Решение № 8673 от 11.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8673 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20251110123102 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу К. В. С. за сумата от 1000,08 лева – цена за доставена топлинна енергия до имот на адрес : гр. София, ж.к. „Н*** за периода м.05.2021г. – м.11.2023г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (23.04.2025г.) до окончателното плащане, за сумата от 290,36 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2022г. – 14.04.2025г., за сумата от 57,78 лева – цена за доставена услуга дялово разпределение за периода м.03.2022г. – м.11.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (23.04.2025г.) до окончателното плащане и за сумата от 16,21 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 17.05.2022г. – 14.04.2025г. (съгласно уточнителна молба от 23.06.2025г.

– л.67).

Ищецът твърди, че ответницата е клиент по отношение на ½ част за доставена топлинна енергия за посочения имот и период, а остатъкът от ½ част от задълженията дължи като наследник на другия клиент на топлинна енергия за периода – Б. В. П.. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Директ“ ЕООД.

Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.

Ответницатата чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Направено е позоваване на изтекла погасителна давност при приложение на 3 – годишния давностен срок по чл.111, б. „в“ ЗЗД.

1

Третото лице – помагач на страната на ищеца – “Директ“ ЕООД, не е взело становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

В тежест на ищеца е да докаже, че ответницата е собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание е сключила договор за доставка на ТЕ с ищеца, респ., че е наследник на такова лице, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.

По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

От приетия като доказателство нотариален акт за собственост на недвижим имот № 80, том II, дело № *, съставен на 23.08.2013г. (л.24), се установява, че М.В.Г.А. е призната за собственик на процесния имот.

От приетия като доказателство нотариален акт за дарение на недвижим имот № 199, том II, рег. № 7741 по нот.д. № 338/2016г. от 21.09.2016г. (л.26) се установява, че М.В.Г.А. и съпругът й Д.Р.Ч.А. даряват на децата на съпругата – К. В. С. (ответницата по делото) и Б.

В. П. процесния апартамент, като дарителката М.В.Г.А., си запазва пожизнено право на ползване върху имота.

От приетия като доказателство нотариален акт за продажба на недвижим имот № 171, том X, рег. № 12758, дело № 1704 от 2023г. от 27.11.2023г. (л.16) се установява, че процесният е имот е продаден от К. В. С. и Б. В. П. на М.Р.П..

От приетата по делото като доказателство справка от Национална база данни „Население“ по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. за гражданско състояние на М.В.Г.А.

(л.120) се установява, че последната е починала на 17.05.2023г.

От удостоверение за наследници на Б. В. П. (л.57) се установява, че същият е починал на 12.01.2024г. и негов единствен наследник е неговата сестра – ответницата по делото К. В.

С..

При така обсъдените по - горе доказателства се установява, че от началото на процесния период – 01.05.2021г., до 17.03.2023г. (дата на смъртта на М.В.Г.А.) титуляр на вещно право на ползване върху процесния имот е била М.В.Г.А. по силата на безвъзмездно учреденото й право на ползване съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 199, том II, рег. № 7741 по нот.д. № 338/2016г. Поначало при учредено право на ползване задължение да плаща разноски, свързани с ползването на имота, в т.ч. и разходите за доставената топлинна енергия в имота, е на вещния ползвател, а не на собственика – чл.57, ал.1 ЗС, като в случая не е установено отклонение на това положение, а именно не се установява вместо вещния ползвател собственикът да е поел задължения спрямо ищеца за плащане на цената на топлинната енергия. За периода 18.03.2023г. – 30.11.2023г., когато поради смъртта на М.А. е погасено вещното право на ползване (чл.59, ал.1 ЗС), клиенти на топлинна енергия (ТЕ) са собствениците на имота – К. С. и Б. П.. При това съдът приема, че в периода от 01.05.2021г. до 17.03.2023г. клиент на ТЕ е била М.В.Г.А. в качеството й на вещен ползвател на имота и в периода 18.03.2023г. – 30.11.2023г. клиенти на ТЕ са били К.

С. и Б. П. като собственици на имота. При това посочените клиенти на ТЕ в 2 последователност, от една страна, и ищеца, от друга - , са били обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Общите условия подлежат на публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите – чл.150, ал.2 ЗЕ.

От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се установява, че процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.

Според заключението на вещото лице през процесния период в имота е имало 4 броя радиатори, като показанията на 3 броя индивидуални разпределители за разход на отопление са занулени и 1 бр. радиатор е затапен/ демонтиран. Извършвано е дялово разпределение от ТЕ, отдадена от 1 бр. щранг – лира в помещението баня, на което не съществува техническа възможност за монтаж на измервателно устройство и чиято отдадена ТЕ се определя по изчислителен път. Потреблението на топла вода е изчислявано според реален отчет на 2 бр. технически изправни и узаконени водомери за топла вода. ТЕ, отдадена от сградната инсталация, през процесния период е определяна въз основа на действащите през периода нормативни изисквания в областта на енергетиката.

Вещото лице е заключило, че стойността на доставеното в имота количество топлинна енергия през процесния период възлиза на сумата от 1781,29 лева, формирана като разлика между фактурираните задължения по прогнозна консумация в размер на 3264,18 лева и сума за възстановяване като резултат от изравнителни сметки в размер на 1482,89 лева.

Следва да се отбележи, че с решение № 7276 от 03.07.2023г. на ВАС по адм. д. № 746/2021 г., II о. се отменя т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на министъра на енергетиката, § 2 и 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, но това решение има действие занапред, т.е. след края на процесния период, тъй като отмяната на подзаконов нормативен акт няма обратно действие – арг. чл.195, ал.1 АПК.

С решение на СЕС по дело C – 760/2023 (задължително за настоящия съд – чл.633 ГПК) е прието, че се допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за 3 разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В мотивите на решението на СЕС (т.62) е посочено, че макар математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката, да се основава на някои обективни данни, от преписката, с която разполага съдът е видно — освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши — че тя не отчита определен брой параметри, свързани с действителното функциониране на разглежданата в главното производство отоплителна инсталация. Отбелязано е още, че подобна формула би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина.

Изискванията за точност и прозрачност за отчитане на индивидуалното потребление при определяне на правилата, по които да се извършва разпределението на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост с централен източник на отопление, са заложени в чл.9, пар. 3 Директива 2012/27/ЕС, която директива е транспонирана в Закона за енергетиката (пар.1а на ДР на ЗЕ). Въпрос на нормативно решение по вътрешното право е какви ще бъдат конкретните правила, по които ще се извършва разпределението на топлинната енергия, стига те да отговарят на изискванията за точност и прозрачност при отчитане на индивидуалното потребление. В случая в диспозитива на горецитираното решение на СЕС не е направен категоричен извод за това, че формулата по т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на министъра на енергетиката, пряко противоречи на европейското право. В мотивите на решението си СЕС е посочил, че доколкото са му предоставени данни по преписката по преюдициалното запитване, формулата не отговаря на изискванията по чл.9, пар.3 от Директива 2012/27/ЕС, но с отбелязването, че този извод важи, ако не се установи друго при проверката. При това съдът приема, че произнасянето на СЕС не означава, че следва да се изключи приложението на методиката в периода, в който същата се прилага според вътрешното право, а същото е предписание с адресат нормотворческия орган за прецизиране на методиката, така че същата да отговаря на изискванията за точност и прозрачност при отчитане на индивидуалното потребление на ТЕ.