Решение № 505 от 03.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 505 гр. София, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично при закрити врати заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Колев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело №

20231100901624 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.625 ТЗ.

Молителят – Държавата, представлявана на основание чл. 3, ал. 1, т. 10 и ал. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) и чл. 625 от Търговския закон от НАП, твърди, че има изискуемо вземане срещу „Я.“ ЕООД, ЕИК ****, произтичащо от неизпълнението на Договор №16/121/02268 ОТ 23.12.2009 г., сключен между „Я.“ ЕООД и Държавен фонд „Земеделие (ДФЗ) за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ по Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013 година.“

Твърди, че оглед неизпълнението на поетите задължения по договора за безвъзмездна финансова помощ от страна на „Я.“ ЕООД, ДФЗ е депозирал пред компетентния съд заявление по чл. 417 от ГПК, въз основа на което е образувано гр. дело № 23566/2013 г., по описа на Софийски районен съд. На 05.06.2013 г. в полза на кредитора ДФЗ са издадени заповед за изпълнение на основание чл. 417, ал. 2, предд. 2 от ГПК и изпълнителен лист от 10.06.2013 г. Въз основа на издадения изпълнителен лист от 10.06.2013 г. по гр. д. № 23566/2013 г. описа на Софийски районен съд, „Я.“ ЕООД е осъдено да заплати следните суми:

109 299.72 лева - главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.05.2013 г. до окончателното погасяване на вземането;

2 557.97 лева-лихва за забава за периода от 08.03.2013 г. до 30.05.2013 г.;

3 805.73 лева - разноски по заповедното производство.

1

Изпълнителният лист е предаден на НАП за предприемане на действия за принудително събиране на частното държавно вземане. Срещу длъжника „Я.“ ЕООД е образувано е изпълнително дело № 677/2013 г., по описа на частен съдебен изпълнител М.С.-Ц., per. № 822, с район на действие Окръжен съд - гр. Пловдив.

В хода на изпълнителното дело от длъжника е подадено възражение срещу заповед за изпълнение по 417 от ГПК, издадена по гр. дело № 23566/2013 г., по описа на Софийски районен съд. От кредитора ДФЗ е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, въз основа на който е образувано търг. дело № 697/2014 г., по описа на СГС, TO, VI - 9 състав. С Решение № 194 от 25.01.2016 г. съдът е признал за установено на основание чл.422, ал. 1 от ГПК, че „Я.“ ЕООД дължи на ДФЗ сумите по издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Решението е влязло в законна сила, а дружеството е осъдено да заплати сумата от 7572.89 лв., представляваща разноски по иска. За присъдените разноски ДФЗ се е снабдил с изпълнителен лист от 14.06.2016г„ издаден по търг. дело № 697/2014 г., по описа на СГС, TO, VI - 9 състав.

По молба на НАП вземането за разноски е присъединено за принудително събиране по изп. дело № 677/2013 г„ по описа на ЧСИ М.С.-Ц..

В хода на изпълнителното производство по сметка на НАП е постъпила сума в общ размер на 35 773.94 лева, вследствие на извършена публична продан на недвижимото имущество на длъжника, с която частично е удовлетворено частното държавно вземане.

От издаденото по изп. дело № 677/2013 г., по описа на ЧСИ М.С.-Ц., Удостоверение № 31639/07.06.2023г. е видно, че не е установено наличие на друго имущество, собственост на длъжника, върху което да се насочи изпълнението.

Към 07.06.2023 г. (датата на издаване на удостоверението от съдебния изпълнител) общият размер на задълженията на „Я.“ ЕООД по горепосочените изпълнителни листове е 200 181.44 лева - главница и законова лихва /двеста хиляди сто осемдесет и един лева и четиридесет и четири стотинки/.

Излага, че Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 9, във връзка с ал. 7, т. 5 от ЗНАП, вземанията на Държавен фонд „Земеделие“, за които има издаден изпълнителен лист по реда на чл. 27, ал.

2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, са частни държавни вземания и се събират от Националната агенция за приходите.

Сочи, че последният вписан в Търговския регистър годишен финансов отчет на дружеството е за финансовата 2016 година.

Въз основа тези обстоятелства счита, че „Я.“ ЕООД, ЕИК **** е неплатежоспособно по смисъла на чл. 608 от Търговския закон, тъй като не е в състояние да изпълни задължение по изискуемо частно държавно вземане, което е станало изискуемо преди подаване на настоящата молба за откриване на производство по несъстоятелност, при наличие на презумпциите по чл 608, ал. 2 и ал. 4 от ТЗ.

Същевременно, дружеството е не само неплатежоспособно по смисъла на закона, но и свръхзадължено по см. на чл.742 ТЗ.

2

Ответникът, чрез назначения му особен представител представител адв. Т.П., е изразил становище за неоснователност на молбата. Прави възражение за погасителна давност.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените по делото документи, по гр. дело № 23566/2013 г„ по описа на Софийски районен съд на 05.06.2013 г. в полза на кредитора ДФЗ са издадени заповед за изпълнение на основание чл. 417, ал. 2, предд. 2 от ГПК и изпълнителен лист от 10.06.2013 г. за сумите 109 299.72 лева - главница, ведно със законната лихва върху сумата считано от 31.05.2013 г. до окончателното погасяване на вземането; 2 557.97 лева-лихва за забава за периода от 08.03.2013 г. до 30.05.2013 г.; 3 805.73 лева - разноски по заповедното производство.

Съгласно представеното удостоверение от ЧСИ Ц. № 31639/07.06.2023г , въз основа на изпълнителния лист срещу длъжника „Я.“ ЕООД е образувано е изпълнително дело № 677/2013 г. Към 07.06.2023 г. (датата на издаване на удостоверението от съдебния изпълнител) общият размер на задълженията на „Я.“ ЕООД по горепосочените изпълнителни листове е 200 181.44 лева - главница и законова лихва /двеста хиляди сто осемдесет и един лева и четиридесет и четири стотинки/.

При подадено възражение срещу заповед за изпълнение по 417 от ГПК, издадена по гр. дело № 23566/2013 г., по описа на Софийски районен съд, кредиторът ДФЗ е предявил иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, въз основа на който е образувано търг. дело № 697/2014 г., по описа на СГС, TO, VI - 9 състав. С Решение № 194 от 25.01.2016 г. съдът е признал за установено на основание чл.422, ал. 1 от ГПК, че „Я.“ ЕООД дължи на ДФЗ сумите по издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Решението е влязло в законна сила на 04.05.2016 г., а дружеството е осъдено да заплати сумата от 7572.89 лв., представляваща разноски по иска. За присъдените разноски ДФЗ се е снабдил с изпълнителен лист от 14.06.2016г„ издаден по търг. дело № 697/2014 г., по описа на СГС, TO, VI - 9 състав.

В хода на изпълнителното производство по сметка на НАП е постъпила сума в общ размер на 35 773.94 лева, вследствие на извършена публична продан на недвижимото имущество на длъжника, с която частично е удовлетворено частното държавно вземане.

От издаденото по изп. дело № 677/2013 г., по описа на ЧСИ М.С.-Ц., Удостоверение № 31639/07.06.2023г. е видно, че не е установено наличие на друго имущество, собственост на длъжника, върху което да се насочи изпълнението.

Ппоследният обявен в Търговския регистър годишен финансов отчет на дружеството е за финансовата 2016 година.

По делото е приобщено удостоверение от ЧСИ Ц. от 09.01.2024 г., от което е видно, че на 22.10.2014 г. са били изършени описи на 3 недвижими имота, като за периода м.04.2015 г.

– м.08.2020 г. трегулярно са насрочвани публичните им продани, като реализираните 3 средства са преведени на взискателя.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Налчието на вземанията предмет на заповедта по чл. 417 ГПК са установени с влязло в сила Решение № 194 от 25.01.2016 г. по предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК по търг. дело № 697/2014 г., по описа на СГС, TO, VI - 9 състав.

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 9, във връзка с ал. 7, т. 5 от ЗНАП, вземанията на Държавен фонд „Земеделие“, за които има издаден изпълнителен лист по реда на чл. 27, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, са частни държавни вземания и се събират от Националната агенция за приходите.

При липса на специални норми уреждащи погасителната давност на частните държавни вземания, приложение ще намерят общите такива, а в случая предвид постановеното съдебно решение правилото на чл. 117, ал.2 ЗЗД.

Съгласно нормата на чл.422, ал.1 ГПК, искът за съществуване на вземането се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Той е свързан с правните последици по чл.116, б.”б” от ЗЗД и чл.115, б.”ж” от ЗЗД. Решението е влязло в законна сила на 04.05.2016 г., от когато започва да тече погасителната давност.

Съгласно правилото на чл.116, б.”в” от ГПК, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Насрочването и извършването на продан на имот се явява изпълнително действие (т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 Г., ОСГТК на ВКС). Последното такова е било осъществено през м.08.2020 г., съгласно удостоверението на ЧСИ от 09.01.2024 г. Исковата молба е предявена на 31.08.2023 г., като съгласно изричната норма на чл. 628а, ал.1 от ТЗ, подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност от кредитор прекъсва давността относно вземането, на което молителят основава молбата си по чл. 625.

Давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност. Следователно нито от момента да влизане в сила на съдебното решение до последното изпълнително действие, нито от него до депозиране на исковата молба е изтекъл 5 г. давностен срок.

Следоватлено възражението за погасителна давност е неоснователно.

Съгласно нормата на чл. 608, ал.1, т.3 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по частно държавно вземане.

Тъй като по делото се установи наличие на неизплатени парични задължения, попадащи в приложното поле на чл.608, ал.1 ТЗ, трябва да се изследва дали търговецът е в състояние да погаси задълженията си към правно релевантния момент – този на устните състезания(Р №38/04г. по т.д.№330/04г. на ВКС, І т.о.; Р№45/07.02.05г. по т.д.№443/04г. на І т.о.) Съгласно презумпцията по ал.3 от чл. 608 от ТЗ, се предполага, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години.

4

В настоящия случай видно от отразеното в ТР последният обявен от търговеца ГФО е този от 2016 г. Следователно фактите пораждащи презумпцията са налице и в тежест на отвеника е да я опровергае.

В хода на съдебното дирене ответникът не установи да е в състояние да изпълни задълженията си. За целта следва да се направи анализ на коефициентите за ликвидност, явяващи се показател за финансовото състояние на ответното дружество – неговата способност да извършва текущите си плащания към кредиторите. Ответникът обаче не е изготвил и представил ГФО към 31.12.2022 г., при съществуване на нормативно задължение за това . Лисата на изготвени от търговеца документи с такъв характер, както и каквито и да е счетоводни записвания, изключват извода в обратна посока.

С оглед установените материалноправни предпоставки за неплатежоспособността на търговеца, съдът следва да прецени посочените в чл.631 ТЗ основания за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. (Р№45/07.02.05г. по т.д.

№443/04г. на І т.о.)

Доколкото по делото не се установи дружеството да притежава каквото и да било имущество, основанията за отхвърляне на молбата не са налице.

За установяване на началната дата на неплатежоспособността следва за се констатира момента, в който непрекъснато са се насложили всички предпоставки по чл.608 ТЗ.

Вземането е с паддеж 2013 г.