Определение № 238 от 19.01.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 82/2024
- Вид
- Определение № 238
- Подписан
- 19.01.2024
- В сила
- 19.01.2024
- Състав
- Мария Кирилова Терзийска, Елина Пламенова Карагьозова, Весела Гълъбова
Цитирани разпоредби
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.390 · Граждански процесуален кодекс
- чл.391 · Граждански процесуален кодекс
- чл.391, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.391, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.396 · Граждански процесуален кодекс
- чл.396, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.397, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 238 гр. Варна, 18.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария К. Терзийска
Членове:
Елина Пл. Карагьозова
Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500082 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.396 ГПК, вр. с чл.274 и сл. ГПК .
Образувано е по частна жалба от М. К. И., ЕГН ********** против определение №11480 от 26.09.2023г., постановено по гр.д. №12204/2023г. по описа на ВРС, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, предявим срещу жалбоподателя от Т. И. Р., ЕГН ********** за обявяване на Предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 03.01.2019 г. за окончателен, чрез налагане на запор върху 25 дружествени дяла, всеки с номинална стойност от 100 лева, собственост на М. К. И. в „Булгарплод Варна“ ООД, ЕИК 103522271, със седалище и адрес на управление: с. Ветрино, ул. „Кочо Честименски“ № 5А.
Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно. Твърди, че бъдещият иск не е подкрепен с убедителни писмени доказателства – представена е единствено неясна и нечетлива снимка на предварителния договор, а не заверено за вярност копие на документа. Оспорва автентичността и съдържанието на представеното по делото копие.
Поддържа, че между страните няма сключен нито договор за заем, нито предварителен договор. Липсват представен договор за заем, както и доказателства за предаване на парична сума като елемент от фактическия състав на реалната сделка, за да се приеме, че ответникът е получил заем с падеж 31.12.2019г., при неизпълнението на които се е задължил да прехвърли на ищцата притежаваните от него дружествени дялове. Единственото представено по делото доказателство не е убедително, тъй като не е подписано от ответника и не е подкрепено с други доказателства. Моли за отмяна на определението и отхвърляне на искането по чл.390 от ГПК, а евентуално за допускане на обезпечението при условията на значителна по размер парична гаранция. Сочи, че допуснатото обезпечение може да има за последица обявяване за предсрочно изискуеми на отпуснати от банки кредити 1 и намаляване на предоставеното им обезпечение или неотпускане на банкови кредити, което представлява значително ограничение в правната сфера на бъдещия ответник.
В срока по чл.396, ал.2 ГПК е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна, по чието искане е допуснато обезпечението, с който се оспорва частната жалба като неоснователна. Поддържа се, че приложените към исковата молба писмени доказателства са достатъчно убедителни и е налице обезпечителна нужда предвид неизпълнението на ответника. Твърди се, че изложените в жалбата възражения подлежат на доказване в исковия процес. Допуснатата обезпечителна мярка не лишава жалбоподателя от правото да участва в дейността на дружеството, както и да получава имуществени ползи от това.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна, като съображенията за това са следните:
Производството пред ВРС е образувано по постъпила молба с вх.№ 70308/25.09.2023г. от Т. И. Р., ЕГН **********, за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, предявим срещу бъдещия ответник М. К. И., ЕГН **********, за обявяване на Предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 03.01.2019 г. за окончателен, чрез налагане на запор върху 25 дружествени дяла, всеки с номинална стойност от 100 лева, собственост на М. К. И. в „Булгарплод Варна“ ООД, ЕИК 103522271, със седалище и адрес на управление: с.
Ветрино, ул. „Кочо Честименски“ № 5А.
Молителката твърди, че на 03.01.2019 г. с бъдещия ответник М. И. сключили Предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове. Съгласно чл. 1 от договора М. И., в качеството си на продавач, се задължил да прехвърли на Т. И. Р. – купувач, собствеността върху притежаваните от него 25 дружествени дяла, всеки с номинална стойност 100 лева в „Булгарплод Варна“ ООД, ЕИК 103522271, в срок до 31.12.2019 г., като до настоящия момент задължението не е изпълнено. Поддържа, че без обезпечаване на бъдещия иск съществува реална опасност осъществяването на правата му по съдебното решение да се окаже невъзможно или трудно осъществимо.
С обжалваното определение поисканото обезпечение е допуснато безусловно.
За да бъде допуснато исканото обезпечение, с оглед разпоредбата на чл.391 ГПК, следва предявеният иск да е допустим и вероятно основателен с оглед представените доказателства, да е налице обезпечителна нужда, както и да е посочена допустима и подходяща обезпечителна мярка.
Настоящият съдебен състав намира, че бъдещият иск е процесуално допустим, доколкото с оглед изложените фактически твърдения за молителя е налице правен интерес от провеждането на конститутивен иск за обявяване за окончателен на твърдяния предварителен договор.
Същевременно молителят е представил писмени доказателства в подкрепа на твърденията си за сключен между страните предварителен 2 договор от 03.01.2019г., по силата на който ответникът е обещал да прехвърли на молителката, собствеността върху притежаваните от него 25 дружествени дяла, всеки с номинална стойност 100 лева от дружеството „БУЛГАРПЛОД ВАРНА" ООД с ЕИК 103522271 срещу цена от 150 000 лева. Съгласно чл.1, ал.3 от договора, продавачът признава, че към датата на подписване на предварителния договор, дължи на купувача сумата от 200 000 лева, по договор за заем от 2015 год., което задължение към датата на подписване на договора не е погА.о. Съгласно чл.1, ал.4 от договора продажната цена на дяловете, ще се прихване с дължимата сума от продавача от 150 000 лева, по договора за заем, а разликата от 50000 лева се опрощава, в случай, че дяловете бъдат прехвърлени в срок до 31.12.2019 год.
Договорът е представен в заверен за вярност от страната препис и съдържа подписи за лицата, посочени като страни по сделката.
Автентичността на документа и валидността на договора са оспорени от бъдещия ответник в частната жалба, но доколкото основателността на тези възражения не следва по очевиден начин и без ползване на специални знания, същите не разколебават извода, че представеното писмено доказателства от външна страна формално обективира съдържанието на твърдяния предварителен договор. Доколкото паричната престация по договора е обвързана с насрещно вземане на купувача срещу продавача, произтичащо от договор за заем, доказването му безспорно е от значение за основателността на бъдещия иск. Независимо от това липсата на доказателства в тази насока при обективирано в документа признание с неопровергано към момента авторство и съдържане, сама по себе си не води до извод за изначална неоснователност на иска.
Въз основа на представеното с молбата писмено доказателство и за нуждите на обезпечителното производство съдът преценява, че е налице достатъчна вероятност за основателност на бъдещия иск, а и съобразно трайната актуална съдебна практика вероятната му неоснователност се преодолява с предварителното заплащане на гаранция.
Без обезпечаване на бъдещия иск съществено би се затруднило осъществяването на правата на молителката в случай на благоприятен за нея изход от спора, предвид възможността за извършване на разпоредителни сделки с активите предмет на предварителния договор. По изложените съображения следва да се приеме, че обезпечителна нужда е налице.
Исканата обезпечителна мярка е подходяща, тъй като е насочена към запазване на продаваемите дружествени дялове в патримониума на прехвърлителя по предварителния договор.
С оглед изложеното съдът приема, че по отношение на молителя са налице визираните в чл.391, ал.1, т.1 ГПК предпоставки и обезпечението следва да се допусне.
В този смисъл, като съобрази и мотивите на т.5 на ТР 6/14.03.2014г. по т.д. 6/2013г. ОСГТК, съдът намира, че обезпечението следва да бъде допуснато при условията на чл.391, ал.1, т.2 ГПК срещу парична гаранция в размер на сумата от 15000 лева, представляваща 10% от стойността на договора. Основания за определяне на гаранция в по-голям от общоприетия от съдебната практика размер не са налице, поради липсата на представени доказателства за непосредствена опасност от засягане на правата на ответника, произтичащи от сключени или предстоящи договори с трети лица.
3
Поради частично несъвпадане на изводите на двете инстанции, първоинстанционното определение следва да бъде изменено, като обезпечението бъде допуснато при условията на гаранция, която да бъде внесена в едноседмичен срок от уведомяването за настоящото определение с указание към молителя, че при невнасяне на гаранцията в указания срок, издадената обезпечителна заповед ще бъде обезсилена.
Разноски не се присъждат, доколкото по тяхната дължимост компетентен да се произнесе е исковият съд в зависимост от изхода на спора по бъдещия иск.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение №11480 от 26.09.2023г., постановено по гр.д.
№12204/2023г. по описа на ВРС, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, предявим от Т. И. Р., ЕГН ********** срещу М. К. И., ЕГН **********, за обявяване на Предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 03.01.2019 г. за окончателен, чрез налагане на запор върху 25 дружествени дяла, всеки с номинална стойност от 100 лева, собственост на М. К. И. в „Булгарплод Варна“ ООД, ЕИК 103522271, със седалище и адрес на управление: с. Ветрино, ул. „Кочо Честименски“ № 5А, в следния смисъл:
ДОПУСКА обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, предявим от Т. И. Р., ЕГН ********** срещу М. К. И., ЕГН **********, за обявяване на Предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 03.01.2019 г. за окончателен, чрез налагане на запор върху 25 дружествени дяла, всеки с номинална стойност от 100 лева, от капитала на „Булгарплод Варна“ ООД, ЕИК 103522271, със седалище и адрес на управление: с. Ветрино, ул. „Кочо Честименски“ № 5А, собственост на М. К.
И . , при условие, че молителят Т. И. Р., ЕГН ********** представи доказателство за внесена парична гаранция по сметка на Районен съд – Варна в размер на 15000 лева в едноседмичен срок от уведомяването за настоящото определение и в същия срок представи доказателства за това по т.д. №82/2024г. на ВОС , на осн. чл.390, вр. чл.391, ал.1, т.2, вр. чл.397, ал.1, т.2 ГПК.
УКАЗВА на Т. И. Р., ЕГН **********, че при неизпълнение на задължението за внасяне на определената парична гаранция в указания срок, издадената обезпечителна заповед ще бъде обезсилена.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на задължения за внасяне на гаранция молител Т. И. Р., ЕГН **********.
Председател: _______________________
4
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5