Решение № 6210 от 01.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6210 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110154163 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба, подадена от „ГУД НАЙС ПЙС“ ЕООД с ЕИК 207965863 срещу „АЛВИС ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК 206276185, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за сумата от 4202,82 евро (8220 лева), представляваща недължимо платена от ищеца в полза на ответника сума (възнаграждение) по Договор за счетоводно обслужване от 03.09.2024 г., който бил едностранно прекратен от ответното дружество от 01.09.2025 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска в съда – 05.12.2025 г. до окончателното плащане.

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 03.09.2024 г. между страните бил сключен Договор за счетоводно обслужване на ищцовото дружество. Сочи, че в началото ответникът изпълнявал възложените нему дейности по счетоводно обслужване, въпреки че не предоставял информация за дейността си, каквато неколкократно му била искана. Ответникът притежавал пасивен достъп и по този начин били заплащани определените и изчислени от ответника дължими суми за данъци и прочие.

Отделно, съгласно уговорката, ответникът трябвало да подаде ГФО на ищеца в срок до 30.09.2025 г., но той не сторил това, въпреки че му било заплатено за услугата. Уточнява, че ГФО бил представен пред НАП, но и пред АВ. На следващо място като особено притеснително обстоятелство ищецът навежда, че в договора била уговорена сумата от 150 лева месечно възнаграждение за ответника, а последният претендирал много по-висок размер, а именно 1500 лева. Тази промяна не била резултат на анекс или допълнително споразумение, нито дори на най-обичайна разменена кореспонденция между страните.

Въпреки увеличението, ищецът продължил да заплаща сумите на ответника. Обръща внимание, че считано от 01.09.2025 г. ответникът прекратил действието на договора едностранно, в резултат на което всички плащания, извършени от ищеца в полза на ответника след посочената дата, били без основание. Описва платените без основание суми в следния порядък: 660 лева за месец 12.2024 г.; 3600 лева – за месец 03.2025 г.; 1320 лева – за м.04.2025 г.; 1320 лева – за месец 05.2025 г. и 1320 лева за месец юни 2025 година или общо 8220 лева. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира 1 разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск оспорва като неоснователен. Ответникът отрича да е имал пасивен достъп до банковите сметки на ищеца. Възразява да е имал за задължение да подава ГФО в ТР към АВ. Признава, че има задължение за подаване на ГФО, но само към НСИ и НАП срещу заплащането на допълнителна такса, в която посока били и наведените от ищеца данни.

Сочи, че ГФО е подаден в АВ от управителя на ищцовото дружество, който е надлежно легитимиран да го стори и лично, ако не желае да ползва услугите на адвокат за целта. Сочи, че ищецът невярно представя обективните факти, като ответникът предоставял на ищеца като възложител изисканата от последния информация, като в тази връзка се позовава на нотариална покана от 05.08.2025 година. Оспорва размера на възнаграждението за счетоводно обслужване. Неправилно е твърдението на страната – ищец, че увеличението на цената на предоставените услуги е без съгласието на страната. В тази връзка се позовава на представени фактури, видно от които страните установили търговски отношения с дадена периодичност и еднотипност в светлината на чл. 292, ал. 1 ТЗ. Намира, че няма как услугите да са предоставени без основание, доколкото съществува признато от страните обстоятелство, а именно преустановяването от страна на ищеца на заплащането на дължимите на изпълнителя по договора суми. Уточнява, че доколкото ищецът не му платил за месеците юли и август 2025 г., на 08.08.2025 г. и на 13.08.2025 г. ответникът упражнил правото си по чл. 90 ЗЗД, с което отказал да изпълни своите задължения. Подчертава, че договорът е с преустановено, а не с прекратено действие. Най-сетне отбелязва, че счетоводно-консултантските услуги имат периодично изпълнение и прекратяването има сила занапред, поради което не може валидно да се претендира връщане на даденото за изминал период, за който услугите са предоставени и заплатени. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди направените деловодни разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

С доклада по делото, обективиран в определение от 21.01.2026 г., съдът е указал на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже плащане на претендираната сума в полза на ответника, както и че сключеният между страните договор от 03.09.2025 г. е прекратен едностранно от ответника, а в тежест на ответника е да установи че е налице основание за получаването на сумата, респ. наличието на основание за задържане на същата.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото (с доклада) е отделено обстоятелството, че между страните е сключен на 03.09.2024 г. Договор за счетоводно-консултантски услуги.

На първо място съдът намира за необходимо да разграничи двата института - на прекратяване и на разваляне на един двустранен договор, доколкото двете хипотези пораждат различни правни последици.

Прекратяването на една договорна връзка представлява способ за погасяване на облигационното правоотношение, който действа занапред (ex nunc). То настъпва при наличие на предвидено в закона или уговорено между страните основание – например изтичане на срок, взаимно съгласие или упражняване на право на предизвестие. Характерно за прекратяването е, че: договорът преустановява действието си за в бъдеще, без да засяга валидността на вече настъпилите правни последици; изпълнените до момента престации се запазват, като не възниква задължение за тяхното връщане; страните остават обвързани единствено от последиците, настъпили до момента на прекратяването, както и от евентуални уговорени или законови последици (напр. неустойки, обезщетения).

2

Следователно прекратяването не заличава договора с обратна сила, а само прекъсва действието му занапред.

Развалянето е уредено като последица от виновно неизпълнение на договорно задължение и представлява потестативно право на изправната страна по чл. 87 ЗЗД.

Основната характеристика на развалянето е, че то действа с обратно действие (ex tunc), като: договорът се счита за непородил правно действие от самото начало; страните са длъжни да си върнат взаимно даденото по договора; при невъзможност за връщане в натура се дължи паричната равностойност; неизправната страна дължи и обезщетение за вредите от неизпълнението. Развалянето води до заличаване на облигационната връзка със задна дата, като целта е да се възстанови имущественото състояние на страните такова, каквото е било преди сключването на договора.

На следващо място следва да бъде посочено, че съдът дължи внимателно тълкуване на уговорките между страните, което може да се осъществи не само въз основа на самия договор, но и с оглед обстоятелствата, изявленията и поведението на страните при сключването на договора, както и според обкръжаващите сключването на договора факти, други сделки между страните или с трети лица и т. н., като тълкуването е мисловна дейност, насочена към установяване на точния смисъл на отделните уговорки във връзка с целения краен резултат. По въпроса за задължението на съда при тълкуване на договора да установи действителната воля на страните, съобразно чл. 20 ЗЗД, е налице безпротиворечива практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, формирана по реда на чл. 290 ГПК: решение № 502 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 222/2009 г. на ІV г. о.; решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ІV г. о.; решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV г. о.; решение № 220 от 31.07.2014 г. по гр. д. № 6126/2013 г. на ІV г. о.; решение № 134 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 6886/2013 г. на ІІІ г. о.; решение № 430 от 20.01.2015 г. по гр. д. № 1673/2014 г. на ІV г. о. и др., която следва да намери приложение и по настоящото дело.

В горния смисъл следва да се съобрази не само отделеното за безспорно обстоятелство, че между страните е сключен на 03.09.2024 г. Договор за счетоводноконсултантски услуги, но и разменената между същите електронна кореспонденция, нотариална покана от ищеца, съответно отговор на същата от ответника, както и издадените от ответника фактури. В тази връзка следва да се посочи, че според константната практика на ВКС издадената от продавача фактура може да послужи като доказателство за сключване на договора и за възникване на отразените в съдържанието задължения, ако съдържа реквизити за съществените елементи на конкретната сделка. Отразяването на фактурата в счетоводните регистри на двете страни, вписването в дневниците за покупко-продажби и в справките-декларации по ЗДДС, както и ползването на данъчен кредит по сделката от задължената страна, съставляват недвусмислено признание за възникването и за размера на задълженията, за които е съставена фактурата (в този смисъл Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, II ТО; Решение № 42 от 15.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г;

Решение № 92 от 07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г. на ВКС, II ТО; Решение № 30 от 08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 109 от 07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г. на ВКС, II ТО; Решение № 71/08.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г. на II ТО и др.).

След изясняване на горните теоретични постановки и тълкувайки изявленията и поведенията на страните, обективирани в представените по делото писмени доказателства, съдът намира, че помежду им е бил сключен Договор за счетоводно-консултантски услуги с дата 03.09.2024 г., който има за предмет периодично извършване на счетоводноконсултантски услуги, и който има характер на договор за изработка - чл. 258 и сл. ЗЗД, доколкото изпълнителят по същия осъществява услуга, плод на интелектуален труд, а доколкото е сключен от лица, притежаващи качеството търговци, същият има характер на търговска сделка от категорията на субективните двустранни търговски сделки по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ. Изложеното обосновава извод, че към така създадената облигационна връзка приложение намират разпоредбите на чл. 258 и сл. ЗЗД, регламентиращи визирания договорен вид, а също така и общите правила от уредбата на търговските сделки, съдържащи се в Глава XXI на ТЗ.

3

По правило договорът за изработка е неформален и писмената форма не е условие за неговата действителност, поради което и сключването му може да бъде установявано с всякакви допустими от закона доказателствени средства, обективиращи съгласието на страните по съществените елементи на създаденото правоотношение- индивидуализация на предмета на договора и размера на уговорената цена (възнаграждение за предоставените услуги), като с оглед характера на договора, сключен между страните, а именно – такъв за изработка, следва да бъдат съобразени нормите, които задължават поръчващия да приема изпълнената работа и да направи своевременно възражения, ако счита, че изпълненото не отговаря на изискванията.

В конкретния случай ищецът твърди, че поради неизпълнение на договорните задължение на ответника да предоставя договорените счетоводно-консултантски услуги, е спрял да заплаща на същия договорените за това възнаграждения. В този смисъл са и обективираните в представената по делото нотариална покана (на л. 23) изявления на ищеца, отправени към ответника.

Както вече беше посочено по-горе, съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, като за неговата основателност ищецът следва да докаже, че е престирал в патримониума на ответника едно благо на основание, което впоследствие е отпаднало, респ. че сключеният между страните договор от 03.09.2025 г. е развален от ищеца поради неизпълнение на поето от ответника задължение или е прекратен едностранно от ответника.