичен срок от връчването му на страните, пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3