Определение № 621 от 02.10.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 430/2024
- Вид
- Определение № 621
- Подписан
- 02.10.2024
- Състав
- Ванухи Бедрос Аракелян, Дарина Стоянова Маркова, Анета Николова Братанова
Цитирани разпоредби
- чл.274 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.685 ал.1 · Търговски закон
- чл.688 ал.1 · Търговски закон
- чл.690 ал.1 · Търговски закон
- чл.694 · Търговски закон
- чл.694 ал.1 · Търговски закон
- чл.694 ал.2 · Търговски закон
- чл.694 ал.2 т.1 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 621 гр. Варна, 01.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ванухи Б. Аракелян
Членове:
Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20243001000430 по описа за 2024 година И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК, образувано по частна жалба на „София Моторс“ ЕООД със седалище гр.София срещу определение № 54 от 12.06.2024г. по търг.дело № 8/24г. по описа на Разградски ОС, търговско отделение, с което е прекратено производството по делото по иска на „София Моторс“ ЕООД с правно основание чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ срещу „Бред Компани“ ЕООД със седалище гр.Цар Калоян в неплатежоспособност и синдика на дружеството.
В частната жалба се твърди че обжалваното определение е неправилно, поради неправилно прилагане на материалния закон и процесуалните правила.
Оспорва извода на съда, че предявеният от него установителен иск е недопустим. Излага, че предявеният от него иск е в хипотезата на чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ, а посочената от първоинстанционния съд съдебна практика на касационната инстанция – решение по търг.дело № 407/16г. е относима единствено към хипотезата на чл.694 ал.1 от ТЗ, и в това решение касационният съд не е определял процесуалните предпоставки за всички хипотези на искове по чл.694 от ТЗ, а само и единствено по алинея първа на чл.694 от ТЗ.
Сочи че исковете по двете хипотези /т.1 и т.2/ на първата алиния на чл.694 от ТЗ имат за предмет вземания в производството по несъстоятелност, 1 като активната процесуална легитимация има длъжникът. Докато исковете в по двете хипотези на втората алинея имат за предмет неприето вземане като активната легитимация е на кредитора, поради което и уредбата на двете хипотези е различна.
Твърди че процесуални предпоставки за допустимост на иска по чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ следва да бъдат изведени от съдържанието на самата правна норма на чл.694 ал.2 т.1, а именно: ищецът да има качеството на кредиторна длъжника в несъстоятелността, предмет на спора да бъде неприето вземане, кредиторът да е направил възражение в срока по чл.690 ал.1 от ТЗ и същото да е оставено без уважение от съда по несъстоятелността. Твърди че по делото всички тези предпоставки са налице и искът е допустим.
Моли съда да отмени обжалваното от определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК не са постъпили отговори от насрещните страни „Бред Компани” ООД в открито производство по несъстоятелност, със седалище гр.Цар Калоян и синдика на дружеството.
Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.
По жалбата, съдът намира следното:
Производството по търг.дело № 8/24г. по описа на РОС е образувано по искова молба на „София Моторс“ ЕООД срещу „Бред Компани“ ООД в открито производство по несъстоятелност и синдика на дружеството с правно основание чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ за установяване на съществуването на неприето вземане. С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил производството по делото като недопустимо поради предявяване на вземанията на „София Моторс“ ЕООД след сроковете по чл.685 ал.1 и чл.688 ал.1 от ТЗ.
Съставът на въззивния съд намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено по следните съображения:
Производството по несъстоятелност на „Бред Компани“ ООД е открито с решение № 8 от 18.04.2023г. по търг.дело № 33/22г., обявено в търговския регистър на същата дата.
Не са оспорени с частната жалба приетите за установени в обжалваното 2 определение факти, досежно датата на предявяване на вземането, направени след служебна проверка по производството по несъстоятелност на „Бред Компани“ ООД, а именно, че вземанията на „София Моторс“ ЕООД са предявени в производството по несъстоятелност на 04.08.2023г.
С оглед датата на вписване в търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност допълнителният срок за предявяване на вземанията на кредиторите по чл.688 ал.1 изтича на 18.07.2023г.
Предявен е положителен установителен иск по чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ.
Ако предмет на положителен установителен иск на кредитор по чл.694 от ТЗ е старо вземане, възникнало преди откриване на производството по несъстоятелност, предявено след изтичане на крайния преклузивен срок исковото производство е недопустимо, тъй като кредиторът не се ползва с право на принудително изпълнение, макар и материалното му право да не е погасено, поради което и производството по делото следва да се прекрати.
Допустимостта на положителния установителен иск на кредитора по чл.694 ал.2 от ТЗ е обусловена от съществуването на възможност той да може да упражни права в производството по несъстоятелност, каквато не би била налице ако вземането е предявено след изтичането на преклузивния срок по чл.688 ал.1 от ТЗ. Искът по чл.694 от ТЗ обслужва производството по несъстоятелност и решението по него формира сила на пресъдено нещо спрямо всички участници в производството по несъстоятелност, поради което е недопустимо с него да се заобиколи преклузията на права в производството по несъстоятелност.
Въпросът, че се касае за вземания на кредитор, възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност, не е повдиган пред въззивния съд с частната жалба. По твърдения в исковата молба претендираните вземания са за незаплатени възнаграждения по договор за оперативен лизинг за периода м.юни – м.септември 2022г., застрахователни премии и неустойки, които вземания са възникнали преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и възникването им не е обусловено от съдебното им установяване с влязла в сила заповед за изпълнение.
С оглед на така изложеното, съдът намира, че обжалваното в 3 производството по иска по чл.694 ал.2 от ТЗ прекратително определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 54 от 12.06.2024г. на Разградски ОС, търговско отделение, по търг.дело № 8/24г.
Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК при предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4