Определение № 511 от 06.08.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 511 гр. София, 06.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20231001000562 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

С определение № 1812/1.07.2024 г. по т.д. № 2039/2023 г. на ВКС, ІІ т.о., не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 12.10.2023 г., постановено по настоящото дело. Със същото определение на ВКС делото е върнато на САС за произнасяне по искането по чл. 248 ГПК, съдържащо се в касационната жалба на „Хидрострой Благоевград“ ЕООД.

В тази част от касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 15 683,05 лв. Твърди се, че ищецът не е представил списък по чл. 80 ГПК, липсвали доказателства за реално заплащане на сумата, а общината не е имала право да заплаща в брой адвокатското възнаграждение. Сочи се и, че съдът не бил обсъдил направеното от дружеството възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Препис от жалбата е бил връчен на ищеца община Враца чрез процесуалния му представител на 22.11.2023 г. чрез ССЕВ, който е депозирал на 4.12.2023 г. отговор на жалбата. В същия не е взето отношение към искането по чл. 248 ГПК.

Софийският апелативен съд като прецени доказателствата по делото намира за установено следното:

Искането е подадено в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК – в срока за касационно обжалване на въззивното решение. Ето защо искането е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.

С решението от 12.10.2023 г., постановено по настоящото дело, САС е отменил частично решението от 19.04.2023 г. по т. д. № 7/2021 г. на Окръжен съд – гр. Благоевград, в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца община Враца срещу ответника 1

„Хидростроителство Благоевград“ ЕООД иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 109 020,41 лв., представляваща фактурирани и недължимо платени суми с ДДС по договор № С58/14.03.2018 г. и допълнително споразумение от 28.02.2019 г., който иск е уважен, като решението е отменено и в частта, с която на ответника са присъдени разноски за разликата над 1 437,17 лв. В останалата част първоинстанционното решение е потвърдено – относно отхвърления иск по чл. 92 ЗЗД за сумата 13 005,46 лв. С въззивното решение и по съразмерност на ищеца са присъдени разноски за първата и въззивната инстанция в общ размер на 15 683,05 лв., а на ответника – разноски в размер на 3 096,54 лв. за въззивната инстанция.

В мотивите на решението е прието, че ищецът е доказал разноски за двете инстанции в общ размер на 20 606,60 лв., от които: 1) 5 772,40 лв. – за държавната такса по исковата молба, 2) 9 998 лв. – за заплатеното адвокатско възнаграждение за първата инстанция по договор за правна защита и съдействие от 17.12.2020 г., 3) 1 950 лв. – депозит за СТЕ; 4) 2886,20 лв. – за държавната такса по въззивната жалба.

В искането по чл. 248 ГПК липсват оплаквания срещу направените от ищеца разноски за държавни такси и за депозит за съдебна експертиза, а същите са надлежно доказани.

Единственото оплакване касае разноските за адвокат, но то е неоснователно.

На първо място, неотносимо към дължимостта на разноските е обстоятелството дали претендиращата ги страна е представила списък по чл. 80 ГПК – това е от значение единствено към допустимостта на евентуално искане на същата страна по чл. 248 ГПК, каквото не е направено от нея. Отделно от това – процесните разноски за адвокат на ищеца са само за първата инстанция, в която списък по чл. 80 ГПК е представен в последното заседание на 1.02.2023 г. и в този списък фигурира и процесното адвокатско възнаграждение /л. 713 от делото на БОС/.

На второ място, в първата инстанция ответникът не е заявил своевременно възражение срещу реалното заплащане на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца /видно от изявленията в заседанието от 1.02.2023 г./. Подобно възражение е заявено едва в писмената защита пред първата инстанция, като същото се явява преклудирано. Независимо от това възражението е и неоснователно по същество. В представения договор за правна защита и съдействие от 17.12.2020 г. /л. 8 от делото на БОС/ е удостоверено реалното заплащане в брой на уговореното възнаграждение, в която част договорът представлява разписка за плащане по чл. 77 ЗЗД, която е достатъчна за доказване на това обстоятелство.

Ирелевантно е дали са спазени нормативни изисквания относно плащанията /в брой или по банков път/, вкл. и за бюджетни организации, тъй като единствената последица от неспазването е понасянето на съответната административнонаказателна отговорност, но не и лишаване на разписката от доказателствена стойност пред съда. Отделен е въпросът, че размерът на плащането е под 10 000 лв., което е и законоустановената граница за плащанията в брой съгласно чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Ето защо реалното плащане на процесната сума е доказано.

2

На трето място, невярно е, че въззивният съд не е обсъдил в решението си направеното от ответника възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Такова възражение е надлежно обсъдено и прието за неоснователно предвид това, че процесното адв. възнаграждение е в размер под минимума, изчислен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция.

При новото разглеждане на същия въпрос въззивният съд не намира основание за ревизиране на тази позиция, дори и в светлината на решението от 25.01.2024 г. по дело № С438/2022 г. на СЕС. Уговореното възнаграждение е справедливо и обосновано предвид фактическата и правна сложност на спора и обема на събраните по делото доказателства.

Размерът на това възнаграждение е по-малък от уговорения от насрещната страна адвокатски хонорар за въззивната инстанция по представената фактура № 192/28.09.2023 г. – 12 960 лв. с ДДС. Ето защо няма основание за неговата редукция.

Следователно, молбата е неоснователна.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „Хидрострой Благоевград“ ЕООД, съдържащо се в касационната му жалба, за изменение в частта на разноските на въззивното решение от 12.10.2023 г. по търг. дело № 562/2023 г. на САС, ТО, 11 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3