Определение № 1327 от 06.11.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1327 гр. Стара Загора, 06.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20235500500697 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на “Й.Б.” ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законните си представители: Д.К.К. – изпълнителен директор и М.С. – член на съвета на директорите, действащи чрез адв. З.Ц., против разпореждане от 29.08.2023 г. по ч.гр.д. № 418/2023 г. по описа на Районен съд - гр.Раднево, съответно обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение с № 272/29.08.2023 г. в частта му, в която съдът е отказал да издаде Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК *** за сумата от 2997.39 лв., представляваща общ сбор от предсрочно изискуеми лизингови вноски по Договор за лизинг за базови аксесоари № 624173428 от 15.01.2021 г., с който е предоставено ползването на комплект от 4 бр. аксесоари, Договор за лизинг от 13.01.2021 г., с който е предоставено ползването на телефонен апарат SAMSUNG Galaxy Note20 Ultra 256GB Black и Договор за лизинг от 25.04.2021 г., с който е предоставено ползването на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S21 Ultra 256GB Silver, както и в частта за претендирани неустойки за дадена отстъпка от цената на услуги в размер на 57,88 лева, неустойка за дадена отстъпка от цената на устройството 1 в размер на 314,28 лева.

Счита, така обжалваното Разпореждане за необосновано, неоснователно и неправилно, постановено в противоречие с действителната фактическа обстановка и с нормите на материалния и процесуалния закон.

Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно, т.к. е поставено в противоречие с материалния закон и е необосновано.

Претендира се отмяната му и постановяването на съдебен акт, с който да се разпореди издаването на заповед за изпълнение и за това вземане и да се присъдят разноските в настоящото производство в размера на платената държавна такса.

След преценка на оплакванията в частната жалба и като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ч.гр.д. № 418/2023 г. по описа на Районен съд - гр.Раднево е било образувано по заявление на “Й.Б.” ЕАД - гр.С. срещу К. С. В., с ЕГН **********, с адрес: гр.Р., *** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сума в общ размер на 4859,83 лв.

Заявителят е посочил, че вземането му произтича от неизпълнени парични задължения на длъжника, произтичащи от три договора за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях, два договора за лизинг на мобилно устройство и един договор за лизинга на базовите аксесоари, /или общо 6 /шест/ договора, сключени с този потребител/, с настъпили падежи съответно на 09.08.2021 год., 09.09.2021 год., 10.10.2021 год., 09.11.2021 год., 10.12.2021 год., 20.08.2021 г., 20.09.2021 г., 20.10.2021 г., 20.11.2021 год., 20.12.2021 г.. За неудовлетворените вземания на заявителя са били издадени съответните фактури, подробно описани по номера и дати в заявлението на жалбоподателя по чл.410 от ГПК, които ясно индивидуализират размера и основанието им. Тъй като длъжникът не изпълнил задълженията си да заплаща цената на получените услуги, лизинговите вноски за предоставените устройства, мобилният оператор съответно е прекратил предсрочно договорите. Поради предсрочното прекратяване на договорите по вина на потребителя, същият е дължал 1/ част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора /в случай, че такива са уговорени от страните; 2/ част от стойността 2 на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок на договора за мобилни услуги / в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащането в брой/.

Настъпването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено в чл.12 на ОУ на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняване на това право е неизпълнение на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Настъпването на предсрочната изискуемост не било обвързано с разваляне на договора за лизинг и не довело до възникването на задължение за плащане на неустойка на основание клауза от договора за лизинг и не е последвано от връщане на лизинговата вещ.

В конкретния случай потребителят дължал сумите общо от 4859,83 лв., представляващи предсрочно изискуемите остатъци от лизингови вноски по общо шестте договора за мобилните услуги и съответно договорите за лизинга, както и допълните споразумения към тях. Всички договори и допълнителни споразумения към тях са подробно и изчерпателно описани в писмена молба на заявителя и частен жалбоподател с вх. № 3218/28.08.2023 год., депозирана пред първостепенния РС-Раднево, и съобразно Разпореждането под № 582/24.07.2023 год. на същия съд за оставяне на първоинстанционното производство без движение за уточняването и конкретизирането на претенциите на жалбоподателя.

С обжалваното разпореждане съдът е приел, че тези вземания се претендират въз основа на неравноправна клауза, имат характер на неустойка при разваляне на договорите, а неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции.

При така установените факти, съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона към които той препраща, и е допустима т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна, в предвидения по закон срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбите на чл.411, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът може да 3 откаже да издаде заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или на добрите нрави, или ако се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

Възприето в съдебната практика е разбирането, че неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право, а с нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителните норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.

Преценката за нищожност на неустойката следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, и единият от възможните критерии за извършването на тази преценка представлява съпоставянето на вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението съществено или за незначителна негова част.

В случая уговорените с процесните договори за мобилни услуги и договори за лизинг неустойки за вреди от прекратяване на договора за мобилни услуги са компенсаторни по своя характер и съгласно уреждащите ги клаузи вида на неизпълнението на задължението от страна на потребителя е без значение.

Това е така, т.к. при сключване на договора се предвижда при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от мобилния оператор поради виновно неизпълнение, в т.ч. при нарушение на задълженията си по договора или други документи, свързани с него, от страна на потребителя последният да дължи неустойка в размер на всички найвисоки на плана месечни абонаменти, но не за повече от три месеца, а в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечните абонаменти, дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора; и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора за мобилни услуги или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл,потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг, каквато съответства на оставащия срок на договора, но без да се конкретизира неизпълнение на кое задължение на потребителя, предвидено в договорите или общите условия и даващо право на оператора да прекрати договора предсрочно, и неговият вид, поражда правото на неустойка.

4

Именно поради това е налице обективна невъзможност да се прецени дали така предвидената неустойка съответства на добрите нрави, т.е. дали не е налице значително неравновесие между задължението, което потребителят следва да не е изпълнил, и предвидената в полза на мобилният оператор неустойка.

Освен това договорът за мобилни услуги е договор за продължително изпълнение, т.е. развалянето му, каквото представлява предвиденото едностранно прекратяване от страна на мобилния оператор, има действие само занапред.

В този случай по силата на чл.88, ал.1, изр.2-ро от ЗЗД кредиторът има право на единствено на обезщетение за вредите от неизпълнението, т.к. отговорността на неизправната страна е за нарушен негативен интерес, при който обезщетението няма компенсаторен характер.

Поради изложените съображения съдът намира, че уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от мобилния оператор поради виновно неизпълнение от страна на потребителя в размер на всички най-високи на плана месечни абонаменти, но не за повече от три месеца, а в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечните абонаменти, дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора излиза извън присъщите на неустойката функции и е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, т.к. кредиторът по вече разваления по негова инициатива договор би получил имуществена облага от потребителя в по-голям размер от този, който би получил ако договорът не беше развален, но без да предоставя насрещна престация.

В този смисъл обстоятелството, че размерът на претендираната неустойка е ограничен до трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси не променя този извод, т.к. необосновано би се достигнало до неоснователно обогатяване на мобилния оператор и се нарушава принципа на справедливостта.

Неоснователно в частната жалба се твърди, че неустойката се дължи на самостоятелно основание при нарушение на задълженията на потребителя, без да е необходимо договора да бъде предсрочно прекратен.

Договорната клауза предвижда, че правото на неустойка от претендирания от заявителя вид, възниква при нарушение на задълженията на потребителя за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, т.е. правото на неустойка се предпоставя от развалянето на договора за мобилни услуги.

По отношение на неустойката, уговорена като разликата между стандартната цена без абонаментен договор на съответното мобилно устройство и преференциалната лизингова цена, при сключен абонаментен договор следва да се има предвид и следното:

Целта на тази неустойка е да обезпечи изпълнението на паричните задължения на абоната за срока на договора за мобилни услуги, а не на 5 договора за лизинг, и да обезщети вредите от неизпълнение в случаите на развалянето му по негова вина.

Предвидено е тази неустойка да се дължи, без да се държи сметка за съществуващото самостоятелно правоотношение между страните, възникващо по повод предоставяне на мобилното устройство за ползване чрез договор за лизинг.