Решение № 109 от 21.04.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова при участието на секретаря София Л. Гаджева като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20258002900376 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ищеца „Дикс 2001 М“ ЕООД чрез процесуални представители адвокат С. Б. и адвокат Детелина Даутева и ответника „Ел Смарт“ ООД чрез процесуални представители адвокат А. Д. срещу решение № 455 от 09.07.2024 г. по в. т. дело № 839/2022 г. на Софийски апелативен съд, 9 състав.

Касаторът – ищец „Дикс 2001 М“ ЕООД обжалва въззивното решение в следните части:

1/ частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от „Дикс 2001 М“ ЕООД против „Ел Смарт“ ООД на основание чл. 266 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД искове за заплащане на договорно основание на възнаграждение в общ размер 67 310,66 лв., от които 58 644,44 лв. по протокол № 1/26.09.2019 /подови кутии/, 203,31 лв. по протокол № 2/26.09.2019 г. /подови кутии/, 3 301,57 лв. по неподписан 1 протокол от 09.01.2020 г. за обект Плеска/Пица, 3 256 лв. по неподписан протокол от 09.01.2020 г. за обект Дюнер и 1 905,34 лв. по неподписан протокол от 09.01.2020 за обект Събуей за допълнително възложени и изпълнени СМР на обект „Смяна па предназначението на магазини за промишлени стоки в ресторанти за бързо хранене на кота +11,90, подмяна на част от покривното покритие с покривно остъкляване в търговски и развлекателен комплекс Галерия, Стара Загора“, ведно със законната лихва от 17.06.2020 г. до окончателното му заплащане, обезщетение за забавено плащане на това възнаграждение в общ размер 3 307,85 лв. за периода на забава 07.12.2019 г.-16.06.2020 г.;

2/ частта, с която е отхвърлен предявеният от „Дикс 2001 М“ ЕООД против „Ел Смарт“ ООД иск по чл. 61, ал. 1 ЗЗД в останалата му част над 44 992,38 лв. до сумата 111 550,99 лв. - стойност на допълнително извършени и приети строително-монтажни работи извън тези по договор от 15.05.2019 г.;

3/ частта, с която е отхвърлен предявеният от „Дикс 2001 М“ ЕООД против „Ел Смарт“ ООД иск за заплащане на сумата 66 558,61 лв. /разликата над 44 992,38 лв. до 111 550,99лв./, предявен на основание неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД;

4/ частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в останалата отхвърлителна част по предявените от него искове, вкл. отхвърлителната част за разноските;

5/ частта, с която „Дикс 2001 М“ ЕООД е осъдено да заплати на „Ел Смарт“ ООД направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер 8 340 лв. и 720 лв. за възнаграждение на вещо лице.

Касаторът – ищец „Дикс 2001 М“ ЕООД прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната от него част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно е определил предмета на делото, както и предмета и обхвата на въззивно обжалване от страна на „Дикс 2001 М“ ЕООД. Счита, че съдът се е отклонил от императивните правила за съдържание на съдебния акт, посочени в чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, не е извършил задълбочен и цялостен анализ на доказателствата, за да изведе действително осъществената фактическа обстановка във връзка с изпълнението на процесния договор, а се 2 е задоволил да цитира текстове от договора, обсъдил е малка част от разменената кореспонденция между страните, не е обсъдил всички приемопредавателни протоколи, не е обсъдил приетите пред двете съдебни инстанции заключения на комплексните експертизи, игнорирал е, че е имало съществени промени на обекта и техническата документация, установено от заключението на комплексната счетоводно-техническа експертиза, изготвено от вещи лица инж. Веселин Йорданов Чобанов и Доника Юлианова Г., не е съобразил разрешение за ползване № СТ-05-1559/20.12.2019 г. на ДНСК за въвеждане на част от обекта в експлоатация и че по реда на чл. 154 ЗУТ са извършени съществени промени в проекта на строителството, не е обсъдил всички доводи и възражения във въззивната жалба на „Дикс 2001 М“ ЕООД, постановил е противоречиви мотиви при установяване на фактическата обстановка. Поддържа, че при посочване на номерата на четирите протокола, въз основа на които във въззивното решение е прието за установено, че ищцовото дружество е извършило работа по договора, която е приета от ответника, съдебният състав е повторил допуснатите от „Ел Смарт“ ООД на стр. 5 от въззивната жалба грешки, както и не е съобразил, че сумите в четирите протокола са без включен ДДС. Релевира доводи, че не е разгледано оплакването във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада по делото, поради което не са приети доказателствата, представени с молбата от 15.07.2021 г., т. 5, т. 6 и т. 7. В касационната жалба са изложени доводи за постановяване на въззивното решение в нарушение на чл. 20а, чл. 260, чл. 264, ал. 1 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

Поддържа се, че е необоснован изводът на съда за недължимост на неустойка, предвид приетото за установено, че с посочените двустранно подписани четири протокола ответникът е извършил приемане на изпълнената от ищеца работа по сключения между страните договор.

Ответникът „Ел Смарт“ ООД оспорва касационната жалба на ищеца и поддържа становище за правилност на въззивното решение в обжалваната от ищеца част.

Касаторът - ответник „Ел Смарт“ ООД обжалва въззивното решение в частта, с която той е осъден да заплати на ищеца „Дикс 2001 М“ ЕООД на основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД сумата в размер 44 992,38 лв., представляваща стойността на допълнително извършени и приети строително-монтажни работи, извън тези по договор от 15.05.2019 г., ведно със законната лихва, 3 считано от датата на предявяване на иска - 17.06.2020 г. до окончателното изплащане.

Касаторът - ответник „Ел Смарт“ ООД прави оплакване за недопустимост на въззивното решение в обжалваната от него част, тъй като е постановено срещу ненадлежна страна, която не притежава пасивна процесуална легитимация, евентуално за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивната инстанция не е изяснила правната връзка между гестора и осъденото дружество по начина, който ЗЗД предвижда възникването на законово облигационно отношение, не е съобразила практиката на ВКС при разглеждането на дела с правна квалификация чл. 61, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Дикс 2001 М“ ЕООД /ответник по касационната жалба на ответника по исковата молба/ оспорва касационната жалба на ответника „Ел Смарт“ ООД и поддържа становище, че въззивното решение в съответната част е валидно, допустимо и правилно.

Въззивното решение на Софийски апелативен съд е влязло в сила частта, с която е потвърдено решение № 260444 от 28.06.2022 г. по т. дело № 1114/2020 г. на СГС, ТО, VI-21 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Ел Смарт“ ООД срещу „Дикс 2001 М“ ЕООД насрещен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата в размер 43 795,93 лв., представляваща част от платена на 23.10.2019 г. без основание сума в общ размер 100 000 лв., на основание чл. 296, т. 2 ГПК, тъй като не е обжалвано от „Ел Смарт“ ООД в посочената част.

С определение № 2839 от 10.10.2025 г. по т. дело № 376/2025 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси:

По касационната жалба на ищеца „Дикс 2001 М“ ЕООД:

1. Длъжен ли е въззивният съд като съд по съществото на спора да изведе в решението си свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи по предмета на спора? Може ли въззивният съд да цитира и възприеме установената от първостепения съд фактическа обстановка, а в същото време да направи различни логически и правни изводи? /раздел I, т. 1 от изложението към касационната жалба на ищеца „Дикс 2001 М“ ЕООД/ 4

2. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото - приети и относими към конкретния спор или може да обоснове изводите си по съществото на спора с произволно избрани от него доказателства при пълно пренебрегване на останалите доказателства по делото? Длъжен ли е съдът да прецени всички правнорелевантни факти? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доводите и възраженията на страните във въззивната жалба? /раздел I, т. 2 от изложението към касационната жалба на ищеца „Дикс 2001 М“ ЕООД/ 3. При липса на подписано допълнително споразумение /анекс/ дължи ли се на изпълнителя заплащане на допълнително извършени СМР по договор за строителство, когато е установено тяхното реално извършване, приемане и експлоатиране? /раздел III от изложението към касационната жалба на ищеца „Дикс 2001 М“ ЕООД/

По касационната жалба на ответника „Ел Смарт“ ООД:

1. Задължен ли е съдът да обсъди всички факти и доказателства поотделно и в тяхната съвкупност? Респективно, при противоречие може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, твърдения и доводи без да изложи съображения защо отхвърля другите като неоснователни? /раздел III, т. 2 от изложението към касационната жалба на ответника „Ел Смарт“ ООД/

2. Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и твърдения на страните, да обсъди мотивирано всички събрани доказателства, както и всички наведени във въззивната жалба твърдения и възражения? /раздел III, т.

3 от изложението към касационната жалба на ответника „Ел Смарт“ ООД/ Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

По отношение на иска за заплащане на възнаграждение, предявен на договорно основание – чл. 266 ЗЗД:

Въззивният съд е установил, че между ищеца като изпълнител и ответника като възложител са възникнали облигационни правоотношения въз основа на договор за СМР от 15.05.2019 г. на обект „Смяна на предназначението на магазини за промишлени стоки в ресторанти за бързо 5 хранене на кота +11,90; подмяна на част от покривното покритие с покривно остъкляване в търговски и развлекателен комплекс Галерия „Стара Загора““ и че за извършените СМР възложителят е платил на изпълнителя обща сума в размер 245 058,34 лв. с ДДС. Съдебният състав е обсъдил клаузите на чл. 1, ал.

5, ал. 6 и ал. 7 от договора и въз основа на тях е приел, че към момента на сключване на договора изпълнителят /ищецът/ е бил наясно с всички възложени му по договора задачи, необходимите му материали и доколко е било в неговите възможности да изпълни възложеното, бил е запознат с одобрените проекти. Констатирал е, че в чл. 1, ал. 5 от договора страните са постигнали взаимно съгласие всички допълнителни дейности, които биха възникнали в процеса на изпълнение на възложените работи и не са включени в Приложение № 1 и в цената на договора, д а се изпълняват след предоставено проектно решение на същите /т. 1/, след договорени единични цени за СМР, които не са включени в Приложение № 1 /т. 2/ и след сключено допълнително споразумение за тяхното изпълнение /т. 3/. Посочил е, че тази уговорка е доразвита в чл. 8, ал. 3 от договора, в която разпоредба е предвидено,че непредвидените работи /извън предмета на договора и приложение № 1 към него/ се допускат само при промени в проекта /т. 1/, по искане в писмен вид на възложителя /т. 2/ и се заплащат от възложителя само ако са предварително съгласувани /т. 3/ и писмено одобрени по вид, обем и единични цени по представената оферта /т. 4/. Въззивната инстанция е обсъдила клаузите на чл. 8, ал. 4 и чл. 7 от договора, съгласно които непредвидените, допълнително възникнали и извършени от изпълнителя работи, които не са предвидени в приложение № 1 и произтичат от последващи в договора изменения в проекта по искане на възложителя се договарят и заплащат допълнително като за целта се подписва анекс към договора /чл. 8, ал. 4/, като предаването на изпълнената работа се извършва с предавателно - приемателни протоколи, в които се описват извършените работи съответно по видове, количество и качество, наличието на недостатъци /чл. 7/.