Решение № 412 от 03.05.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. Бургас, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20202100502162 по описа за 2020 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С Решение № 1866/30.07.2020 год. по гр.д. 928/2020 г. по описа на РС – Бургас, Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, ул.“Пиротска“ 171а, е осъдена да заплати на М. СТ. Д., ЕГН **********, ***, сумата от 1722,03 лева главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 237.95 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.01.2017г. до 31.01.2020г., 1664 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2020г. до окончателното плащане, както и сумата от 216, 65 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода до 10.02.2020г.

С решението Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“, е осъдена да заплати на М. СТ. Д., сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/ съдебноделоводни разноски.

С решение Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ е осъдена да заплати по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на 118, 88 лева и 200 разноски за експертиза.

Подадена е въззивна жалба с вх.№260255 от 11.08.2020 г. от Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, ул.“Пиротска“ 171а, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, против Решение № 1866/30.07.2020 год. по гр.д. 928/2020 г. по описа на РС – Бургас.

С въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и не е обосновано.

Твърди се, че основна грешка на съда се състои в допускането на субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Препраща 1 към мотивите, изложени в отговора на исковата молба.

Излата подробни доводи в смисъл, че видът и условията за заплащане на възнаграждения, натурални престации и работното време на държавните служители в МВР са предмет на подробна уредба в специалния ЗМВР от 2006 г. Цитира подробно законови разпоредби, регламентиращи горепосочените институти, съдържание на служебното правоотношение. Позовава се и на чл.202, ал.5 от отменения ЗМВР. Прави анализ на измененията на нормативната уредба.

Поддържа, че изброяването на видовете възнаграждения е изчерпателно.

Допълнението на чл.202, ал.4 от отменения ЗМВР показвало желанието на законодателя недвусмислено да лиши служителите в МВР от допълнителни възнаграждения, определени в други нормативни актове, които не са насочени специално към служители на МВР.

Приложението на общите правила по ЗДСл е отклонено с чл.211, ал.7 от ЗМВР от 2006 г. и чл.187, ал.9 от настоящия ЗМВР, които делегират на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. С оглед на нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и на размера им, не са налице предпоставки за субсидиарно прилагане на КТ и ЗДСл и актовете, към които препращат. Посочва, че съдът се е позовал на отменена наредба – Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., която не е действала през процесния период. Действително за определен период, извън процесния, за около 9 месеца се е извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което е било в несъответствие със ЗМВР. Това е било поправено с Нрадеба №8121з-592/25.05.2015 г., същият подход е възприет и при създаването на Наредба №8121з-776/29.07.2016 г.

Неправилно първоинстанционният съд се е обосновал с разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефицент, равен на отношението между нормалната продължителност дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работно време за съответното работно място, тоест с коефицент 1, 143 и за същите тези часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Нормалната продължителност на нощното работно време не е регламентирана в посочената Наредба относно служтителите в МВР, а в законовата норма на чл.187, ал.3 от ЗМВР, като то е осем часа. За държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени със ЗМВР, когато положеният нощен труд е с осем часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед №8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи по 0, 25 лв. на час.

Цитира практика.

Излага подробни доводи, в смисъл че ако съдът приеме, че към служебното правоотношение на ищеца е приложима НСОРЗ, то не следва да се удовлетворява претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд. И при пралагане на общите трудови норми, е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефицент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. Цитира практика.

Поддържа се, че е налице съществено разминаване между исковата претенция и предмета на възложената съдебно – счетоводна експертиза. Поставеният въпрос относно часовете положен нощен труд за отчетните периоди, както и за целия процесен период, не е изпълнен от вещото лице така, както е зададен. Ако отработените часове не превишават месечната норма на ищеца се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 25 стотинки за всеки час положен нощен труд, когато той обаче е отработил повече от нормата, часовете в повече се компенсират с възнаграждение за извънреден труд.

Това са били първите два вида нощен труд – положен по график в рамките на месечната норма и положен по график над месечната норма. Отделно от това се полагал и труд по заповед. Това е била класическа форма на извънреден труд и той се отчитал и заплащал като такъв. За последните два посочени вида нощен труд се заплащало възнаграждение за извънреден труд. Експертизата не отчитала тези обстоятелства. В платежните ведомости е 2 начислен нощен труд и от трите посочени вида.

Моли въззивният съд да постанови решение, с което първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно, като вместо него съдът да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски. Не са заявени доказателствени искания.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцовата страна. Оспорва подадената въззивна жалба, като счита постановеното решение за правилно и законосъобразно.

Сочи, че съгласно чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР ищецът е със статут на държавен служител. Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно и допълнителни възнаграждения. Цитира разпоредби от ЗМВР, както и от КТ, които счита за относими.

Посочва, че през процесния период са действали Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г., издадени от Министъра на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 от посочените наредби били идентични – при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта от 22 до 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г. е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0, 143. Тази наредба била отменена от наредбата от 25.05.2015 г., която е отменена с решение на ВАС. В последните две посочени наредби липсва норма в смисъла на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г. С оглед на това следвало да се приеме, че за периода от 02.08.2016 до 26.07.2019 г., не съществувала изрична регламентация за възможността положения извънреден труд да бъде възмезден с посочения коефицент. За периода от 26.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е приложима разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г. Заключава, че поради тази празнота следва да се приложи чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Съгласно чл.67, ал.3 от ЗДСл, размерите на допълнителните възнаграждения по чл.7, т.1-5, включващи и нощния труд, както и редът за получаването им се определят с Наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по – ниски от определените в трудовото законодателство. Определеното със заповед на министъра на вътрешните работи, допълнително възнаграждение за нощен труд в размер от 25 ст. на час е в размер по- нисък от този, определен в трудовото законодателство с НСОРЗ. С огледд на това, за да бъде спазен принципа на недопускане на дискриминация, установен в Конституцията, следва да се прилагат субсидиарно нормите от общите закони. Излага подробни аргументи. Позовава се на съдебна практика в посочения смисъл. Аргументира тезата, че нощните часове труд се преизчисляват в дневни с коефицент 1.143, както за брой отработени дни, така за пресмятане на трудов стаж, така и за отчитането на изънреден труд. Позовава се и на принципите, залегнали в Директива 2003/88/ЕО, както и с принципа за равенство, залегнал в Хартата за основните права на Европейския съюз.

Моли съдът да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно, като отхвърли въззивната жалба като неоснователна. Претендират се разноски. Не са заявени доказателствени искания.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от М. СТ. Д., ЕГН **********, ***, чрез адвокат Златина Билянова от БАК, с искова молба, предявена срещу Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерство на вътрешните работи, с която се претендира осъждане на ответника, да му заплати сумата от 1374,00 лева главница, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получено в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 и 150,00 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата/лихва/, за периодите от падежа на съответното трудово възнаграждение, при сумирано тримесечно отчитане, до подаването на исковата молба, заедно със законната лихва върху главницата от подаването 3 на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Излагат се доводи за приложимост на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, който предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

В хода на производството ищецът е направил изменение на иска си, като от първоначално предявения размер на главния иск от 1374,00 лева за извънреден труд я е увеличил до размера от 1722,03 лева за 237.95 часа положен извънреден труд и от първоначалния размер на акцесорната претенция от 150,00 лева е направил увеличение до размера от 216,65 лева.

В отговора на исковата молба ответната страна е оспорила предявените искове като счита същите за неоснователни, както и оспорва претендирания размер на претенцията.

Твърди се, че заявеният в исковата молба коефициент 1,143 се получава при приравняване на 7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд, което е приложимо при трудови правоотношения по реда на Кодекса на труда и служебни правоотношения по реда на Закона за държавния служител, но не и в настоящия случай. Аргументира тезата, че процесният нощен труд е своевременно отчетен и заплатен, че е налице специална нормативна уредба в процесния период - чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., с която е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно това законово разрешение, за целия процесен период съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1 (8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд). На държавните служители от системата на МВР за всеки отработен час се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд, в размер на 0,25 лева.