Решение № 172 от 07.08.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Кърджали, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Панчугова при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Радостина Панчугова Административно наказателно дело № 20245140200335 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление

№ 24-1300000361/07.03.2024 г., издадено от ВПД Началник с-р „ПП“ при ОДМВР- К., с което на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца на Х. С. К., ЕГН **********, от гр. *********, ул. „*********“ № ******** за нарушения по чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б „в“ от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно и неправилно, моли се за неговата отмяна. Излага подробни съображения по същество, сред които и навежда доводи за деяние, извършено в условията на крайна необходимост, съгласно чл.13 от НК. Жалбоподателят претендира разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, както и чрез процесуален представител адв. М. Ч.. Поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Претендира разноски чрез процесуалния си представител. Не депозира списък за извършени разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно 1 заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди електронния фиш. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-К.. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура- К., редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна се установява следното:

На 24.02.2024 г. жалбоподателят Х. С. К. и С. Д. Н. заедно със свои роднини се скарали по повод битови проблеми, тъй като живеели в обща къща. По време на конфликта С. Д. Н. ухапала майката на жалбоподателя, а именно К. Х. М. и понеже Х. К. бил студент по медицина, се притеснил за майка си да не би да има опасност от заразяване с тетанус и бяс, при което се качил на притежаваното от тях МПС и закарал майка си до МБАЛ „********“ в гр.

********. Жалбоподателят Х. С. К. управлявал лек автомобил „********“ с рег. № ******** в гр. ********, кв. „********“ по ул. „********“ с посока на движение към ул. „********“. До дом ******** водачът предприел маневра заобикаляне на паркиран от С. Д. Н. на част от тротоарна площ и на част от пътното платно, лек автомобил „********“ с рег. № ********, при което реализирал ПТП със същия, в резултат на което на паркираното МПС били нанесени щети по страничното дясно огледало. Свидетелят С. Д. Н. възприела настъпилото произшествие, тъй като се намирала вътре в паркирания автомобил „********“ с рег. № ********, след което подала сигнал на ЕЕН 112, понеже К. продължил движението си с автомобила към болницата, без той да разбере, че е ударил с дясното си странично огледало, дясно странично огледало на автомобила на С. Н.. Едва по време на движение към болницата, К. М.- майка на жалбоподателя, забелязала, че дясното странично огледало на управлявания от К. лек автомобил „********“ с рег. № ******** липсвало, за което уведомила сина си. Едва в този момент К.

2 възприел осъщественото ПТП. По този повод Х. К. и С. Н. посетили РУ- К. за дадат обяснения по случая, като не постигнали съгласие за съставяне на двустранен протокол за ПТП и на място били изпратени служители на с-р „ПП“ при ОДМВР- К., като въз основа на дадените от Х. К. и С. Н. обяснения бил съставен протокол за ПТП № *******/24.02.2024 г., в който били отразени и констатираните щети върху автомобилите.

Свидетелят В. Я. Т., заемащ длъжност „младши автоконтрольор“ при с-р „ПП“ при ОДМВР- К., съставил против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA № ******/24.02.2024 г. за извършени нарушения на чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б „В“.

Актът бил предявен на Х. С. К., който го подписал, като посочил, че няма възражения. В законоустановения срок, такива писмени постъпили в ОДМВР- К. с доводи, идентични с тези в жалбата, инициирала настоящото производство.

Въз основа на така съставения АУАН и като счел възраженията за неоснователни, ВПД началник с-р „ПП“ при ОДМВР- К. издал НП № 241300-000361/07.03.2024 г., с което на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП и чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП на Х. С. К. били наложени административни наказания

„глоба“ съответно в размер на 200 лева за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б „В“ от ЗДвП.

НП било връчено на жалбоподателя на 03.04.2024г. г.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите В. Т., С. С., С. Н., К. М., Й. М., Ш. М., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК – протокол за ПТП № *******/24.02.2024 г., обяснения, докладни и справки, справка за нарушител водач, възражение до Директора на ОДМВР- К. с отразена дата на входиране 01.03.2024г., съдебномедицинско удостоверение, заповед № 8121з-1632/05.12.2021 на министъра на вътрешните работи ежедневна ведомост на личния състав на група „ППД“ при РУ- К. за периода от 16.02.2024 г. до 04.04.2024г.

Съдът не кредитира представените в съдебно заседание от св.К. М. и приложени по делото 3 бр. листа с формат А4, съдържащи разпечатки на снимки от мобилен телефон, тъй като същите не са събрани със средствата и по реда на НПК, поради което представляват негодно доказателствено средство, предвид разпоредбата на чл.84 от ЗАНН относно субсидиарното приложение на НПК в административнонаказателния процес.

3

Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели, които са еднопосочни, последователни, логични и съответни на писмените доказателства по делото, в това число и на протоколът за ПТП, в който са отбелязани щетите върху автомобилите, а именно странично дясно огледало на всеки един от автомобилите, като това на управлявания от жалбоподателя автомобил липсвало, а дясното странично огледално на МПС „********“ с рег. № ******** било сгънато навътре, но не било унищожено или негодно за употреба.

От показанията на свидетелите В. Т. и С. С. се установява механизма на настъпване на ПТП и се извежда пътната обстановка в процесния участък.

Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Доказателствените източници са еднопосочни, поради което е безпредметно подробното им анализиране. Следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва реализирането на ПТП с паркирания автомобил.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.

В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обосноваващи отмяна на НП.

I. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съдържа правилото, че водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

4

Следователно, за да е налице нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП водачът трябва или да не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, преди да извърши маневрата или да я е извърши, като не се е съобразил с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Съгласно §6, т.28 от ПР на ЗДвП

„участник в движението“ е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя“.

Съдът намира за безспорно установено по делото извършеното от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, тъй като същият не е изпълнил задължението си при извършване на маневрата, да се съобрази с паркираните превозни средства и тяхното положение. Същият управлявайки автомобила си е преминал покрай друг неправилно паркирания автомобил, като със своето дясно странично огледало е ударил леко дясното странично огледало на паркирания лек автомобил в страни от него, причинявайки му съвсем леки щети. Нарушението е безспорно установено от събраните по делото доказателства и в частност показанията на свидетелите, както и приложените писмени доказателства. В този смисъл, съдът намира, че по делото категорично е доказано, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си, визирано в нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.

Независимо от това обстоятелство същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Неправилно е наложено на жалбоподателя наказание за създаване опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях, като същият е следвало да бъде санкциониран, че не е изпълнил задължението си при извършване на маневрата, да се съобрази с паркираните превозни средства и тяхното положение. По този начин е било допуснато противоречие между твърдяното нарушение, описано в обстоятелствената част на АУАН и НП и определената за нарушена разпоредба, което е накърнило съществено правото на защита на санкционираното лице.

Фактическото описание на деянието действително поставя необходимост и от едно уточнение, свързано с начина на изложение на твърденията и конкретно употребяване на израза "като при потегляне и преминаване покрай паркиран лек автомобил, не се е убедил, че няма да създаде опасност…", като форма на съставомерна деятелност, от една страна и изискванията на фактическия състав на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, под която е субсумирано нарушението - от друга. В случая акцентът в твърденията е в посока извършване на маневрата и подчинението на тази дейност на изискванията именно на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, доколкото изброяването на възможните маневри е само примерно, според употребения от самия законодател израз. Следователно, правилно деянието е квалифицирано по този текст от закона, доколкото се касае за предприемане на маневра въобще или подготовката се предприемане на маневра. В състава на визираната от актосъставителя норма е предвидено обаче и допълнително 5 изискване към лицата, извършващи маневри с пътни превозни средства преди да започнат тяхното осъществяване, да се убедят, че с предприемането им няма да се създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и водачът да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Видно, деянието попада в обхвата на действие на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Действително разумът и духът на законодателя е насочен към това, с приемането на Закона за движението по пътищата, да се гарантира безопасността на всички участници в движението, включително като се вменяват задължения и ограничения за водачите на превозни средства, целящи да предпазят живота, здравето и имуществото и на самите тях. Но това не означава, че сама по - себе си всяка норма може или следва да бъде тълкувана разширително. В случая очевидно с текста на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП се визира предприемането на всяка възможна маневра, а не само на примерно изброените, но изискването за водача да се убеди, че с нея няма да създаде опасност за останалите участници в движението, доколкото само останалите участници в движението могат да се движат преди, след или да преминават покрай водача, но не и самия той. Следователно в процесния случай действително е налице настъпило ПТП по смисъла на Параграф 6, т. 30 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата, която норма не поставя разлика, основана на принадлежността на превозното средство, по отношение на което са причинени щети. Наред с това транспортното произшествие е онзи противоправен резултат, поглъщащ в себе си този, свързан със създаване на опасност за останалите участници в движението, доколкото същата очевидно е дори реализирана с неговото настъпване. Липсват обаче твърдения, а така също и доказателства, които по същество да обосноват извода, че така настъпилият съставомерен резултат се дължи на деяние по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, доколкото тази разпоредба не покрива изцяло смисъла и съдържанието на текста на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и конкретно извършване на маневра като описаната в НП – „като при потегляне и преминаване покрай паркиран лек автомобил“, от което не се внася яснота какво е изпълнителното деяние, представляващо нарушение на горецитираната правна норма, а именно инкримнираното поведение осъществява маневрата потегляне или при преминаването е възникнало ПТП и са настъпили щетите. Доколкото фактическата обстановка е, че след маневра завой надясно за излизане от крайпътна отбивка и навлизане по улицата за движение, минавайки покрай неправомерно паркирания лек автомобил, е настъпило