Решение № 287 от 15.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Пазарджик, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Антоанета Л. Метанова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20265200500290 по описа за 2026 година

С Решение № 155 постановено на 12.02.2026г. по гр.дело № 4491 по описа на Районен съд Пазарджик за 2025г. е признато за незаконно уволнението на И. Т. П., ЕГН-********** от с.******, извършено със Заповед №234 от 02.07.2024г., издадена от инж. Е. Й.- изпълнителен директор на „Коловаг“ АД, ЕИК – 112131492, със седалище и адрес на управление на дейността : гр. Септември, ул. „Любен Каравелов“№2В общ. Септември, обл. Пазарджик, и е отменено.

Присъдени са сторените съдебни разноски.

Недоволен от решението е останал ответникът в първоинстанционното производство, който с въззивна жалба излага съображения за неправилност на решението. Искането е решението като неправилно да бъде отменено, а предявения иск отхвърлен като неоснователен.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба. Излагат се подробни съображения за 1 неоснователност на въззивната жалба. Искането е решението като правилно да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и изложените от страните съображения относно правилността на обжалвания съдебен акт, от фактическа и правна страна установи следното :

Няма спор, че страните в процеса са се намирали в трудовоправни отношения. Трудовото правоотношение е учредено с трудов договор №305 от 06.11.2018г., считано от 06.11.2018г. Ищецът е заемал длъжността „заварчик“.

Със заповед №237 издадена на 02.07.2024г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.190,ал.1,т.2 от КТ поради неявяване на работа на работника / служителя, считано от 04.04.2024г. до 02.07.2024г.

Спорен между страните е въпросът на коя дата е била връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и във връзка с това дали правилно районният съд е преценил, че направеното от ответната страна възражение за изтекъл двумесечен давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ за предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователно. В тази връзка въззивният съд приема следното:

Според приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г., ОСГК, специалната уредба в материята на трудовото правораздаване предполага специална давност за предявяване на исковете по трудови спорове, което е продиктувано от изискванията за по-голяма бързина в уреждането на трудовите отношения, с които са свързани ежедневни и жизненоважни интереси на страните. Именно поради това законодателят е предвидил исковете по трудови спорове да се разглеждат по реда на бързото производство – чл. 310 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал.

1, т. 2 от КТ исковете по спорове за отмяна на дисциплинарно 2 наказание "предупреждение за уволнение", изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение се предявяват в 2-месечен срок. Правната уредба на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е в глава ХVІ "Прекратяване на трудовото правоотношение", раздел ІV "Защита срещу незаконно уволнение", т. е. това е иск за оспорване законността на прекратяването на трудовото правоотношение и следва да се предяви в двумесечния срок по чл.

358, ал. 1, т. 2 от КТ.

Съгласно чл. 358, ал. 2, т. 1 от КТ, горепосоченият двумесечен срок за предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ започва да тече от деня на прекратяването на трудовото правоотношение.

В разглеждания случай в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че същото се прекратява, считано от датата на връчване на заповедта за уволнение.

Настоящият съдебен състав приема, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е надлежно връчена с нотариална покана от 09.07.2024г., считано от 23.07.2024г.

Няма спор по делото, че след изтичането на отпуск поради временна нетрудоспособност на 15.04.2024г. ищецът изцяло се е дезинтересирал от учреденото с трудовия договор от 06.11.2018г., трудово правоотношение. Установява се от данните по делото, неопровергани от ищеца, че от този момент се е установил да живее в чужбина и както сам посочва в исковата молба е разбрал ,че трудовото му правоотношение с ответника е прекратено едва когато е издадена заповед за изпълнение в полза на работодателя за дължими по трудовото правоотношение суми.

Настоящият съдебен състав категорично приема, че действията на работника в отношенията му с работодателя са в нарушение на принципа за добросъвестност по чл.8, ал.1 от КТ, и същия не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. В 3 конкретният казус е налице отказ на работника да му бъде връчена заповедта за уволнение, който отказ може да бъде установяван с всички доказателствени средства, съобразно константната практика на ВКС. Видно от констативен протокол от 31.07.2024г.; разпореждания в заповедното производство, с указания на съдията-докладчик за събиране на данни дали длъжникът е напуснал адреса или трайно се установил в чужбина ; разписка за залепено уведомление от 17.09.2025г.; съдът приемайки, че работникът се е дезинтересирал от съществуването на трудовото правоотношение, след изтичането на отпуска му поради временна нетрудоспособност и установяването му в чужбина, счита, че заповедта за уволнение е надлежно връчена на работника на 23.07.2024г.

Двумесечния срок за предявяване на иска по чл.344,ал.1,т.1 от КТ е започнал да тече на 24.07.2024г. и е изтекъл на 24.09.2024г., като исковата молба входирана в деловодството на РС - Пазарджик на 17.11.2025г. е подадена след изтичането му. Категорична е практиката на ВКС , че срокът по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ е давностен и при констатация за изтичането му иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като възражението за изтекла погасителна давност е правопогасяващо - Решение № 10 от 9.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4163/2008 г., IV г. о., Решение № 13 от 7.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1451/2009 г., IV г. о., Определение № 842 от 8.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1618/2013 г., III г. о., Определение № 1310 от 25.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 955/2009 г., IV г. о., като в последното изрично е посочено, че давността по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ е специална по-кратка давност от общата давност по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД и е продиктувана от изискването за по-голяма бързина при уреждането на трудовите отношения, с които са свързани ежедневните жизнено важни интереси на страните, в частност на едната страна по трудовото правоотношение- работника/ служителя, за който в настоящото производство категорично се установи, че е дезинтересирал от 4 съществуване на конкретното трудовото правоотношение.

Предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Решението като неправилно следва да се отмени.

С оглед изхода на спора в полза на въззивника следва да се присъдят сторените и доказани разноски в размер на 12,78 евро – държавна такса за въззивно обжалване.

По изложените съображения, Окръжен съд Пазарджик РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 155 постановено на 12.02.2026г. по гр.дело № 4491 по описа на Районен съд Пазарджик за 2025г. ,вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Т. П., ЕГН-********** от с.**** против „Коловаг“ АД, ЕИК – 112131492, със седалище и адрес на управление на дейността : гр. Септември, ул. „Любен Каравелов“№2В общ. Септември, обл. Пазарджик представлявано от инж.Е. Й. – изп.директор иск за признаване на уволнението извършено със Заповед №234 от 02.07.2024г. , за незаконно и неговата отмяна, като неоснователен.

ОСЪЖДА И. Т. П., ЕГН-********** от с.**** да заплати на „Коловаг“ АД, ЕИК – 112131492, със седалище и адрес на управление на дейността : гр. Септември, ул. „Любен Каравелов“№2В общ.

Септември, обл. Пазарджик представлявано от инж.Е. Й. – изп.директор ,сумата в размер на 12,78 / дванадесет и 0,78 / евро представляваща сторени съдебни разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6