Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2051 от 27.05.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 875/2024
Вид
Определение № 2051
Подписан
27.05.2024
В сила
27.05.2024
Състав
Светлана Тодорова, Мая Недкова, Цветелина Георгиева Хекимова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2051 гр. Варна, 23.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500875 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 418 ал. 5 от ГПК въз основа на подадена от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Околовръстен път №260 жалба срещу Разпореждане № 38081 от 06.10.2023г. по ч.гр.д.№ 11337/2023 год. на Районен съд град Варна, В ЧАСТТА, В КОЯТО е отхвърлено заявление рег.№ 64911/01.04.2023 год. за издаване заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу длъжника А. Г. Н. ЕГН ********** с настоящ адрес: **************, за сумата от 378 лева – такси, нечислени за периода 18.03.2020г. до 21.08.2023г., на основание раздел XIV, б. „в“, т. 10, съответно раздел XV, б. „в“, т. 10 от Тарифата за таксите и комисионните на „Юробанк България” АД прилагана по извършени услуги на клиенти – физически лица.

При данни, че постановеното неизгодно за частния жалбоподател разпореждане му е съобщено на дата 14.03.2024год., частна жалба рег.№ 21999/18.03.2024год. е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна 1 следното:

Частният жалбоподател “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК 000694749 чрез пълномощник е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, ал.2 от ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката - против длъжника по договор за кредит № FL879695 от 28.11.2017г. А. Г. Н. с ЕГН **********.

С разпореждане № 267950/23.10.2020г. районният съд е оставил без уважение искането на заявителя за сумата от 378 лева – такси, нечислени за периода 18.03.2020г. до 21.08.2023г., на основание раздел XIV, б. „в“, т. 10, съответно раздел XV, б. „в“, т. 10 от Тарифата за таксите и комисионните на „Юробанк България” АД прилагана по извършени услуги на клиенти – физически лица.

Мотивирал се е, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК заповедният съд е длъжен служебно да провери съответствието на искането, с което е сезиран, със закона и добрите нрави, като и с императивните правилата за защита на потребителите. Когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, заповед за изпълнение не следва да бъде издавана – арг. от чл. 411, ал.

2, т. 3 ГПК. Посочил е, че в конкретния случай заявителят сочи като правопораждащ съдебно предявените притезателни права юридически факт договор за потребителски кредит, поради което процесното правоотношение се регулира от материалноправните норми на ЗПК, действащ към датата на сключване на договора, които норми са императивни и за спазването им съдът следи служебно, предвид изричните разпоредби на ГПК в този смисъл – чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3, и общоевропейския стандарт на закрилата на потребителите, изяснен и в практиката на СЕС (решения по дела С-618/10, С243/08, С472/11, С-397/11 и С-473/00). Според чл. 10а, ал. 1 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като ал. 2 на същата разпоредба съдържа императивна забрана за кредитора да изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Според чл. 10а, ал. 3 ЗПК кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие, а според ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да 2 бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Заповедният съд е посочил, че по твърдения тази такса е начислена на основание чл. 2, ал. 2 от договора и т. 10, раздел XIV, съответно раздел XV, б.

„в“ от Тарифата за таксите и комисионните, които „Юробанк България“ АД прилага по извършени услуги на клиенти - физически лица. Същата е начислявана ежемесечно за периода 20.01.2020г. – 18.05.2022г., включително и е на обща стойност 378.00 лева, като съгласно Тарифата размерът й е обвързан от периода на просрочието и варира в рамките на 4 лева - 15 лева.

Според приложената Тарифа таксата е дължима при заявено от клиента ползване на допълнителна услуга за извършване на действия по ограничаване на негативните последици при просрочие (в това число, но не само, за телефонни обаждания, изпращане на писма, покани и др.), като се събира съответно за всеки от периодите на просрочие, на първия ден от периода. В случая липсват данни кредитополучателят да е заявил изрично ползването на сочената допълнителна услуга. Освен това от текста на приложимата клауза от тарифата не става ясно какво представлява тази допълнителна услуга, за която се дължи такса, съобразно изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. От бланкетното описание на действията „по ограничаване на негативните последици при просрочие“ следва, че в случая изобщо не са налице никакви предоставени от банката услуги, за които потребителят да дължи насрещна парична престация под формата на т.нар. такса. Наименуването на вземането по този начин от страна на кредитора не се отразява на същността му, респ. не преодолява ограничения обхват на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, предвиждащ дължимостта на такси по потребителския кредит само за реално предоставени допълнителни услуги. Начисляването на подобна такса, обвързана от периода на забавата, също е в противоречие и с нормата на чл. 33, ал. 1 вр. ал. 2 ЗПК.

Видно и от зависимостта на размера на таксата от периода на просрочието, тази такса е пряко свързана с управлението на просрочения кредит, съответно попада в приложното поле и на забранителната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Освен това таксата е начислявана двадесет и осем пъти в разрез с нормата на чл. 10а, ал. 3 ЗПК, съдържаща забрана за събиране повече от веднъж на такса за едно и също действие.

3

Настоящият състав намира за правилни и постановени в съответствие с относимите материално-правни норми изводите на заповедния съд.

Едновременно с това, следва да се посочи, че с оглед липсата на конкретни твърдения, съотв. доказателства, срещу тези такси не се дължи никакво поведение от страна на заемодателя, а точно обратно – изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава, без значение дали са извършени някакви действия от кредитора.

При това положение следва да се приеме, че тази клауза прикрива неустойка за забава, а съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на мораторната лихва. По изложените съображения съдът намира, че сумата от 378 лева не се дължи от потребителя.

При гореизложеното разпореждането за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, в частта, с която е отхвърлена претенцията на заявителя относно посоченото вземане е правилно, при което следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 38081 от 06.10.2023г. по ч.гр.д.№ 11337/2023 год. на Районен съд град Варна, В ЧАСТТА, В КОЯТО е отхвърлено заявление рег.№ 64911/01.04.2023 год. за издаване заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу длъжника А. Г. Н. ЕГН ********** с настоящ адрес: **************, за сумата от 378 лева – такси, нечислени за периода 18.03.2020г. до 21.08.2023г., на основание раздел XIV, б. „в“, т. 10, съответно раздел XV, б. „в“, т. 10 от Тарифата за таксите и комисионните на „Юробанк България” АД прилагана по извършени услуги на клиенти – физически лица.

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5