Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 237 от 29.05.2025, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 173/2025
Вид
Определение № 237
Подписан
29.05.2025
В сила
29.05.2025
Състав
Събина Ненкова Христова Диамандиева, Кремена Илиева Лазарова, Калина Стоянова Пенева

Цитирани разпоредби

  • чл.233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.294, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 237 гр. Бургас, 29.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно частно гражданско дело № 20252000500173 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частната жалба на Р. М. К. против определение № 57/09.01.2025г. по в.гр. дело №1313/2024г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като просрочена молбата му за допълване на определение № 2805/04.11.2024г. по делото.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което делото да бъде върнато на Бургаския окръжен съд за разглеждане на молбата.

Излага се хронологията на съдопроизводството. Сочи се, че с решение № 50002/22.08.2024г. по гр.дело № 2939/2022г. ВКС е обезсилил постановеното решение № 314/13.04.2022г. по в.гр.дело № 1815/2021г. по описа на БОС и върнал делото за ново разглеждане с указания съдът да се произнесе и по разноските, вкл. направените за касационната инстанция.

При повторното постъпване на делото в Бургаския окръжен съд ищците са депозирали отказ от предявения иск и с определение № 2805/04.11.2024г. съдът е обезсилил обжалваното решение № 26075/26.05.2021г. по гр.дело № 4345/2020г. по описа на БРС, но е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на разноски по делото.

Според частния жалбоподател подадената от него молба за допълване на прекратителното определение следва да бъде разгледана по реда на чл.250 1

ГПК, а не по реда на чл.248 ГПК както неправилно, според него, е приела предходната инстанция. Излагат се доводи, че искането за разноски е за защита на субективните права на страната в производството и непълнотата в прекратителното определение за произнасяне по него следва да бъде отстранена по реда на чл.250 ГПК. Касационната инстанция изрично е указала на въззивния съд да се произнесе съобразно своите задължения по чл.294, ал.2 ГПК.

Твърди се, че претенцията за разноски е самостоятелна, тъй като отговорността за разноски е правна последица, по която съдът е длъжен служебно да се произнесе. Непроизнасянето сочи непълнота на съдебния акт, която следва да бъде отстранена по реда на чл.250 ГПК.

Намира, че цитираната в обжалваното определение съдебна практика е неотносима при повторното разглеждане на делото относно присъждането на разноските по чл.294, ал.2 ГПК.

Твърди се, че според съдебната практика не е нарушение на процесуалния ред заявяването на искане от ответника по реда на чл.250 ГПК за присъждане на разноски, направени в предходни инстанции.

Останалите страни по делото, редовно уведомени, не изпращат становище по частната жалба.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Производството по делото е образувано пред Бургаския районен съд по исковата молба на С. И. И., К. П. Е. и Й. Н. С. против настоящия частен жалбоподател по иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника да допусне ищците да извършат неотложен ремонт на В и К инсталацията в жилищната сграда, в която страните по делото имат недвижими имоти.

Постановеният съдебен акт по образуваното гр.дело № 4345/2021г. по описа на Бургаския районен съд е бил предмет на въззивно обжалване по образуваното в.гр.дело № 1395/2021г. по описа на Бургаския окръжен съд.

Решението на въззивната инстанция е обезсилено от касационната инстанция ВКС с решение № 50002/22.08.2024г. по гр. дело № 2929/2022г. по описа на Второ гражданско отделение на ВКС, поради констатирана нередовност на исковата молба и делото е върнато на Бургаския окръжен съд за ново разглеждане.

При повторното му постъпване в БОС с определение № 2805/04.11.2024г. производството по делото е прекратено, поради отказ от иска от страна на ищците. Определението е връчено на Р. М. К. на 06.11.2024г.

2

С молба вх. № 20735/25.11.2024г. Р. К. е отправил искане до съда да бъде допълнено определението за прекратяване, като му бъдат присъдени направените за всички инстанции разноски.

С обжалваното определение съдът е намерил искането за просрочено и е постановил оставянето му без разглеждане.

За да достигне до този извод, съдът е приел, че молбата подлежи на разглеждане по реда на чл.248, ал.1 ГПК, срокът за подаването е едноседмичен от връчването, изтекъл е на 15.11.2024г., а искането е подадено след изтичането му – на 25.11.2024г.

Настоящата инстанция намира така постановеното определение за правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция съдът се произнася по искането за присъждане на разноски, включително за тези, направени пред касационната инстанция, ако има произнасяне от нея в хода на производството.

Пропускът на съда да се произнесе по разноските по делото подлежи на отстраняване по специалния ред, предвиден в ГПК – чл.248, ал.1 ГПК. По реда на чл. 250 ГПК постановеното решение подлежи на допълване, ако съдът не се е произнесъл по предявения иск в неговата пълнота, така както е заявен в исковата молба, т.е. цитираната разпоредба е неприложима в настоящия случай.

Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК срокът за подаване на искане за допълване на съдебния акт е срокът за обжалването му – в случая се иска допълване на определение за прекратяване на производството с едноседмичен срок на обжалване съгласно разпоредбата на чл.275, ал.1 ГПК.

Според цитираното от предходната инстанция определение № 610/22.11.2022г. по ч.т.д № 2352/2022г. на ВКС определението за прекратяване на производството по чл.233 от ГПК е акт, приключващ делото в съответната инстанция по смисъла на чл.81 от ГПК, и при постановяването му съдът се произнася и по искането за разноски. Пропускът на съда да се произнесе по разноските е основание да се поиска допълване на определението в частта на разноските по чл.248, ал. 1 от ГПК, но искането трябва да е в срока за обжалване на определението.

В случая искането за произнасяне по разноските е просрочено и основателно е оставено без разглеждане.

При горните констатации частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Р. М. К. против определение № 57/09.01.2025г. по в.гр. дело № 1313/2024г. по описа на Бургаския окръжен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4