Решение № 17 от 02.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Пловдив, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330106705 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422, във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от управителя А. И. Г., чрез пълномощник юрисконсулт Р. Х., е предявил против Р. М. К., ЕГН:

**********, от град П., ул. „***********” № ****, ап. ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 2047/ 2024 г. на ПРС, XVIII гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1088/ 05.02.2024 г., суми, както следва: главница в размер на 496, 83 лева, представляваща неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 16.03.2000 г.17.07.2023 г., обезщетение за забава в размер на 274, 03 лева за периода 30.09.2010 г.31.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2024 г.- датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че за периода 16.03.2000 г.- 17.07.2023 г. ответникът имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода за ползван от него обект, находящ се в град П., ул. „**********” № ***, ап. ***, като за потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в 1 исковата молба. При забава в плащанията абонатът следвало да дължи и законна лихва, в която връзка също били издадени фактури. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № **********, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия, достъпни на сайта на дружеството.

Тъй като в имота нямало измервателен уред, се прилагала нормата на чл. 25 ал. 8 от ОУ. На потребителя било връчено известие за нередовен водомер, но той не го бил подменил, поради което му било начислявано служебно количество по 5 куб.м. на човек, или в случаяобщо 10 куб.м. за двама обитатели. Тъй като дължимите суми не били заплатени, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми, като по образуваното по случая частно гр. дело № 2047/ 2024 г. на ПРС, XVIII гр. с-в, се издала заповед за изпълнение за търсените суми, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен иск. Претендират се и разноските в настоящото производство.

Направено е особено искане за произнасяне по реда на чл. 238 от ГПК, в зависимост от позицията на ответника в процеса. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК назначеният в производството на ответника особен представител е депозирал отговор, с който оспорва иска. Твърди, че от представените към исковата молба писмени доказателства не се установявало, че ответникът е собственик на имота, а оттук- той нямал качеството на потребител на услугите на ищеца. Прави се и възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за главница и лихва. Моли за отхвърляне на исковете. В с.з. особеният представител поддържа отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Със заповед № 1088/ 05.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 2047/ 2024 г. на ПРС, XVIII гр. с-в, ответникът е осъден да заплати на ищеца следните суми: главница в размер на 2 215, 50 лева, представляваща неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 24.11.2017 г.- 26.08.2022 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. ********* № *****, ап. ****, обезщетение за забава в размер на 160, 02 лева за периода 31.01.2018 г.- 31.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2022 г.- датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство:

25 лева- за държавна такса и 50 лева- за юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като в едномесечния срок по чл. 415 от ГПК заявителят е предявил настоящия установителен иск.

По делото са представени справка за задълженията на абоната, а също така и копия от карнети за отчитане на абоната.

Представено е и копие от декларация по чл. 14 от ЗМДТ, касаеща имот, с адрес в град П., ул. „***********” № ***, ет. ***, ап. ***, който е деклариран от името на Р. А. А.

2

Видно от удостоверение за идентичност на имена, издадено от Община П., Р. А. А. и Р. М. К., са едно и също лице, с ЕГН: **********.

Представено е и известие за нередовен водомер от 13.07.2022 г., според който водомерът в обекта на адрес в град П., ул. „**************” № ***, ет. ***, ап. 2, е развален и се налага ремонт.

Приета е и справка за задължения на абоната за периода 02.02.2021 г.- 02.02.2024 г., касаещи задълженията на абоната за главница и лихва.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Според чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребители се извършва от оператора срещу заплащане. Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи е предвидено, че получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай няма спор в процеса, че отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Според чл. 31 ал. 2 от същите е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.

От друга страна, в чл. 3 от цитираната вече Наредба № 4/ 14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2 ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Макар в отговора да се оспорват собственическите права на ответника, от представената справка от Агенция по вписванията е видно, че ответникът е с учредено право на ползване на процесния имот, който го е декларирал и в община П. Той е записан като титуляр на партидата, неговото име фигурира и в карнетите. В тази връзка лицето има качеството потребител като ползвател с открита на свое име партида, поради което съгласно посочената по- горе нормативна уредба за него възниква задължение за заплащане на потребената и отведена вода.

Не са оспорени нито карнетите, нито показанията по фактурите, а отделно и водомерът в обекта е бил за смяна, като ответникът в тази връзка не е изпълнявал задълженията си по ОУ като потребител на предоставяните му от ищеца услуги, поради което следва да понесе и неблагоприятните последици, свързани със служебно начисляване.

Не се оспорва обстоятелството, че фактурираното количество на потребената вода за процесния период съответства на количеството отчетена такава по записаните показания в карнетите на водомера на абоната, а няма и данни счетоводството на ищеца да не е било 3 редовно водено, поради което следва да се приеме, че отразените във фактурите доставки са реално извършени. Предвид липсата на каквито и да е постъпили плащания на абоната, претендираните суми се явяват и дължими.

Следва да се отбележи обаче, че в отговора на исковата молба, особеният представител на ответника е направил възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111 от ЗЗД по отношение на дължимите главница и лихва, което следва да се разгледа по същество и по него съдът дължи произнасяне. Доколкото задължението на потребителите на В и К е такова за периодични плащания по смисъла на чл. 111 буква „в” от ЗЗД, защото касае повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, без да е необходимо тези плащания да са с еднакъв размер, тъй като същите зависят от консумацията на абоната, то в конкретния случай следва, че за периода 02.02.2021 г.02.02.2024 г. (или за периода от началния търсен с исковата молба момент до три години преди датата на депозиране на заявлението по заповедното дело) задълженията за заплащане на главница и лихва са погасени по давност. По делото е представена справка за задълженията на абоната за този период, която следва да се приеме като писмено доказателство за отразените обстоятелства, доколкото съдържа неизгодни за страната факти.

От същата е видно, че задълженията за главница възлизат на сумата от 49, 50 лева за периода 15.07.2022 г.- 17.07.2023 г., а за лихва- на 3, 57 лева, за периода 02.02.2021 г.- 31.12.2023 г., до които размери исковете се явяват основателни и следва да се уважат, а за останалата им част до пълните предявени размери и периоди- да се отхвърлят като недоказани.

По така изложените съображения, следва, че претенцията е частично основателна за главницата и за лихвата и оттук- установеното вземане по заповедното производство не съществува в пълния си претендиран размер за тази главница и лихва. Тъй като частично се установява претенцията по частно гр. дело № 2047/ 2024 г. на ПРС, XVIII гр. с-в, съразмерно следва да се присъдят и разноските по заповедното производство, доколкото същите са поставени в зависимост от установяване на вземането в производството по чл. 422 от ГПК.

Така, предвид размера на установеното в процеса вземане, същите възлизат на сумата от 5, 16 лева, като до пълния им размер от 75 лева, те следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на делото, а именно- частичното уважаване на исковата претенция, на всяка от страните се дължат разноски, но по съразмерност, съответно на уважената и на отхвърлената част от иска. Ответникът не е направил разноски по делото, за да му се присъждат такива, доколкото е бил представляван от особен представител в производството, на когото се дължи внесеното от ищеца възнаграждение, независимо от изхода от спора, като в полза на адвоката ще бъде издаден РКО за съответната сума при поискване.

Заплатените от ищеца разноски са, както следва: внесени държавна такса от 75 лева, депозит за особен представител на ответника в размер от 400 лева, като и е дължимо, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение, доколкото страната е представлявана от свой пълномощник в процеса, което съдът определя в минималния размер от 100 лева, колкото се и претендират с исковата молба. Така по съразмерност, на ищеца следва да се заплати сумата от 39, 58 лева.

4

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1088/ 05.02.2024 г., издадена по частно гр. дело № 2047/ 2024 г. на ПРС, XVIII гр. с-в, Р. М.

К., ЕГН: **********, от град П., ул. „***********” № ***, ап. ***, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от управителя А.

Г., следните суми: главница в размер на 49, 50 лева (четиридесет и девет лева и петдесет стотинки), представляваща неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в град П., ул. „************” № ***, ап. ***, за периода 15.07.2022 г.- 17.07.2023 г., както и обезщетение за забава в размер на 3, 57 лева (три лева и петдесет и седем стотинки), за периода 02.02.2021 г.- 31.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2024 г.- датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство в размер на 5, 16 лева (пет лева и шестнадесет стотинки), като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца за процесния периода сумата за консумирана питейна и отведена канална вода за главница над сумата от 49, 50 лева до 496, 83 лева и за периода 16.03.2000 г.- 15.07.2022 г., сумата за мораторна лихва над 3, 57 лева до 247, 03 лева и за периода 30.09.2010 г.- 02.02.2021 г. и ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на разноските по заповедното производство над сумата от 5, 16 лева до пълния им размер от 75 лева.