Решение № 70 от 29.01.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Перник, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20251720107270 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 12 от ЗЗДН.

Постъпила е молба, с правна квалификация по чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, подадена от Д. С.

Е., ЕГН ********** от село ****** общ. Перник, ул. **-** №** срещу П. Л. Я., ЕГН ********** от село ****** ул. **, №**, с адрес по местоживеене: гр. София, кв.

*******,ул.******* № **.

Молителката твърди, че с ответника имат две общи деца. Сочи, че на 09.11.2025 г. тя, ответникът и по-малкото им дете – Л.П.Я., родена на 04.08.2017 г. били в съвместно обитаваното жилище, находящо се на адрес село ****** общ. Перник, ул. **-** №**.

Ответникът и детето си били легнали. Около 22.00 ч. ответникът станал и започнал да вика, като и задавал въпроси с кой си пише. Взел и телефона и отишъл към спалнята.

Излага, че тя го последвала, за да си вземе телефона, но ответникът я блъснал върху леглото и започнал да я удря и да я души. Твърди, че започнала да вика детето си, което спало на друг етаж от къщата, за да подаде сигнал на телефон 112. Дъщеря и подала сигнал на спешния телефон. Преди пристигането на органите на МВР ответникът си взел малко багаж и си тръгнал. Изрично сочи, че детето не е присъствало на твърдените актове на домашно насилие.

Сочи, че по подадения от нея сигнал е образувано досъдебно производство № 519/2025 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР – Перник, в хода на което е изготвено съдебномедицинско удостоверение за нанесените и телесни повреди.

1

В съдебно заседание, молителката, лично и чрез пълномощника си – адв. Б. Г., поддържа молбата. Моли същата да бъде уважена, като се издаде заповед за защита за максимално предвидения в закона срок от 18 месеца. Заявява претенция за присъждане на направените съдебни разноски.

В съдебно заседание ответникът – лично и чрез пълномощника си адв. Н. К., оспорва молбата и изложените в нея твърдения. Искането към съда да я отхвърли, като неоснователна.

Съдът, след като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства съобразно изискването на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК и взе предвид становищата на страните, намери от фактическа и правна страна следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗДН от надлежно легитимирано лице съгласно чл. 3, т. 3 от ЗЗДН, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Към сезиращата молба, молителката е приложила подписна лично от нея декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която под страх от наказателна отговорност е потвърдила фактите, че на 09.11.2025 г. около 22.00 ч. – 22.30 ч. след скандал, ответникът – П. Л. Я. я блъснал на спалнята и започнал да я удря и да я души. Тя започнала да вика дъщеря им – Л.Я., която спала на втория етаж на къщата. Тя я чула и подала сигнал на телефон 112. Преди да пристигнат служителите на І – во РУ при ОДМВР – Перник, ответникът избягал.

От извършените справки в НБД „Население“ се установява, че страните Д. С. Е. и Л.П.Я.. имат две общи деца – К.П.Я., родена на 04.10.2007 г. и Л.П.Я., родена на 04.08.2017 г.

По делото е прието Решение № 20023422/21.03.2022 г. по гр. д. № 62496/2020 г. по описа на Софийски районен съд, от което се установява, че упражняването на родителските права по отношение на двете деца е предоставено на молителката, местоживеенето им също е определено при нея и е определен режим на лични отношения с ответника.

От приетите справка за съдимост, издадена от Бюро „Съдимост“ при ПРС, писмо вх. № 311333/21.11.2025 г. от МБАЛ „Рахила Ангелова“, ПО и писмо изх. № 9627-А от 18.11.2025 г. се установява, че ответникът е осъждан за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК, не се води на отчет в психиатрично отделение и срещу него не са образувани други дело по реда на ЗЗДН.

От писмо писмо изх. № 32773/03.12.2025 г. на ОДМВР – Перник се установява, че на 09.11.2025 г. в 22.31 ч. е подаден сигнал на телефон 112 от лице, представило се за Л.П.Я. за адрес село ****** ул. 37-ме № 12, на който са изпратени два патрулни екипа и е образувано БП № 519/2025 г. по описа на Първо РУ – Перник при ОДМВР – Перник.

С писмо вх. № 34063/12.12.2025 г. е постъпила преписката, изготвена във връзка с връчването на заповедта за незабавна защита на ответника. В хода на процедурата органите на ОДМВР – Перник са изследвали риска от извършване на други актове на домашно насилие, за което са приложили попълнен от молителката формуляр, в който риска е оценен 2 като променлив. Към преписката са приложени сведения от страните по делото, като в тях молителката е потвърдила изложеното в настоящата молба, а ответникът е изложил, че на 09.11.2025 г. е отрекъл да е упражнявал насилие по отношение на съжителката си.

С писмо вх. № 34841/18.12.2025 г. на ОДМВР – Перник по делото са представени протокол за освидетелстване на молителката, изготвен по досъдебно производство № 519/2025 г. по описа на І – во РУ Полиция при ОДМВР – Перник и съдебно-медицинска експертиза, изготвена по същото дело.

От представеното писмено доказателство се установява, че при извършеното на 10.11.2025 г. освидетелстване на Д. С. Е. са установени следните телесни увреждания: по гърба на носната пирамида червеникаво неправилно по форма кръвонасядане с размер около 2/1 см, като при натиск в описаната анатомична зона, прегледаната реагира с болезненост; по лигавицата на горната устна на устата срединно бледомораво кръвонасядане с диаметър около 1 см, върху което има налеп с белезникав цвят; леко разклащане на първи горни зъби вляво и вдясно /зъб 11 и 21/, като при лек допир прегледаната реагира с болезненост; следи от активно кървене в основата на двата зъба; по ръба на долната челюст вдясно се опипва лекостепенен болезнен оток на площ 5 см в диаметър; неправилно по форма петнисто кръвонасядане с размери 3/1 см с по-голям напречен размер по шията в дясно; подобно овално червеникаво кръвонасядане с размери 3/2 см, с по-голям напречен размер по задновътрешната повърхност на дясна мишница, в долната трета на границата с лакътна област; лентовидно охлузване с червеникав цвят, напречно, на нивото на околната кожа, със забелване на епидермиса, с посока надолу, с размери 3/0.3 см по предната повърхност на дясната подбедрица, в долната трета, а под него – подобно неправилно охлузване на площ 5/2 см, с лек подлежащ оток.

Съдът намира, че събраните писмени доказателства подкрепят отразеното в подадената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Затова приема за безспорно установено, че на 09.11.2025 г. около 22.00 ч. – 22.30 ч. в жилището на молителката в село ****** ул. ** № ** ответникът я е блъснал върху спалнята, след което я е удрял и душил, което наложило малолетното дете на страните да подаде сигнал на телефон 112.

Съдът счита за неоснователно становището на ответника, че по делото не са доказани твърдените от молителката факти. Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН когато няма други доказателства за конкретни факти и обстоятелства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3. От цитираната разпоредба следва, че подадената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ГПК е доказателство, което е достатъчно за да установи декларираните факти, освен ако последните не се опровергават от други, събрани по делото доказателства. В настоящия случай наред с декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗД са събрани само доказателства, които подкрепят обстоятелствата, отразени в нея и отсъстват такива, които да ги опровергават. Затова съдът приема за установени фактите, изложени от молителката.

Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване 3 на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

Страните по делото са лица, намиращи се в съответната фактическа връзка, визирана в чл.

3, т. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЗДН, тъй като са били във фактическо съпружеско съжителство.

Безспорно установено по делото е, че 09.11.2025 г. в жилището на молителката в село ****** ул. ** № ** ответникът я е блъснал върху спалнята, след което я е удрял и душил.

Описаното деяние представлява акт на физическо насилие, поради което следва да се наложат мерки за защита на молителката. При определяне на защитните мерки по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от целта на закона, произтичаща от чл. 1а от ЗЗДН - да даде пълна, адекватна и ефективна защита на пострадалото лице и да упражни превантивно и възпиращо действие върху извършителя. / в изложения смисъл Определение № 3443 от 3.07.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2348/2024 г., Определение № 350 от 24.10.2018 г. на ВКС по к. гр. д. № 3413/2018 г./ Предвид изложеното, съдът следва да наложи такива по вид и продължителност мерки за защита чрез които е възможно постигането на посочените цели, без да е длъжен да се съобразява с поисканите и без да дължи изрично произнасяне по основателността им. От значение за тази преценка са обичайните отношения между пострадалата и извършителя във времето, вида и характера на актовете на домашно насилие, вида и характера на негативните последици от тях и риска за молителката от рецидив.

От събраните доказателства се установи, че страните са живели при условията на фактическо съпружеско съжителство, от което са родени две деца, едното, от които пълнолетно към настоящия момент. Към настоящия момент съвместното съжителство е прекратено. Актът на физическо насилие е най-тежката форма на домашно насилие, но по делото няма доказателства за системно упражнявано такова. За извършване оценка на риска съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от ЗЗДН, съдът е дал възможност на молителката да отговори на въпроси относно обстоятелствата, утвърдени с методика за оценка на риска – приложение към т. ІІІ от ППЗЗДН. Дадените от нея отговори формират сбор от 18 точки, които според методиката се определят като съществуващ среден риск от рецидив от домашно насилие.

Предвид изложеното според настоящия състав следва да се наложат мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 4 от ЗЗДН - задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице; забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.

На основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН следва да се наложат за срок от 12 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна 4 защита – 14.11.2025 г.

Съдът намира, че не следва да се налага мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН, тъй като по делото се установи, че ответникът не обитава жилището, в което живее молителката.

Независимо, че страните имат общо ненавършило пълнолетие дете – Л.П.Я., родена на 04.08.2017 г. съдът не следва да се налага мярка по чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН, тъй като местоживеенето на детето е определено при майката/пострадалото от домашно насилие лице/ със съдебно решение № 20023422/21.03.2022 г. по гр. д. № 62496/2020 г. по описа на СРС, влязло в сила на 10.06.2022 г.

На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса в размер на 12.78 евро.

На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН направените от молителката разноски в размер на 306.78 евро – заплатено адвокатско възнаграждение.