Акт от 17.11.2023, Административен съд - Кюстендил
- Съд
- Административен съд - Кюстендил
- Дело
- 214/2023
- Подписан
- 17.11.2023
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 210 ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221 ал. 2 пр. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 42 ал. 1 т. 4 и т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 ал. 1 т. 4 и т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 ал. 1 т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 139 ал. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10 ал. 1 т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е
17.11.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Номер 243
2023 година град Кюстендил
Кюстендилски административен съд, на осемнадесети октомври
2023 година в публично съдебно заседание в следния състав:
Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
Секретар: Антоанета
Масларска и с участието на
Прокурора: Михаил
Крушовски
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
КАНД № 214 по описа на КнАдмС за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Юрисконсулт
Д.Д.А., в качеството си на пълномощник на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Македония“ № 3 и съдебен адрес:*** обжалва Решение № 172/15.05.2023 г. по а.н.д. № 303/2023 г. на РС – Дупница, с което е отменено като незаконосъобразно НП №668/02.06.2022 г., издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“. Релевирано е касационно основание е по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с доказано противоправно деяние по относимия санкционен състав. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
По делото е постъпила и касационна частна жалба против Определение №282/21.07.2023 г., постановено по АНД №303/2023 по описа на РС-Дупница, с което съдът е допуснал допълване на постановеното по делото Решение № 172/15.05.2023 г. в частта за разноските и на основание чл. 63д ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл.
144 от АПК и чл. 248 ал. 1 от ГПК е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати в полза на Х.П.С. сумата от 576 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение в производството пред ДРС.
Касаторът, редовно призован, се представлява от пълномощник юк. А., която поддържа жалбата и моли съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно и да потвърди НП. Моли също да бъде отменено и определението, оспорено с частна жалба, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Направено е възражение и за недължимост на претендираните разноски от ответника за касационната инстанция, предвид това, че са заплатени от трето юридическо лице, което не е страна по делото.
Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. К.А., която оспорва касационната жалба и частната такава. Изложила е подробни мотиви в приложения по делото писмен отговор. Направила е искане за присъждане на направените по делото разноски както във връзка с касационната жалба, така и във връзка с частната жалба.
Представителят на КнОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като не счита, че са налице касационни основания за отмяна решението на Районен съд - Дупница, което намира за правилно и обосновано. Счита, че и частната жалба е неоснователна.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с касационната жалба и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл. 210 ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211 ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет на въззивно обжалване е НП № 668/02.06.2022 г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление /НТУ/ към АПИ, с което на Х.П.С., за извършено нарушение по чл. 179 ал. 3а от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 1 800 лв.
От събраните по делото доказателства районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 22.11.2021 г. в 13.02 часа, по път I-1, при км. 343+292, който е включен в обхвата на платената пътна мрежа, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101/20.02.2020 г. на Министерски съвет е засечено от контролно устройство на АПИ ид. № 20701 да преминава без заплатена пътна такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата, състав от ППС с влекач „М Т18.540 БЛС“ с рег. № *****, с обща техническа допустима маса над 12 тона. Съставен е снимков материал със запис от нарушението. На 07.12.2021 г. в 12:07 часа на ГКПП – Кулата на излизане от територията на страната посоченото ППС е управлявано от нарушителя, като при извършена проверка в информационната система по номера на ППС е установено, че същото е засечено на 22.11.2021 г. да преминава по път включен в обхвата на платената пътна мрежа без да е заплатена дължимата пътна такса, за което е съставен АУАН №668/07.12.2021 г.
От така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за допуснати съществени процесуални нарушения досежно правната квалификация на нарушението, недоказаност на деянието относно неговото авторство. Съдът е установил нарушение на чл. 42 ал. 1 т. 4 и т. 5 от ЗАНН, т.к. в АУАН и НП не е посочена относимата материално правна норма, като употребата на чл. 179 ал. 3а от ЗДвП като нарушена материално правна норма и санкционна такава представлява неправилно приложение на материалния закон и е самостоятелно основание за отмяна на НП. Съдът е установил липса на представени доказателства относно управлението от дееца на товарния автомобил на 22.11.2021 г. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.
В пределите на касационната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно.
При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл. 13 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона.
Районният съд е установил фактическа обстановка, която съответства на надлежно събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да събере относимите и допустими доказателства за установяване на правнорелевантните факти по делото и във връзка с възраженията в жалбата. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил правилни изводи.
Правилен е извода на съда за допуснато съществено процесуално нарушение в съдържанието на АУАН и НП, относно дължимото съдържание на процесното наказателно постановление във връзка с описанието на фактическите признаци на нарушението относно неговия субект. Съгласно чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН в наказателното постановление следва да бъде описано нарушението и да бъдат посочени обстоятелствата, при които е било извършено. В случая описанието на противоправното деяние се свежда до движение на 22.11.2021 г. в 13.02 часа, по път I-1, км. 343+292, включен в обхвата на платената пътна мрежа, на ППС /влекач, марка и модел „МАН ТГХ 18.540 БЛС“, с рег. № Е 7674 МС, с общо техническа допустима максимална маса на пътния състав над 12 тона, без заплатена пътна такса по чл. 10 ал. 1 т.
2 от Закона за пътищата. В НП не е посочено, че именно Х.П.С. е управлявал горепосоченото ППС на посочената дата и час, за да бъде ангажирана отговорността му по чл. 179 ал. 3а от ЗДвП. Допуснатото нарушение на процесуалните правила относно задължителното съдържание на процесното наказателно постановление е съществено, доколкото е довело до нарушаване на правото му на защита на жалбоподателя, поради което представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на НП.
Настоящият касационен състав е съгласен и с извода на въззивния съд относно непосочване на нарушената материалноправна норма на чл. 139 ал. 7 от ЗДвП. В АУАН и НП е посочена само и единствено санкционната такава – чл. 179 ал. 3а, но не и относимата към описаното нарушение, а именно чл. 139 ал. 7 от ЗДвП. Това е довело до неправилно приложение на материалния закон, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.
На основание чл. 221 ал. 2 пр. 1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила, като правилно и законосъобразно.
Що се отнася до подадената частна жалба срещу Определение № 282/21.07.2023 г., същата се явява неоснователна. Обстоятелството, че разноските за адвокатското възнаграждение са платени не от самата страна, а от трето лице „О.В.И. КАР“ ЕООД, е без значение при преценката за дължимостта им от насрещната страна с оглед изхода на спора. Релевантни за тази преценка са фактът на заплащане на разноските за сметка на страната и това, че са послужили за нейно участие в процеса. В случая тези обстоятелства са доказани и в този смисъл районния съд е постановил правилно определение.
Поради изхода от спора касаторът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство. Същите следва да се присъдят на ответната страна, съгласно приложените за това доказателства.
Във връзка с възражението на пълномощника на АНО по чл. 63д ал. 2 от ЗАНН и след преценка на действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът ще присъди в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 576 лв. пред касационната инстанция, колкото е минималният размер, според правилото на чл. 18 ал. 2, вр. с чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
За пълнота на изложението, съдът ще посочи, че производството по чл. 248 ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, не е самостоятелно съдебно производство, а е продължение на делото по повод на дължимостта и размера на направените от страните разноски. Нови разноски за производството по чл. 248 от ГПК не следва да се присъждат, тъй като това не е производство със самостоятелен предмет.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221 ал. 2 пр. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 172/15.05.2023 г. по а.н.д. № 303/2023 г. на РС – Дупница.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение №
282/21.07.2023 г. по а.н.д. № 303/2023 г. на РС – Дупница.
ОСЪЖДА Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ с посочен адрес и ЕИК, да заплати на Х.П.С., със съдебен адрес:***, с. К ,ул.
„Ц Б“ № ** чрез адв. К.А., сумата от 576 /петстотин седемдесет и шест/ лева, деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
Решението е окончателно.
Същото да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.