Решение № 3797 от 28.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3797 гр. Варна, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110101515 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от К. Г. А., ЕГН **********, с адрес ****, чрез адв. П. Й. Н., иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД за осъждане на ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 3", бул. „Александър Малинов" № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, да заплати сумата от 876,44 лв. (осемстотин седемдесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща платена без основание недължима сума по Договор за потребителски кредит № 1269787 от 25.06.2023 г., поради недействителност на договора на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на 25.06.2023 г. между него и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит № 1269787 за сума от 4000 лв., с годишен лихвен процент 35% и годишен процент на разходите (ГПР) 49,66%, дължим на 18 месечни вноски с първа падежна дата 25.07.2023 г. Според ищеца, клаузата в т. 5 от договора, предвиждаща обезпечение чрез поръчителство от „Multitude Bank" p.l.c., е в противоречие с чл. 16 от ЗПК, тъй като задължава длъжника да предостави гаранция след отпускане на кредита, което нарушава целта на закона за предварителна оценка на кредитоспособността. Освен това, ищецът счита, че договорът е недействителен по чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не посочва общата сума, дължима от потребителя, включително таксата за поръчителство в размер на 4040 лв., която не е включена в ГПР.

Ищецът твърди, че таксата за поръчителство представлява разход, свързан с усвояването и управлението на кредита, което нарушава чл. 10а от ЗПК.

Според него, договорът за поръчителство е неразривно свързан с договора за 1 кредит и няма самостоятелен характер, което прави недействителността на кредитния договор основание за недействителност на договора за поръчителство. Ищецът посочва, че е заплатил общо 4876,64 лв. по договора за кредит, и тъй като на основание чл. 23 от ЗПК дължи само главницата от 4000 лв., претендира връщане на надвнесена сума в размер на 876,44 лв.

В отговора си, подаден в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД оспорва иска като неоснователен и недопустим. Твърди, че поръчителството от „Multitude Bank" не е задължително условие за сключване на договора за кредит, а кредитополучателят е имал право да избере свой поръчител. Ответникът посочва, че договорът за поръчителство е отделно облигационно правоотношение, по което „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД не е страна, и искът за прогласяване на неговата недействителност е насочен срещу ненадлежаща страна. Според ответника, таксата за поръчителство не е задължителна и не се включва в ГПР, тъй като е доброволна услуга, а ищецът е бил надлежно информиран за дължимите суми и е потвърдил избора си чрез SMS. Ответникът счита, че няма нарушение на чл. 143 от ЗЗП или чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и моли искът да бъде отхвърлен, като му бъдат присъдени разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД, чиито фактически състав изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. още при самото получаване да липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Поради това предпоставките за уважаване на този иск са две – получаване на нещо и липса на установено основание, като извършването на престацията следва да бъде доказана от ищеца, а съществуването на валидно основание за нейното получаване от ответната страна. Респективно, основателността му е предпоставена от установяване на нищожността на договорната връзка между страните, въз основа на която е извършена престацията.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК между страните с доклада по делото е обявено за безспорно, че на 25.06.2023 г. между ищеца и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит № 1269787, като на същата дата между ищеца и „Multitude Bank" p.l.c. е сключен и Договор за гаранция (поръчителство).

По делото е приет като писмено доказателство Договор за потребителски кредит № 1269787 от 25.06.2023 г., сключен между ищеца К. Г. А. и ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Съгласно чл. 1 от договора, общият размер на отпуснатия кредит е 4000,00 лв. Съгласно чл. 2, броят на вноските е 18, с начин на плащане съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора, като първата падежна дата е 25.07.2023 г. Съгласно чл. 3, общата сума, която следва да бъде върната от кредитополучателя за целия период на 2 кредита, е 5400 лв., представляваща сбор от сумата на отпуснатия кредит в размер на 4000,00 лв. и лихва в размер на 1400,00 лв. при лихвен процент 35,00%. Съгласно чл. 4, общият разход по кредита е 1400,00 лв. и включва само лихвата, като годишният процент на разходите (ГПР) е посочен в размер на 49,66%, изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите условия. Съгласно чл. 5 от договора, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank" p.l.c. в полза на дружеството.

По делото е приет като писмено доказателство Договор за гаранция (поръчителство) от 26.06.2023 г., сключен между ищеца К. Г. А. и „Multitude Bank" p.l.c. Съгласно чл. 1.4 от договора, договорът е свързан с Договор за потребителски кредит № 1269787, сключен на 26.06.2023 г. между кредитора „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД и ищеца, с отпусната сума 4000,00 лв. и краен срок за издължаване 16.12.2024 г. Съгласно чл. 1.6, таксата за предоставяне на гаранцията е в общ размер от 4040,00 лв., дължима от ищеца. Таксата за гаранцията се заплаща по банкова сметка в Пощенска Банка - IBAN:

BG20BPB179421020514901, BIC: BPBIBGSF, на месечни вноски, в размерите, условията и на падежите, уговорени съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора: брой вноски - 18, дата на първо плащане 25.07.2023 г., краен срок на издължаване на таксата - 16.12.2024 г. Съгласно чл. 2.3, гарантът се задължава солидарно с клиента да отговаря спрямо кредитора за изпълнението на всички задължения, произтичащи от договора за потребителски кредит в размер до 6000 лв.

По делото е приет като писмено доказателство Погасителен план към Договор за гаранция № 1269787, в който са посочени 18 месечни вноски за такса за гаранция, с падежни дати от 26.07.2023 г. до 17.12.2024 г., като общият размер на дължимата такса за гаранция е 4040,00 лв.

По делото са приети като писмени доказателства банкови извлечения от разплащателна сметка на ищеца в „Банка ДСК" ЕАД, от които се установява, че ищецът е извършил следните плащания във връзка с договора за кредит и договора за гаранция: на 04.01.2024 г. е извършен паричен превод в размер на 974,06 лв. с основание „Предсрочно погасяване" към ****; на 08.03.2024 г. е извършен паричен превод в размер на 390,00 лв. към IBAN **** с основание „**********"; на 14.03.2024 г. е извършен паричен превод в размер на 160,39 лв. с основание „Вноска по кредит" към IBAN ****; на 06.04.2024 г. е извършен паричен превод в размер на 390,00 лв. към IBAN **** с основание „**********"; на 09.05.2024 г. е извършен паричен превод в размер на 390,00 лв. към IBAN **** с основание „**********"; на 30.08.2023 г. е извършен паричен превод в размер на 102,80 лв. с основание „L321607" към IBAN ****; на 25.09.2023 г. е извършен паричен превод в размер на 524,44 лв. към IBAN **** с основание „**********"; на 01.08.2023 г. е извършен незабавен кредитен превод BLINK в размер на 102,80 лв. с основание „L321607" към IBAN ****; на 26.01.2024 г. е извършен паричен превод в размер на 100,00 лв. с основание „********** / Частично плащане на вноска по кредит" към IBAN ****; на 08.02.2024 г. е извършен паричен превод в размер на 544,44 лв. с основание „Вноска по кредит" към IBAN ****.

3

По делото е приета като писмено доказателство разписка № 0500022402905458 от 20.06.2024 г., издадена от „Изипей" АД / Варна Цар Освободител, от която се установява, че на 20.06.2024 г. в 15:15:37 часа ищецът К. Г. А. е заплатил на каса сумата от 1610,00 лв. в полза на организация получател „Фератум България / Фератум България ЕООД, ЕИК 200599406", като заплатената сума е 1610,00 лв., такса 6,00 лв., обща сума 1616,00 лв., с референция „Customer SSH: **********, date: 2024-06-28".

От банковите извлечения и приетата разписка се установява, че ищецът е заплатил общо 4876,64 лв., от които 4000 лв. представляват главница по договора за кредит, а разликата от 876,64 лв. представлява платени разходи по договора за гаранция и лихви по договора за кредит. Доколкото ищецът претендира по-малка сума в размер на 876,44 лв., на уважаване подлежи предявената искова сума.

Анализът на финансовите параметри на двете сделки разкрива следното съотношение: по договора за потребителски кредит с „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД общият размер на кредита е 4000 лв. със срок от 18 месеца, като общата сума за връщане по договора за кредит е 5400 лв. при посочен ГПР от 49,66%. Същевременно, по договора за гаранция с „Multitude Bank" p.l.c., общата такса е в размер на 4040 лв., също за срок от 18 месеца, като този разход не е включен в изчисления ГПР.

При служебно извършена справка в Търговския регистър, съдът установи, че „Multitude Bank" p.l.c. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД са икономически свързани дружества, като и двете са част от една и съща корпоративна група „Multitude".

Решаващият в производството въпрос е свързан с това дали уговореното възнаграждение за гаранция (поръчителство) следва да бъде включено в общите разходи по кредита за потребителя и съответно в ГПР.

Съгласно член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО, понятието „общи разходи по кредита за потребителя" обхваща всички разходи, включително лихви, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси. Тази разпоредба изрично включва и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, ако сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия.

Съдът на Европейския съюз (СЕС) последователно е тълкувал това понятие в най-широк смисъл, за да се осигури висока степен на защита на потребителите. В решението си по дело C-686/19, Soho Group, СЕС потвърждава, че в общите разходи се включват всички разходи, които са задължителни за потребителя, дори ако се отнасят за бъдещи или евентуални услуги, стига те да са предвидени в договора и известни на кредитора. В решението по дело C-377/14, Radlinger и Radlingerová, СЕС подчертава, че всички разходи, които потребителят трябва да заплати, за да получи кредита, са част от общите разходи.

4

В настоящия случай са налице кумулативно двете предпоставки, а именно задължителният характер на услугата и знанието на кредитора за този разход.

От една страна, от т. 5 от договора за кредит се установява, че предоставянето на обезпечение чрез сключване на договор за гаранция с конкретно посоченото дружество „Multitude Bank" p.l.c. е било задължително условие за отпускане на заема, като на потребителя не е предоставена възможност за избор на друг вид обезпечение или друг гарант. От друга страна, предвид връзката между кредитора и гаранта, е извън всякакво съмнение, че кредиторът не просто е знаел, а е определил размера на таксата за гаранция.

Следователно, таксата за гаранция в размер на 4040 лв. безспорно представлява част от „общите разходи по кредита за потребителя". Като такава, тя е следвало да бъде включена в изчисления ГПР, съгласно императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Непосочването представлява съществено нарушение на задължението за предоставяне на пълна и вярна преддоговорна и договорна информация.