Определение № 1439 от 25.10.2021, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1439 гр. Плевен, 21.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20214400500778 по описа за 2021 година Производство по чл. 248 ал.3 ГПК .

Делото е изпратено на ПОС съгласно определение на ВТАС №460/01.

10.2021г.,постановено по в.ч.гр.дело №358/2021г.,с което на основание чл.23 ал.3 ГПК на Окръжен съд Плевен е изпратено за разглеждане частно гражданско дело,образувано по частна жалба против определението по чл.248 ГПК.

С определение на Ловешки Районен съд №260234 от 25.05.2021г., постановено по гр.д.№923/2018г.по описа на същия съд е оставена без разглеждане като недопустима молбата с правно основание чл.248 ал.1 ГПК на ответниците М. Г. Г., СТ. Г. Ц.,Ив. Г. Н.,Игн. Ст. Г. и Цв. Н. Н., обективирана във въззивната им жалба с вх.№12431/27.11.2018г.против решение на Ловешки Районен съд №447/01.11.2018г.по гр.д.№923/2018г.по описа на същия съд ,за изменение на същото решение в частта за разноските с искане да се присъдят на всеки от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 420лв. с ДДС или обща сума на всички ответници в размер на 2100лв.

Срещу така постановеното определение на Ловешки РС е постъпила 1 частна жалба от М. Г. Г., СТ. Г. Ц., Ив. Г. Н.,Игн. Ст. Г. и Цв. Н. Н.,всички от гр.Ловеч,чрез пълномощника им адвокат М.М. от САК,с която същото се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.Изложени са доводи,че обжалваното определение е постановено в противоречие с чл.248 ал.1 ГПК във вр.чл.78 ал.3 ГПК ,че неправилно съдът е приел,че е налице втората хипотеза на чл.248 ал.1 ГПК, т.е.искане за изменение на размера на вече присъдени разноски , предпоставка за което е представянето на списък на разноските.Твърди се,че с подадената молба по чл.248 ал.1 ГПК не се поставя под въпрос само преценката на първоинстанционния съд относно дължимия размер на разноските ,за което безспорно е необходим списък на разноските ,а се оспорва преценката на съда дали на всеки ответник поотделно се дължат направените разноски в присъдения размер,в която хипотеза според жалбоподателите не е необходимо представяне на списък на разноските ,поради липсва на изрична разпоредба в закона с такова съдържание.

Изложени са съображения,че с решението ЛРС е отхвърлил предявения иск като неоснователен срещу всички ответници ,което поражда правото на всеки от тях да претендира разноски от ищеца и задължение на съда да ги присъди,съгласно чл.78 ал.2 ГПК във вр.чл.81 ГПК.Посочено е,че с предявяването на исковата молба ответниците са придобили качеството на необходими другари,поради което за всеки другар се определя поотделно отговорността и правото на разноски.Твърди се,че пред първата инстанция всички ответници са представили доказателства за осъществени разноски – заплатено адв.възнаграждение от всеки от тях в размер на 420 лв.,на основание договор за правна защита от 25.06.2018г. или обща сума в размер на 2 100лв.,представено е пълномощно и тези доказателства обуславят извода ,че претндираните разноски са заплатени и подлежат на заплащане от ищеца съгласно чл.78 ал.3 ГПК.Изложени са доводи,че фактът,че по делото е изготвен общ отговор на ИМ от името на всички ответници е ирелевантен към въпроса за отговорността по чл.78 ГПК,като основанието и размерът на отговорността по чл.78 ГПК се определят спрямо всяка страна –ответник на основание действително осъществените от него съдебни разноски, тяхната причинна връзка със съдебното производство и предявения иск.

Жалбоподателите молят съда да отмени обжалваното определение на Ловешки РС,като се претендират и разноските за въззивната инстанция,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

2

Ответникът по частната жалба-М.Т.Ц. чрез своя пълномощник адвокат Т. Г. от САК е депозирал писмен отговор в срока по чл.276 ал.1 ГПК,в който взема становище,че частната жалба е неоснователна.Посочено е, че правилно Ловешки РС е отчел,че когато страната не е представила списък на разноските по чл.80 ГПК,тя има право да иска от съда само допълване на решението в частта за разноските ,но не и изменението му,че допълване се иска,когато съдът изобщо не се е произнесъл в частта за разноските,а изменение,когато съдът се е произнесъл,но страната счита това произнасяне за неправилно ,счита,че са й присъдени разноски в по-малък размер,каквато е конкретната хипотеза.Ответникът по жалбата се позовава на ТР№6 от 2012г.на ОСГТК на ВКС,съгласно което молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските,когато страната не е представила списък по чл.80 ГПК,е недопустима.Относно претендираните с частната жалба деловодни разноски е взето становище,че искането е неоснователно,като в тази насока е посочена съдебна практика на ВКС.В заключение ответникът по жалбата моли съда да отхвърли частната жалба като неоснователна.

Ответницата по частната жалба Н.Т.Й. не е депозирала писмен отговор в срока по чл.276 ал.1 ГПК и не е взела становище по същата.

Окръжният съд като прецени изложените в частната жалба оплаквания и представените по делото доказателства,приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решение на Ловешки РС №447 от 01.11.2018г.,постановено по гр.д.

№923/2018г.по описа на същия съд е отхвърлен като неоснователен предявения от Т. М. Ц. от гр.Ловеч отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 във вр.чл.124 ГПК за признаване за установено,че той няма изискуемо задължение по отношение на Ив. Г. Н.,СТ. Г. Ц.,М.Г. Ц. , Цв. Н. Н. и Игн. Ст. Г. по изп.дело №2018431040011 по описа на държавен съдебен изпълнител при РС Ловеч в размер на сумата 1203,22лв.,представляваща такси и разноски по посоченото изп.дело.Със същото решение на Ловешки РС Т. М. Ц. е осъден да заплати на Ив. Г. Н., СТ. Г. Ц.,М.Г. Ц. ,Цв. Н. Н. и 3

Игн. Ст. Г. деловодни разноски в размер на 314 лв.за адвокатско възнаграждение,като за разликата от 314 лв.до 2 100лв. искането на ответниците за присъждане на разноски в претендирания размер на адвокатското възнаграждение е отхвърлено поради прекомерност.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответниците ,въз основа на което е образувано въззивно гр.д.№1/2019 г. по описа на Ловешки Окръжен съд.Поради отвод на съдиите от този съд,делото на основание чл.23 ал.3 ГПК е изпратено за разглеждане на ПОС .Налице е влязло в сила определение на ПОС постановено по въззивно гр.д.

№130/2019г. по описа на същия съд ,с което въззивната жалба е върната , поради липса на правен интерес , производството по делото е прекратено и въззивната жалба в частта,в която има искане за изменение на решението в частта за разноските е върната на РС Ловеч за произнасяне по реда на чл.248 ГПК.На това основание и Ловешки РС е постановил обжалваното определение.

В хода на съдебните производства пред въззивна и касационна инстанции ищецът Т. М. Ц. е починал ,на 04.12.2019г.и на негово място са конституирани наследниците му Н.Т.Й. и М.Т.Ц.,негови дъщери.

За да постанови обжалваното определение Ловешки РС е приел,че е налице втората хипотеза на чл.248 ал.1 ГПК,че не е налице искане за допълване на решението в частта за разноските,а се касае за изменение на решението в частта за разноските,тъй като такива са присъдени в полза на ответниците с постановеното решение.Изложени са доводи,че предпоставка за допустимост на молбата за изменение на решението в частта за разноските , съгласно чл.80 изр.2 от ГПК е представянето на списък.Съдът е приел,че както на по-ранен етап от производството,така и в единственото проведено съдебно заседание на 05.10.2018г.ответниците не са представили списък на разноските,поради което молбата им за изменение на решението в частта за разноските ,съдържаща се във въззивната им жалба с вх.№12431/27. 11.

2018г. против решение №447/01.11.2018г.по гр.д.№923/2018г.по описа на Ловешки РС е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.Тези правни доводи на първоинстанционния съд са правилни,законосъобразни и се възприемат изцяло от въззивната инстанция.

4

С горепосоченото решение на Ловешки РС е отхвърлен предявения иск и на основание чл.78 ал.3 ГПК съдът е осъдил ищеца да заплати на ответниците разноски по делото в размер на адв.възнаграждение ,което е намалено ,поради прекомерност на осн.чл.78 ал.5 ГПК,за което са изложени мотиви.Съдът се е произнесъл по дължимите разноски и след като ответниците са останали недоволни от така присъдените им разноски в намален размер ,искането им по чл.248 ал.1 ГПК е за изменение на решението в частта за разноските,а не за неговото допълване. Представянето на списък на разноските е абсолютна предпоставка за допустимост на искането за изменение на решението в частта за разноските,съгласно чл.80 изр.второ от ГПК,а според изр.първо от същата разпоредба списъкът на разноските следва да е представен най-късно до приключване на последното съдебно заседание в съответната инстанция.В случая от страна на ответниците не е представен списък на разноските по чл.80 ГПК в единственото проведено по делото съдебно заседание на 05.10.2018г.пред Ловешки РС по гр.д. №923/2018г., когато е приключено съдебното дирене,нито такъв списък е представен на поранен етап от производството по делото.Липсата на списък води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението , поради което подадената от ответниците молба за изменение на решението в частта за разноските по чл.248 ал.1 ГПК, обективирана в депозираната въззивна жалба е недопустима.В този смисъл са и дадените разяснения в т.9 от ТР№6/06.11.2013г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№6/2012г.,в което е прието, че молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските ,когато страната не е представила списък по чл.80 ГПК,е недопустима.

Изводите на Ловешки РС изцяло съвпадат с тези на въззивната инстанция,поради което обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното ,Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА определението на Ловешки Районен съд,№260234 от 25.05.2021г.,постановено по гр.д.№923/2018г. по описа на същия съд,с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата по чл.248 ал.1 ГПК на ответниците М. Г. Г., СТ. Г. Ц.,Ив. Г. Н.,Игн. Ст. Г. и Цв. Н. Н., обективирана във въззивната им жалба с вх.№12431/27.11.2018г.против решение на Ловешки Районен съд №447/01.11.2018г.по гр.д.№923/2018г.по описа на същия съд ,за изменение на същото решение в частта за разноските.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6