Решение № 424 от 28.11.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. Пазарджик, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20225200500679 по описа за 2022 година

Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от Граждански процесуален кодекс.

Обжалван е от длъжник отказ на ЧСИ да прекрати изпълнително производство.

Жалбоподателят Д. А. моли да бъде отменен отказа на ЧСИ Станчева да прекрати изпълнителното дело спрямо него, поради перимиране, който е обективиран в т.4. от постановление на ЧСИ от 04.11.2022г.

Този отказ бил незаконосъобразен.

Неправилно в т.7 на същото постановление ЧСИ приел ,че взискателят нямал правен интерес да иска извършване на изпълнителни действия в периода от февруари 2018г./а според жалбоподателя още от 2017г. не са изисквани от взискателя редовни изпълнителни действия/ до началото на януари 2022г. През този период взискателят не е бил удовлетворен и е следвало да прояви активност в защита на правата и интересите си, а не да се дезинтересира.

От датата на последното валидно извършено изпълнително действие до януари 2022г. изминали повече от две години и изпълнителното производство било прекратено по силата на закона.

Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК, изпълнителното дело се прекратява, ако взискателят не поиска изпълнителни действия в продължение на две години.

Законодателят бил поставил единствено условие в период от две години 1 взискателят да не поиска извършването на изпълнително действие.

Бездействие на взискателя било налице от февруари 2018г. до януари 2022г. В закона нямало условие за изключване на тази разпоредба, в хипотезата на частично плащане.

Подаването на молба на 19.08.2018г. от страна на длъжникът не водело до отпадане задължението на взискателя да претендира и събира вземането си. Давността се прекъсвала с искане за предприемане на изпълнително действие. Таково искане не било правено в периода от февруари 2017 до януари 2022г.

В този смисъл била задължителната тълкувателна съдебна практика обективирана в мотивите на ТР с №2/13, постановено на 26.06.2015г. по т.д.

№ 2/13г. на ОСГКТК на ВКСС на РБ.

Ако се сподели тезата на ЧСИ, че при нередовно, частично доброволно плащане от длъжника се прекъсва давността и не настъпва перемпция, то тази съдебна практика и разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК се обезсмисляли.

Разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК била императивна, публично правна норма и не било възможно да бъде преодоляна тази законова забрана с уговорки между страните по изпълнителното дело и/или едностранни действия на длъжника.

Моли обжалвания отказ да бъде отменен и делото върнато на ЧСИ с указания да прекрати производството.

Писмен отговор от другите страни в изпълнителното производство не е постъпил.

ЧСИ е изготвил мотиви.

Намира жалбата за допустима , но неоснователна.

Изпълнителното производство било образувано по молба на ОТП Факторинг България АД на 14.12.2016 г. срещу длъжници Д. В. А. и И. Д. А., осъдени да заплатят солидарно на Банка ДСК АД парични суми, съгласно приложен изп.лист от 13.07.2012 г. на PC - Пазарджик и заповед за изпълнение № 1911/13.07.2022 г. по ч.гр.д.№ 2881/2012 г.

Към молбата били приложени договор за цесия , списък на прехвърлени вземания, потвърждение, обратни разписки за връчени уведомления за цесия.

С молбата за образуване, взискателят посочил конкретни изпълнителни способи, които да бъдат приложени, а именно: налагане на запор на банковите сметки на длъжниците в Банка ДСК ЕАД, налагане за запори на трудови възнаграждения, налагане на запори на МПС.

Наложени били запори на банкови сметки в Банка ДСК ЕАД на 28.12.2016 г.

Насрочен бил и опис на движими вещи на 20.02.2017 г.

На на 31.01.2017 г. длъжникът Д. В. А. подал молба с вх. № 01620 за разсрочване на дълга, като поел ангажимент за заплащане на 300 лева 2 месечно, поискал да отмяна на описа и е заплатил сумата от 800 лева на 31.08.2017 г. Съответно до м .януари 2018 година изплащал суми за погасяване на дълга.

На 07.02.2018г. взискателят поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците в Прокредит Банк и такъв бил наложен на 14.02.2018г. на другия длъжник.

На 19.02.2018г. по делото постъпила молба от Д. В. А. за разсрочване на дълга с вх. № 04304, която е отправена за становище до взискател , който е подал становище, че ако се изпълнява доброволно задължението, да не се извършват действия по принудително изпълнение.

Внесена била сума от 1448.47 лева от И. Д. А. на 16.02.2018 г. и направени вноски през м.февруари , април и юни 2018 година.

На 16.08.2018 г.взискателят направил искане за налагане запор на банкови сметки на длъжниците, както и възбрана на недвижим имот, собственост на И. Д. А..

Действията не били извършени , поради установеното, че имота е отчужден и липсата на сметки.

Този длъжник извършил доброволно плащания на 27.08.2018 г.-200 лв.;03.12.2018 г.-200 лв.;30.01.2019г.-200 лв.;01.04.2019 г. - 200 лв.;

03.06.2019; г. - 200 лв.; 01.07.2019 г.-200 лв.; 04.09.2019г. - 200 лв. ; 02.01.2020 г. - 200 лв. ; 03.02.2020 г. - 200 лв. ; 02.03.2020 г. - 200 лв. ; 04.05.2020 г. - 100 лв.; 01.06.2020 г.-100 лв. ; 01.07.2020 г.-100 лв.; 31.08.2020 г.-100 лв.;01.10.2020 г. — 100 лв.; 03.11.2020 г.-50 лв.; 01.12.2020 г.-50 лв. ;

06.01.2021 г. 200 лв. ; 24.02.2021 г. - 100 лв. ; 01.04.2021 г. - 150 лв. ; 05.05.2021 г. - 100 лв.; 01.06.2021 г. - 100 лв. и на 12.07.2021 г, - 100 лв.

На 05.01.2022 г, е подадено искане от взискател с вх, № 00228 за налагане на запори на трудовите възнаграждения на длъжниците.

Направени са справки за действащи трудови договори и е установено, че нито един от длъжниците не работи, /стр.202, стр.203/.

По делото били извършвани множество частични плащания от длъжниците, които очевидно са удовлетворявали взискателя, а освен това взискателят няма задължение да следи постоянно за произхода на постъпващите плащания, предвид, че още с молбата за образуване е поискал налагане на запори на трудови възнаграждения, банкови сметки, дружествени дялове и т.н.

Всяко едно плащане представлявало частично изпълнение на дълга, а това е факт, който води до прекъсване на двугодишния срок по чл.433, ал.1 т.8 от ГПК

Последното плащане по делото било на 12.07.2021г. , като от неговото извършване до подаване на искане за действия на 05.01.2022г. , не бил изтекъл период от две години.

3

Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните , за да се произнесе , взе предвид следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на ОТП

Факторинг България ЕАД от 14.12.2016 година. Длъжници са жалбоподателя Д. А. и И. А.. Към молбата е представен изпълнителен лист , издаден в полза на Бака ДСК ЕАД, съответно договор за цесия.

С молбата за образуване са направени искания за предприемане на изпълнителни действия.

След насочване на опис на движими вещи с молба от 31.01.2017 година жалбоподателят е поискал разсрочване на дълга.

Молби с такова искане са постъпвали от този жалбоподател на 19.02.2018 година и на 16.08.2018 година.

След тези молби жалбоподателят е извършвал плащания за погасяване на дълга - 5 през 2019 година,10 – през 2020 година и 6 през 2021 година ,като последното плащане е на 12.07.2021 година.

На 5.01.2022 година взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки , а на 26.10.2022 година Д. А. е направил искане за прекратяване на изпълнителното производство при условията на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

По това искане ЧСИ се е произнесъл с обжалваното постановление от 4.11.2022 година.

Доказателствата за извършените плащания са приложени към изпълнителното производство и в жалбата на А. тези негови действия не се коментират.

Според жалбоподателя от 17.08.2018 година до 4.01.2018 година взискателят е бездействал , поради което производството е прекратено по закон на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Жалбата на А. е допустима. Подадена е срещу подлежащ на обжалване акт/действие на ЧСИ , в установения в закона срок от легитимирано лице.

Разгледана по същество обаче тази жалба е неоснователна по следните съображения.

В т. 10 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК не е разгледан въпросът, при какви условия и кога настъпва перемпцията.