Решение № 169 от 12.02.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Плевен, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20244430104991 по описа за 2024 година

Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД

Пред ПлРС е депозирана искова молба от *** със седалище и адрес на управление ***, против М. Г. М., ЕГН **********, от ***, в която се твърди, че между „Стик кредит“ АД като кредитор и ответника - като кредитополучател, е сключен договор за потр.кредит №758981/24,11,2021 г. за сумата от 1200,00 лева, като страните са постигнали съгласие общата сума да бъде върната на 12 вноски по 211,07 лева в срок до 24,11,2022 г. Посочва се, че бил уговорен фиксиран ГЛП в размер на 36,00% и ГПР в размер на 42,58%. Посочва се, че кредитополучателят не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. Сочи се, че между заемодателя и ищеца в настоящото производство, е сключен договор за цесия от 12,07,2023 г., възоснова на който в полза на ищеца е прехвърлено вземането по процесния договор за кредит, като длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него адрес на 24,07,2023 г. Твърди се, че ищецът е депозирал заявление по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№2086/2024 г. на ПлРС, като длъжникът е възразил срещу издадената ЗИ.

Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 1047,88 лева главница, 4,32 лева договорна възнаградителна лихва за периода 24,11,2021 г. – 24,11,2022 г., 274,78 лева законна лихва за забава за периода 24,11,2022 г. – 11,03,2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 13,03,2024 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски в заповедното и в настоящото производство. В становище, депозирано на 09,12,2024 г., проц.представител на ищеца моли съда да уважи претенцията, като представя и писмено доказателства – разписка за платена на ответницата сума чрез 1

Изипей в размер на 623,94 лева.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. В молба-становище от 06,12,2024 г. ответницата, чрез адв.Д.М. от АК Пловдив, ангажира док.искания и развива съображения за отхвърляне на иска.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното по делото ч.гр.д.№2086/2021 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №1225/16,04,2024 г., срещу която ответницата е възразила в срок.

От представения с исковата молба договор за потребителски кредит №758981/24,11,2021 г. се установява, че „Стик кредит“ АД е поело задължението да предостави на ищцата сумата от 1200,00 лева при ГЛП – 36%, ГПР – 42,58%, със срока на погасяване – 12 месеца.

Съгласно чл.2 от договора, неразделна част от същия са Приложение 1 - заявлението за кредит, Приложение 2 - погасителния план и общите условия.

С чл.17 от раздел V от договора, страните по делото са уговорили потребителят да предостави в срок до 3 дни от подписването на договора обезпечение: 1/да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за неизпълнението на всички задължение на потребителя, или 2/да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявления на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора в срок от един работен ден, считано от датата на която банката е получила писмено искане от кредитора, със срок на валидност най-малко 30 дни, след падежа на последната вноска. В ал.2 на същата разпоредба е предвидено поръчителят и банковата гаранция да отговарят на общите условия и да бъдат одобрени от кредитора.

Съгласно чл.27, ал.1 от раздел VIII по договора, страните по делото уговорили, че ако потребителят не изпълни задължението по чл.17 от договора, същият дължи неустойка на кредитора в размер на 0,9 % от стойността на усвоената кредитна сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните постигнали съгласие, че неизпълнението на задължението по чл.17 от договора причинява на кредитора вреди в размер на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави обезпечение в срок. С чл.27, ал.2 е уговорено, че при настъпване на дължимост на неустойката, потребителят заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска.

Представени са и общите условия, приети от страните, СЕФ и погасителен план, като от последният документ се установява, че общата дължима сума по кредита се формира от главница, лихва и неустойка. Неустойката е част от месечните погасителни вноски на представения погасителен план.

2

По делото се установява също и факта на сключване на Договор за продажба на вземания от 12,07,2023 г. между „Стик Кредит“ АД като продавач, и ищцовото дружество като купувач, като в Приложение №1 към него от същата дата, под №3528 е посочено вземането към ответницата М. М. по договор №758981.

С пълномощно, инкорпорирано в Договора за цесия /чл.4.3./, цедентът е упълномощил изрично цесионера да уведоми длъжниците за сключената цесия чрез изпращане на уведомления от името на цедента.

По делото е представено Уведомително писмо от името на ищцовото дружество за извършената цесия - без дата, но подписано с ел.подпис на 29,08,2024 г., за което няма данни да е връчено на ответницата.

От представената с молба от ищеца от 09,12,2024 г. в ксерокопие, Разписка за извършено плащане №2000000279096283/24,11,2021 г., се установява, че на посочената дата в полза на ответницата е извършен превод на 623,94 лева, с основание – „кредит №758981 рефинансиране на кредит №750594“.

От приетото заключението на допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общо платеното от ответницата по договор №758981/24,11,2021 г. е в размер на 1013,62 лева.

Вещото лице е установило още, че при включване и на неустойката при изчисляване на ГПР, ГПР ще възлиза в размер на 379,53%.

Горната фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателствени средства и заключение на съдебносчетоводна експертиза. Съдът дава пълна вяра на събраните писмени доказателствени средства, тъй като са последователни и непротиворечиви, и не са налице други, които да внесат съмнение в тяхната достоверност.

Съдът дава пълна вяра и на заключението на допуснатата ССЕ, тъй като е обективно, пълно и изготвено от компетентно вещо лице.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Безспорно е, че „Стик кредит“ АД и ответницата са били обвързани от заемно облигационно правоотношение, по силата на което „Стик кредит“ АД като заемодател, е предоставил на ответницата като заемател сума в размер на 1200,00 лева /с част от сумата е рефинансиран стар кредит и остатъкът в размер на 623,94 лева е преведен по сметка на ответницата чрез Изипей на 24,11,2021 г./. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Въз основа на събраните писмени доказателства, включително заключението на СИЕ, съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между „Стик кредит“ АД и ответницата е била 3 налице облигационна връзка, възникнала по силата на сключен между тях договор за потребителски кредит №758981/24,11,2021 г.

След като по делото се установи възникналото облигационно правоотношение, следва да се прецени дали този договор е действителен както с оглед направените възражения на ответницата, така и в изпълнение на служебните задължения за преценка на действителността на договор /или клаузи от него/, сключен с потребител. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12 /дванадесет/, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20, и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 от ЗПК – недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са уредени в чл.23 от ЗПК - отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Доколкото се касае за императивни разпоредби, нарушението на които влече нищожност на целия договор за потребителски кредит и тъй като самия ответник е релевирал възражения за нищожност в тази връзка, съдът следва служебно да провери съответствието на договора със същите. Това е така, защото ответника има качеството потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

В случая с отпускането на кредит в размер на 1200,00 лева, в полза на ответника като физическо лице му е предоставена „финансова услуга“ по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП.

Като потребител, ответникът разполага със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно. По отношение задължението на националния съд да преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи, включени в потребителските договори, следва в допълнение на гореказаното да се добави, че е налице категорично установена съдебна практика /например решение №23/07,07,2016 г. на ВКС по т.д.№3686/2014 г., І т.о./, която задължава първоинстанционния и въззивния съд да следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, 4 обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни /т.1 и т.3 от Тълкувателно решение №1/09,12,2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение №384/02,11,2011 г. на ВКС по гр.д. №1450/2010 г., I г.о. и определение №751/17,08,2010 г. на ВКС по гр.д. №2022/2009 г., I г.о. /. В този смисъл е и чл.24 от ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит, препраща към чл.143 – 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД. Преценката за нищожност в коментирания аспект се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Освен това съгласно Тълкувателно решение №1/27,04,2022 г. на ВКС по т.д. №1/2020 г., ОСГТК и с разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК /ДВ бр.100/2019 г./ се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Разпечатката съдържа 34 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6701e858-a163-46ad-bc95-84d5d8bb5c31