Решение № 1684 от 15.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1684 гр. Пловдив, 15.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330116675 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от С. З. Т., ЕГН **********, против В. И. М., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 45 и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми: 11 000 лева – обезщетение в общ размер за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта -*** г. , от които: 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – ***, вследствие на извършеното от ответника престъпление по чл.

131а вр. с чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, за което има одобрено от съда споразумение по НОХД № *** г. по описа на ПРС, ХV н.с., за причинена *** и 30 лева – обезщетение за имуществени вреди – разходи за медицинско освидетелстване, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.10.2021 г. до окончателното й погасяване.

Ищецът твърди, че живее в с. ***, като на *** г., бил посетен от неговия приятел С.

Г. К. от гр. *** който го поканил да му отиде на гости в гр. ***. Ищецът се съгласил и заедно пристигнали в гр. *** около 20.00 ч., пред дома на приятеля му С.. Решили да отидат до хранителния магазин, за да купят продукти.

В края на улицата, на около 50-60 м. от къщата на С., видели ответникът В. М., който и двамата познавали. Без да го провокират, М. се насочил към тях и без причина нападнал С.

К. и започнал да го псува и да го удря с юмруци в главата и тялото. В този момент ищецът бил малко по назад, на 4-5 м. и държал покупките. Виждайки какво се случва, извикал на ответника по име и му казал да спре да бие приятеля му. Тогава М. тръгнал към ищеца, псувайки го и когато го приближил, му нанесъл удар с крак в долната част на корема.

Тогава, Т. и К. побягнали към дома на последният, а ответникът останал на мястото.

В исковата молба се твърди още, че на улицата пред дома на С. К. имало масичка, където двамата оставили покупките. К. отключил пътната врата, прибрал покупките в двора и казал на ищеца да прибере мотоциклета му, който също бил пред дома му.

1

Ищецът започнал да бута мотоциклета към двора на С., който бил вътре в двора. В този момент, ищецът бил с гръб към улицата, когато усетил силен удар с някакъв предмет през устата. Ударът му бил нанесен отзад и отляво. Вследствие на удара, той изпуснал мотора и паднал на земята. Тогава се извъртял и видял ответникът да бяга в обратната посока. Вследствие на удара от устата му започнало обилно кръвотечение и му паднали два зъба.

Ищецът бил закаран от свои близки в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив, където бил прегледан от специалист ЛЧХ и му бил издаден допълнителен лист за преглед в Спешно отделение, където му била оказана медицинска помощ, направили му прегледи и му казали, че трябва да остане за лечение в болницата, но ищецът поискал да го освободят.

На следващия ден – *** г. посетил Съдебна медицина в гр. Пловдив, където бил прегледан и му било издадено СМУ № *** г., в което било отразено, че в резултат на удар с твърд тъп предмет са ***. Според експерта, на ищеца са му причинени ***, което по смисъла на НК представлява средна телесна повреда пи чл. 129, ал. 1 НК, а *** извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК – лека телена спорверда по чл. 130, ал. 1 НК. Сочи, че за извършеното освидетелстване, ищецът заплатил разноски в размер на 30 лева.

По случая, в РП – Пловдив било образувано ДП № *** г. по описа на РУ – гр.

Стамболийски, по което било образувано НОХД № *** г. по описа на ПРС, ХV н.с., като на *** г. било одобрено споразумение, влязло в законна сила, с което ответникът В. И. М. бил признат за виновен, че е извършил престъпление по чл. 131а вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 29, ал1, 6 „а“ и б. „б“ НК, за това, че на *** г. в гр. *** в условията на опасен рецидив, е причинил другиму – С. З. Т., средна телесна повреда, изразяваща се в и***, за което му е наложено съответно наказание.

В резултат на деянието, извършено от В. М. на ищеца са му причинени средна телесна повреда – ***, както и лека телесна повреда - ***, извън случаите на чл. 128 и чл.

129 НК.

В резултат на причинените телесни увреждания, били претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в ***. Преживял и *** от случилото се, от които месеци наред не можел да се възстанови; ***, като за продължителен период от време се затворил в себе си, не напускал дома си. След случилото се, с месеци живял в поС.ен страх, докато ответникът бил на свобода, не посещавал гр. ***. Нанесените телесни повреди, ведно със съпътстващите ги физически и психически неудобства му причинили огромни морални вреди, изразяващи се в ***.

Предвид изложеното се иска предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенциите по основание и размер и моли за отхвърлянето им като неоснователни.

Относно претенциите за заплащане на 10 000 лева – за причинена средна телесна повреда, изразяваща се ***, твърди, че непосредствено след инцидента ищецът не е променил начина си на живот, социалните си контакти и обкръжение. Твърди се, че след инцидента, ищецът е продължил да излиза навън, да посещава традиционните места с приятели и компания, не е променил начина си на живот като цяло, както и не изпитал никакъв стрес, срив и срам, нито претърпяното се е отразило негативно върху психиката му.

Относно претенцията в размер на 30 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, заявява, че тази сума е заплатена за снабдяване със СМУ, поради което не оспорва същата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

За успешното провеждане на главния иск, ищецът следва да докаже положителните 2 факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т.е. положителните елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние; вреда /посочените в исковата молба неимуществени и имуществени вреди/; пряка и непосредствена причинна връзка между деянието и вредите, а също и размера на претендираното обезщетение.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи такива положителни факти, които да изключват, унищожават, намаляват или погасяват претендираното вземане, като при установяване на горните елементи от ищеца – следва да докаже, че е погасил търсената сума.

С влязло в сила определение на съда, постановено по НОХД № *** г. на ПРС, ХІ н.с., се установява, че на *** г. е одобрено споразумение между РП – Пловдив и ответника, с което ответникът В. И. М. е признат за виновен, че е извършил престъпление по чл. 131а вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 29, ал1, 6 „а“ и б. „б“ НК, за това, че на *** г. в гр. *** в условията на опасен рецидив, е причинил другиму – С. З. Т., средна телесна повреда, изразяваща се в и***, за което му е наложено наказание лишаване от свобода от две години.

Влязлата в сила присъда /на която по последици е приравнено одобреното от съда споразумение, съгласно чл. 383, ал. 1 НПК/, е задължителна за гражданския съд по въпросите дали е извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца /чл.

300 ГПК, чл. 413, ал. 2 НПК/, т.е. обстоятелството, че ответникът е извършил деянието по описания начин, не може да бъде пререшавано и следва да се приеме за установено.

Признатите от наказателния съд вреди настоящият съд следва да приеме за безспорно установени, а именно, че на ищеца е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в *** Освен тези неимуществени вреди, ищецът претендира от същото деяние и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания за причинено ***, както и имуществени вреди в размер на 30 лева, представляващи разходи за медицинско освидетелстване.

По делото е прието заключение на съдебно – стоматологична експертиза, което съдът кредитира като ясно и компетентно изготвено, от което се установява, че вследствие на удар с тъп твърд предмет на С. Т. са ***, което силно е депресирало пострадалото лице. Поради добрата инервация в лицево-челюстната област, С. Т. е претърпял ***. Вещото лице установява също, че***, които да са довели до по-лесното им увреждане.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, което съдът кредитира изцяло като ясно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, от наличните медицински документи, се установява, че при инцидента на *** г. на ищеца С. Т. му е било причинено:***. Вещото лице е направило изводът, че всички травматични увреждания на ***са причинени от удар с или върху твърд тъп предмет и е напълно възможно да са причинени по начина, описан от ищеца в исковата молба. Вещото лице сочи, че с ***, представляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, а останалите травматични увреждания сами по себе си са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 НК. Вещото лице сочи, че е налице причинно – следствена връзка между установените травматични увреждания и нанесения удар на пострадалия Т.. Вещото лице установява още, че ***т. Увредените са довели до нарушаване на нормалния ***.

Ищецът първоначално е изпитвал сравнително силни болки и страдания със затихващ характер, като постепенно болковият синдром се е редуцирал и в рамките на 15-30 дни те са станали доловими, но поносими. Вещото лице сочи, че не се очакват усложнения на *** в причинно-следствена връзка с процесната травма. В открито съдебно заседание, вещото лице поддържа заключението си, като сочи, че *** не се лекуват, поради което при *** не се лежи в специализирано болнично заведение. Единственото, което се случва е задравяване на ***. Обяснява, че при ***. В случаят, болнично лечение не е оказано, а и такова – няма да облекчи болките и страданията, тъй като само се приемат болкоуспокояващи. Вещото лице установява още, че освен ***, като тяхното лечение е свързано с укрепване на з*** за да 3 бъдат запазени ***.

От показанията на свидетеля В. С. Т. ***се установява, че за процесния инцидент й се обадил приятеля на ищеца – С. К., да отиде защото е зле. Когато отишла, видяла, че С. бил зле, с кърпа, цялата в кръв, почти легнал на земята, съС.ието му било критично, всичко било в кръв не бил в съС.ие да говори, фъфлел, бил стресиран. Извикали линейка, взела го от там и го закарала на лекар, след това го закарала в Полицията и след това го прибрала.

Свидетелката сочи, че живеят в един дом – тя живее на първия етаж от къщата, а С. – на вторият етаж, сам. Твърди, че през целия период, в който С. не е бил добре, тя се е грижела за него. Първо, той не можел ***. Не влизали хора у тях. С. бил стресиран, бил в такова съС.ие - отказал се от живота. Не ходил никъде, не излизал. Това съС.ие, било около два месеца, стресиран и никой не допускал вкъщи, с изключение на домашните. Болките били ужасни. Пиел поС.но болкоуспокояващи лекарства, като „Аулин“ и др.под., в продължение на почти два месеца. Бил много зле - *** Всичко било избито. Според свидетелката С. започнал да се връща към нормалния живот, края на м.септември месец - началото на м.октомври, когато за първи път го видяла да яде ***. Много време минало преди да започне да излиза, три – четири месеца. За външният му вид обяснява, че когато го взела, цялата му страна ***. Едната му страна ***. Цялото ***. По рамото и по гърдите имало ***Твърди, че С. отказвал да излиза, според свидетелката, защото го е било срам и е бил стресиран. Преди това излизал непрекъснато, със С. поС.но били заедно, на гости си ходили взаимно. След случилото се, С. никой не пускал в продължение на два месеца, дори и С.. Допускал единствено ***, която се грижела за него, тъй като *** на С. ***, поради което и С. живеел *** г.. В този период бил непоносимо нервен. След тази случка, според свидетелката във външния вид, като че ли нямал промяна, но имало промяна в психиката му, в начина на изразяване. Станал по-нервен, било го срам да говори, защото вече нямал зъби. Преди това не е имал ***.