Решение № 14603 от 21.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14603 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110153236 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ.

Ищецът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Поддържа, че щетите са на стойност 4312,30 лв., включващо 4233,70 лева, стойност на ремонтни дейности в извършилия ремонта сервиз, 63,60 лева, цена на услугата за транспортиране на автомобила („Пътна помощ“) от мястото на произшествието до автомобилния сервиз, доколкото с оглед характера на повредите не е било възможно движението на горния автомобил на собствен ход, като в този размер е изплатил застрахователно обезщетение по образуваната преписка за щета с № 44011512406815, след което в негова полза е възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за платеното обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски. Твърди, че към деня на ПТП делинквентът е бил застрахована страна по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество. Поддържа, че и след покана ответникът не е заплатил регресния дълг, поради което претендира сумата от 4312,30 лева (понастоящем 2204,84 евро), представляваща непогасено регресно вземане, за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение, по 1 образуваната при ищеца преписка за щета с № 44011512406815, за застрахователно събитие, настъпило на /дата/ г., в гр. Пловдив, на кръгово кръстовище до хотел „SPS“, ведно със законната лихва върху сумата от 26.11.2025 г. (датата на постъпване на исковата молба в съда) до окончателното й изплащане.

Ответникът ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД изрично оспорва твърдението, че застрахованият при тях водач на МПС е виновен за инцидента. Излага различна версия за фактическата обстановка с твърдения, че вината е изцяло на водача на застрахования от ищеца автомобил „марка“, който при предприемане на маневра за излизане от кръговото движение е отнела предимството на движещия се от нейната дясна страна лек автомобил „марка“, който е продължавал движението си в кръстовището. Твърди, че ищецът не е представил доказателства за точните причини и механизъм на събитието, като се отбелязва липсата на данни за образувано административно-наказателно производство срещу водача на лекият автомобил, управляван от лицето, сочено като делинквент, а в условията на алтернативност (ако съдът приеме иска за основателен), ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на автомобилът, застрахован от ищеца, с довод за проявено от водача на горния автомобил невнимание, несъобразяване с пътната обстановка и нарушаване на чл. 25 ЗДвП. Ответникът смята, че предявеният иск е в прекомерно завишен размер и не съответства на действително претърпените вреди, като оспорва и твърдението, че описаните вреди по автомобила „марка“ са пряка последица точно от това събитие.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно 2 разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

С оглед твърденията на страните по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на /дата/ г. в гр. Пловдив е настъпило пътнотранспортно произшествие, между лек автомобил „марка“ с рег. № /номер/, управляван от водач, гражданската отговорност на когото при управление на горния автомобил е била застрахована от ответника, и лек автомобил „марка“ с рег. № /номер/, собственост на „ОТП Лизинг“, застрахован от ищеца по валидна застраховка „Каско“, като ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 4233,70 лева на извършилия ремонта сервиз и 63,60 лева за услугата „Пътна помощ“.

От гласните доказателствени средства, събрани чрез разпити на свидетелите по делегация, се изяснява механизмът на настъпване на ПТП.

Свидетелката Р. Събева-А. заявява, че се е движила в кръстовището с кръгово движение и при предприемане на маневра за излизане в посока магазин „Технополис“ е била ударена в предната дясна част от автомобила, който е навлизал в кръстовището от нейната дясна страна. Свидетелят М. М. потвърждава, че е навлизал в кръговото движение, като признава, че полицаите на място са му разяснили наличието на знак „Пропусни път с предимство“, макар според субективното му усещане излизащият от кръстовището водач е следвало да го пропусне.

Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. По отношение поведението на водача на лекия автомобил с рег. № /номер/, намиращ се в кръстовището с кръгово движение към момента на ПТП, съдът отбелязва, че в нормата на чл. 25 ЗДвП законодателят е предвидил задължения за водач, който предприема маневра, но в настоящия случай виновното поведение е на водача М., който е навлязъл в кръстовището при наличие на знак Б1, без да пропусне движещото се с предимство в него превозно средство. По наведеното възражение за съпричиняване, ответникът не е провел доказване на конкретно противоправно поведение на водача на лек автомобил с рег. № /номер/, което да е в причинна връзка с удара.

От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява, че ПТП е настъпило в гр. Пловдив, на кръгово кръстовище, образувано от бул. „...........“ и бул. „...........“, като траекториите на двата автомобила са се пресекли, като лекият автомобил 3

„марка“ е предприел маневра за навлизане в кръстовището, при наличие на знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, а лекият автомобил „марка“ се е движил в кръстовището и е предприел маневра за излизане от последното. Вещото лице потвърждава, че констатираните повреди по лекия автомобил „марка“ (преден десен калник, предна дясна врата, дясна джанта и др.) се намират в пряка причинно-следствена връзка с произшествието, като стойността на необходимия ремонт по средни пазарни цени е определена на 4233,70 лв., която сума съответства на изплатеното от ищеца обезщетение, включващо и заплатените 63,60 лева за услугата „Пътна помощ“, доколкото, с оглед причинените от ПТП повреди, е било невъзможно придвижването на автомобила на собствен ход. По отношение ликвидационните разноски, последните са определени като обичайни в размер на 15 лв.

С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание и размер. Ищецът е установил наличието на валидно „Каско“, настъпването на ПТП по вина на застрахования при ответника водач и плащането на обезщетението. Претенцията за ликвидационни разноски в размер на 15 лв. също е основателна като присъща част от разходите по обработка на щетата съгласно чл. 411, изр. 1 КЗ.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, включват 172,50 лв. (88,20 евро) държавна такса, 130 евро, възнаграждение на вещо лице, 25,56 евро, възнаграждение на свидетел и 731 лв. (373,75 евро), адвокатско възнаграждение. Следователно, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 617,51 евро.

Съдът взе предвид, че към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е еврото, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което всички суми следва да бъдат посочени и присъдени в евро, вместо в български левове, при курс от 1,95583 лева за едно евро.

Претендираната главница от 4312,30 лв. се равнява на 2204,84 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да 4 заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 411, изр. 2 КЗ, сумата от 2204,84 евро, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 44011512406815 за ПТП, настъпило на /дата/ г. в гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата от 26.11.2025 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 617,51 евро, сторени в настоящото производство разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5