Решение № 36 от 09.02.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Сливница, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно наказателно дело № 20251890200328 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП, вр. чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. М. М., подадена чрез адв. А. Д., с която на основание чл.

59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8505083506 за нарушение от 07.01.2022 г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с който на жалбоподателката на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева за нарушение по чл.

139, ал. 6 ЗДвП.

В жалбата са изложени твърдения, че в обжалвания ЕФ издателят на ЕФ не е посочил дата на неговото издаване, а само дата на направената констатация. Същевременно, видно от констатациите било, че се предполага извършване на нарушение преди повече от 3 годни, поради което процесуалният представител на жалбоподателката счита, че същият е издаден след изтичане на законово установения давностен срок по чл. 34 ЗАНН, като се позовава на мотивите, изложени в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д.

№ 1/2014 г., на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС, според които е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността.

В случай че се възприеме, че сроковете по ЗАНН, според същото Тълкувателно постановление, не се отнасят до ЕФ, то тогава счита, че уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в общата част на Наказателния кодекс намира приложение и в административно-наказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 ЗАНН. Доколкото нарушението е извършено на 07.01.2022 г., когато следва да се счита, че е издаден атакуваният ЕФ, то към 07.01.2025 г. тригодишна давност за 1 преследване по чл. 81, ал. 2, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, вр. чл. 11 ЗАНН има за последица отпадане на възможността спрямо нарушителя да може да бъде завършено започналото административнонаказателно преследване с реализиране на отговорността му за констатираното административно нарушение.

На следващо място се твърди, че, извършеното нарушение не би следвало да се вменява във вина на нарушителя, тъй като същият не е можел да знае за задължението, което се твърди, че не е спазил, тъй като на 27.02.2022 г. чрез средствата за масово осведомяване е било съобщено, че за движещите се автомобили от категорията на управлявания от жалбоподателката не се дължи заплащане на пътна такса.

Релевира се и възражение за несъразмерност на наложеното наказание предвид несъобразяването му с 9а от Директива 1999/62, поради което и съобразявайки останалите основания, се прави искане за цялостна отмяна на атакувания ЕФ като незаконосъобразен, неправилен и необоснован.

Прави се искане атакуваният ЕФ да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен.

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не изпраща представител, като по делото е постъпила молба от адв. Д., в която се сочи, че по делото не е била доказана техническата годност на устройството, като не са били изпълнени и част от другите указания на съда. Прави се искане за упражняване на инцидентен контрол върху разпоредбите на ПМС № 370/20.12.2019 г. относно размера на компенсаторната такса, които били нищожни, както и искания за сезиране на КС и за отправяне на преюдициално запитване, по които съдът се е произнесъл в открито съдебно заседание, като е счел, че не са необходими. Претендират се сторените по делото разноски съгласно представения договор за правна за защита.

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, се представлява от юрк. Георгиева, която оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден.

Претендира юрисконсултско възнаграждение, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на административнонаказващия орган, в срока по чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП (ЕФ е връчен на 22.05.2025 г., а жалбата е подадена в СРС на 27.05.205 г.), като отговаря и на изискванията по чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима.

Районен съд – Сливница, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на обжалвания електронен фиш, констатира, че са налице основания за неговата отмяна.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

За лек автомобил марка „Киа“, модел „СПОРТИДЖ“, с рег. № *** били закупувани винетки както следва: на 10.05.2020 г. – със срок на валидност до 10.05.2021 г.; на 05.08.2021 г. – със срок на валидност до 12.08.2021 г.; на 23.09.2021 г. – със срок на валидност до 30.09.2021 г.; на 04.11.2021 г. – със срок на валидност до 11.11.2021 г.; на 18.06.2022 г. – със срок на валидност до 18.06.2023 г.; на 18.06.2023 г. – със срок на валидност до 18.06.2024 г.; на 18.06.2024 г. – със срок на валидност до 18.06.2025 г.

2

Към 07.01.2022 г. собственик на лек автомобил марка „Киа“, модел „СПОРТИДЖ“, с рег. № ***, било „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД, а жалбоподателката Г. М. М., ЕГН ********** била регистриран ползвател на същия. Към тази дата за автомобила не била заплатена винетна такса.

На 07.01.2022 г., в 9.36 часа, лек автомобил марка „Киа“, модел „СПОРТИДЖ“, с рег.

№ ***, с технически допустима максимална маса от 2200 кг., се движел в община Б. по път I-8, в района на км. 41+234, с посока нарастващ километър, когато устройство № 40671, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на път I-8 км. 41+234, установило движението му и обстоятелството, че за ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП според категорията на превозното средство.

Информацията за извършеното нарушение постъпила в електронната система на АПИ на 07.01.2022 г. в 11.10 часа, като било дадено началото на историята на обработката на нарушението. На 25.05.2022 г., в 16.54 часа, след извършването на първоначалните проверки, започнало и подписването на документа, който окончателно бил подписан в 16.54 часа, като на физическото лице – ползвател, за констатираното нарушение D4FB5C9D550B362AE053011F160A0A51 бил съставен процесният електронен фиш № 8505083506, с който на жалбоподателката на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева.

Електронният фиш бил изпратен за връчване на 05.04.2025 г. и бил връчен на жалбоподателката на 22.05.2025 г., видно от приложената по делото разписка.

Видно от Становище на отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“ (УИСИ) Национално тол управление във връзка с нарушение № 8505083506, за сегмент № 1000811673 за датата и часа на нарушението за ППС няма валидна електронна винетка.

За 2022 г. за ППС с рег. № *** са регистрирани 48 нарушения по чл. 139, ал. 6 ЗДвП, като са издадени електронни фишове за три от тях, както следва: ЕФ № 8505077385 за нарушение от 03.01.2022 г., ЕФ № 8505083506 за нарушение от 07.01.2022 г. и ЕФ № 8505086440 за нарушение от 08.01.2022 г.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на приетите по делото писмени и веществени доказателства, а именно: ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8505083506, 2 броя снимки, справка за нарушител, известие за доставяне, становище от отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“ (УИСИ) Национално тол управление, справка за заплатени винетни такси за л.а. рег. № ***, писмо вх. № 6327/10.11.2025 г., ведно с приложени към него писмени доказателства, сред които образец на ЕФ и заповеди за утвърждаването му, протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка, извлечение от географска карта, разрешение за строеж и история на обработка на нарушението.

Писмените доказателства са надлежно приобщени по реда на чл. 84 ЗАНН, вр. чл.

283 НПК към доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги кредитира. Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото.

Нарушението се установява по безспорен начин от приложения доклад, съставляващ генерирани данни от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП с номер на нарушението D4FB5C9D550B362AE053011F160A0A51, ведно със снимков материал към него. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно 3 пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и снимков материал от електронната система, с което се доказва и извършването на нарушението. Видно от изготвения доклад и становище от УИСИ, за въпросното преминаване по платена пътна мрежа няма валидна електронна винетка. Поради какви обстоятелства винетка не е закупена, е вън от обективната съставомерност на нарушението, с което е и осъществен съставът на вмененото нарушение.

След анализ на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прецени същите за вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и способстващи за установяване на обективната истина по делото. Приобщените по надлежния ред писмени доказателства съдът преценява като относими към предмета на доказване и явяващи се необходими за изясняване на релевантната фактическа обстановка, поради което им дава вяра.

Макар и по делото от страна на жалбоподателката да са представени множество писмени доказателства, касаещи публикации в медиите, а също и доклад на АПИ, касаещ електронното таксува, съдът не намира за нужно да анализира същите. По отношение на публикациите в медиите, съдът намира, че същите не биха могли да изключат субективната страна на нарушението, тъй като медиите не са годен източник на правото, а непознаването на закона не извинява. В този смисъл жалбоподателката е следвало да се осведоми кои са републиканските пътища, за които се изисква заплащането на пътна такса и то по надлежния ред, а не чрез средствата за масово осведомяване, и едва след това да предприеме съответното на това поведение, свързано с управлението на МПС.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи актове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.