Решение № 9147 от 18.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9147 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110119556 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „*******“ ООД срещу ******** АД, с която е предявен частичен осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ за сумата от 5 100 лв. – част от вземане в общ размер на 25 000 лв., представляващо застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по лек автомобил марка **********, с рег. № ********, застраховано по имуществена застраховка „Каско“, сключена между ******** ЕООД и ответното дружество, вследствие на застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 23.07.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.04.2025 г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е лизингополучател по Договор за финансов лизинг № *********/07.11.2022 г., сключен с ******** ЕООД, относно лек автомобил марка **********, с рег. № ********. Посочва, че между ответника като застраховател и ******** ЕООД е сключен договор за застраховка „Каско“ с полица № ********** по отношение на процесния автомобил. Твърди, че на 23.07.2024 г. в гр. София при управлението на автомобила по ул. „*******“ и при завой към бул. „*********“ било реализирано ПТП с трамвай. Водачът на автомобила се движел по бул. „*******“ с посока на движение от бул.

„******* към бул. „******“, като на кръстовището с бул. „*********“ се престроил за ляв завой и спрял на светофара, за да изчака разрешителен сигнал. След като имало вече разрешителен сигнал за ляв завой по бул.

„*********“, водачът потеглил заедно с редицата от автомобили, като в този момент бил блъснат от трамвай. За настъпилото произшествие бил съставен 1 протокол за ПТП. Ищецът оспорва водачът на автомобила да има вина за настъпилото ПТП, а още по-малко, че е допуснал груба небрежност. След настъпване на произшествието било подадено заявление за изплащане на обезщетение до ******** АД и била образувана щета № 10024030111580, по която били извършени опис и допълнителен опис на щетите по увредения автомобил. Независимо от всички предпоставки за изплащане на застрахователно обезщетение, ответникът неоснователно постановил отказ. С тези съображения ищецът отправя искане към съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5100 лв. - част от вземане в общ размер на 25 000 лв., представляваща стойността на щетите по увредения автомобил, за който е налице валидна имуществена застраховка „Каско“, сключена с ответника, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Не спори по наличието на застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ с ******** ЕООД по повод процесния лек автомобил, в т.ч., че същото е било валидно към датата на ПТП. Оспорва наличието на застрахователно събитие по см. на чл. 394 вр. пар. 1, т. 4 от ДР на КЗ и т. 3.7 от Общите условия по застраховка „Каско“ на МПС. Счита, че реализираният риск е изключен от застрахователното покритие, доколкото щетите били причинени с груба небрежност от водача, управляващ застрахования лек автомобил. Счита, че единствена причина за ПТП е поведението на водача на автомобила, който, предприемайки маневра за завой наляво на червен сигнал на светофара, е навлязъл в зоната на трамвайното трасе и е отнел предимството на трамвайната мотриса при наличието на отделна секция за ляв завой. Счита, че с описаното поведение водачът на лекия автомобил е допуснал груба небрежност, тъй като не е положил най-елементарната минимално дължима грижа при подобни условия. На следващо място, поддържа, че е налице неизпълнение на уговорените в приложимите Общи условия по застраховка „Каско“ задължения по т. 76.1, т. 76.2, т. 76.14, при което застрахователят може да откаже или да намали размера на застрахователното обезщетение. В условията на евентуалност, ответникът твърди наличието на съпричиняване, което надвишава 50%, тъй като водачът на увредения автомобил не бил спазил стриктно правилата за движение по пътищата. Оспорва исковата претенция и по размер като прекомерно завишена. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ е предвидено, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно 2 обезщетение в уговорения срок. Съгласно чл. 384, ал. 1 КЗ преди сключването на застрахователен договор по т. 3 - 12, раздел II от Приложение № 1 между лизингодател и застраховател по повод на лизингово имущество в случаите на финансов лизинг и когато премията е дължима и платима от лизингополучател, включително в случаите, когато застрахователната премия е включена в лизинговата цена, лизингодателят е длъжен да получи изричното предварително писмено съгласие на лизингополучателя по условията на застрахователния договор. По повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1 лизингополучателят има права на застрахован, като при частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя, освен ако е договорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските се заплащат непосредствено на външния изпълнител /чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ/.

Следователно, за да може лизингополучателят да получи дължимото се по застрахователния договор обезщетение в хипотезата на чл. 348, ал. 2, т. 1 КЗ, без да е страна по този договор, е необходимо да се установят следните факти: 1/ валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ по повод лизингово имущество, предмет на договор за финансов лизинг, по който да е уговорено, че застрахователната премия по договора за имуществена застраховка е дължима и платима от лизингополучателя; 2/ настъпване в срока на застрахователното покритие на процесното застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; 3/ размера на настъпилите в причинна връзка със застрахователното събитие вреди, съответстващ на претендирания. Съгласно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване елементите от визирания фактически състав, за да установи основателността на исковата си претенция.

В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да докаже положителния факт на плащане на обезщетението, както и възраженията си за наличие на изключен от застрахователното събитие риск, респ. за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил.

С приетия за окончателен проект за доклад по делото, обективиран в Определение № 45141/29.10.2025 г., за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: наличието на застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско“ на МПС; че ищецът е ползващо се от застрахователния договор лице в качеството си на лизингополучател по договор за финансов лизинг; че в срока на застрахователното покритие по имуществена застраховка „Каско“ е настъпило процесното ПТП, при което са нанесени щети на застрахования при ответното дружество лек автомобил.

Не се спори между страните, а и от представения по делото Договор за финансов лизинг № *********/07.11.2022 г., сключен между ******** ЕООД 3 като лизингодател и ищеца „*******“ ООД като лизингополучател, се установява, че застрахованото при ответното дружество по договор за имуществена застраховка „Каско“ превозно средство – лек автомобил марка **********, с рег. № ********, е предмет на договор за финансов лизинг, по който е изрично уговорено, че застрахователните премии по договора за имуществена застраховка на лизинговото имущество са дължими и платими от лизингополучателя /арг. от чл. 7, ал. 3 вр. ал. 7/. Следователно и доколкото са изложени твърдения за настъпили частични вреди по лизинговото имущество, ищцовото дружество в качеството на лизингополучател по валидно учредено лизингово правоотношение разполага с материалноправната легитимация да претендира плащане на застрахователно обезщетение, произтичащо от процесния застрахователен договор, сключен под формата на Застрахователна полица № ********** между ******** ЕООД като застрахован и ответното застрахователно дружество.

Спорен по делото се явява механизмът на настъпване на твърдяното ПТП, за установяването на който по делото са приети писмени доказателства /двустранен констативен протокол за ПТП от 23.07.2024 г., заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС, декларация на водача на процесния лек автомобил, чийто подпис не е оспорен, проект за организация на движението и циклограма на светлинните сигнали на светофарите в участъка на ПТП/, снети са обяснения по реда на чл. 176 ГПК от водача на процесния лек автомобил Я. А. И. /законен представител на ищеца/ и е прието заключение на съдебно автотехническа експертиза.

Двустранният констативен протокол е съставен по надлежния ред от водачите на участвалите в процесното ПТП превозни средства, оправомощени съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП да установят настъпването на ПТП, когато вредите от него са само имуществени, какъвто е и конкретният случай, с оглед на което протоколът съставлява годно доказателство за установяване на обстоятелствата по настъпване на пътно-транспортното произшествие. В графа „Забележка“ към протокола водачът на лек автомобил марка **********, е отбелязал, че е „виновен“. Двустранният констативен протокол за ПТП е подписан от водача на процесния лек автомобил, застрахован при ответника, с което той е изразил съгласие със съдържащите се в документа неизгодни за него факти.

По своята правна природа двустранният констативен протокол за ПТП има характера на частен свидетелстващ документ, ползващ се с формална доказателствена сила. Същият обективира съгласуваните изявления на водачите относно обстоятелствата по настъпване на ПТП и доколкото не се ползва с материалната доказателствена сила на официалния документ, тези изявления съставляват извънсъдебни твърдения за факти, непротивопоставими на неподписалите протокола лица, които факти при спор между страните в процеса подлежат на установяване с всички други допустими съгласно процесуалния закон доказателствени средства. Затова дори участвалите в ПТП водачи да са постигнали съгласие относно вината на 4 единия от тях за причиняването му, това не освобождава ищеца при оспорване от страна на ответника на механизма на ПТП от процесуалното задължение да проведе пълно и главно доказване на всички релевантни факти, при които е настъпило ПТП.

Обясненията на страна по делото представляват доказателствено средство в процеса само ако страната не се е явила, отказала е да отговори на поставените въпроси или обясненията й обективират неизгодни за нея факти /Решение № 475/08.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1311/2009 г., III г. о./, вкл. ако обясненията са дадени от законните представители на юридическо лице /Решение № 174/29.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 640/2010 г./. Следователно, ако по реда на чл. 176 ГПК страната се е явила, пожелала е да даде обяснения, но е заявила единствено изгодни за нея факти, тези нейни обяснения не са доказателствено средство, а твърдения, подлежащи на доказване по общия ред. В настоящия случай обясненията на ищеца, снети от неговия управител /и водач на увредения лек автомобил/ по реда на чл. 176 ГПК, касаят изгоден за ищеца факт в частта, в която се твърди, че водачът е предприел маневра за завой наляво при наличието на зелен сигнал на светофарната уредба, поради което в тази част те нямат доказателствена стойност. В останалата част, доколкото касаят неизгодни за ищеца факти, обясненията на управителя на ищеца представляват доказателствено средство, което съдът цени като признание на факти по см. на чл. 175 ГПК.