Решение № 5123 от 17.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 20070/2025
- Вид
- Решение № 5123
- Подписан
- 17.03.2026
- Състав
- АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 и сл. · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 5123 гр. София, 17.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20251110120070 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу С. И. Ч., Б. И. Ч. и И. И. Ч., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата С. Ч. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 363,25 лева – главница, от която сумата 350,55 лева, представляваща 1/3 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., и сумата 12,70 лева, представляваща 1/3 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата С. Ч. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 102,50 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 16.04.2022 г. до 28.03.2025 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника Б. Ч. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 363,25 лева – главница, от която сумата 350,54 лева, представляваща 1/3 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., и сумата 12,71 лева, представляваща 1/3 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Б. Ч. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 102,49 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 16.04.2022 г. до 28.03.2025 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника И. Ч. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 363,24 лева – главница, от която сумата 350,54 лева, представляваща 1/3 част от стойността на доставена 1 топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., и сумата 12,70 лева, представляваща 1/3 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника И. Ч. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 102,50 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 16.04.2022 г. до 28.03.2025 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците С. И. Ч., Б. И. Ч. и И. И. Ч. били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли.
Ответниците използвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент, находящ се в гр. София, район „Красно село“, АДРЕС, с абонатен № 13604, през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., но не били заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Далсия“ ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота, собственост на ответниците, били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Въпреки настъпването на падежа задълженията не били заплатени. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците С. И. Ч., Б. И. Ч. и И. И. Ч. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата и от тримата. Ответниците заявяват, че не оспорват предявените искове и са заплатили в пълен размер претендираните от ищеца суми.
Третото лице – помагач „Далсия“ ООД не изразява становище по предявените искове.
В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. Антов. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания заявява, че с извършеното на 20.09.2025 г. плащане ответниците са погасили всички процесни вземания, включително внесената държавна такса. Претендира присъждане единствено на дължимото за настоящото производство юрисконсултско 2 възнаграждение в минимален размер.
В съдебно заседание ответниците С. И. Ч., Б. И. Ч. и И. И. Ч., редовно призовани, се явяват лично. Ответниците потвърждават, че са заплатили всички претендирани в настоящото производство суми.
Третото лице – помагач „Далсия“ ООД, редовно призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Страните не спорят по фактите по делото. Нещо повече, на 29.09.2025 г. (в хода на настоящото производство) ответниците са погасили в пълен размер претендираните суми.
Извършеното плащане се признава от ищеца. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид фактите, настъпили след подаване на исковата молба в съда, включително извършеното в хода на процеса доброволно плащане от длъжниците. Процесуалният представител на ищцовото дружество признава, че главницата, мораторната лихва и законната лихва били погасени изцяло. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че кумулативно обективно и субективно съединените искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени изцяло поради извършено в хода на процеса плащане.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение, тъй като единствено то останало непогасено от ответниците. Настоящият съдебен състав намира, че доколкото плащането на претендираните вземания е извършено от ответниците след подаване на исковата молба в съда, същите са дали повод за завеждане на делото. Ищецът има право на присъждане на направените разноски и не може да бъде приложена хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съгласно трайно установената съдебна практика в духа на закона е да се присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите, когато искът е отхвърлен, защото след предявяването му ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца (вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. по гр. д. № 112/1956 г., ОСГК, ВС). Съдът намира, че на ищцовото дружество се дължи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 200 лева, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (в приложимата редакция), което следва да бъде разпределено между ответниците по равно, т. е. по 66,67 лева или 34,09 евро за всеки от тях.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, 3 представлявано от изпълнителните директори П. Р. П. и Р. Д. Г., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу С. И. Ч., ЕГН **********, с постоянен АДРЕС, Б. И. Ч., ЕГН **********, с АДРЕС, и И. И. Ч., ЕГН **********, с АДРЕС, кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата С. Ч. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 363,25 лева – главница, от която сумата 350,55 лева, представляваща 1/3 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент, находящ се в гр. София, район „Красно село“, АДРЕС, с абонатен № 13604, и сумата 12,70 лева, представляваща 1/3 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата С. Ч. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 102,50 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 16.04.2022 г. до 28.03.2025 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника Б. Ч. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 363,25 лева – главница, от която сумата 350,54 лева, представляваща 1/3 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент, находящ се в гр. София, район „Красно село“, АДРЕС, с абонатен № 13604, и сумата 12,71 лева, представляваща 1/3 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Б. Ч. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 102,49 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 16.04.2022 г. до 28.03.2025 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника И. Ч. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 363,24 лева – главница, от която сумата 350,54 лева, представляваща 1/3 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент, находящ се в гр. София, район „Красно село“, АДРЕС, с абонатен № 13604, и сумата 12,70 лева, представляваща 1/3 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника И. Ч. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 102,50 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 16.04.2022 г. до 28.03.2025 г., поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, С. И. Ч., ЕГН **********, с постоянен АДРЕС, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от изпълнителните директори П. Р. П. и Р. Д. Г., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, дължимото за 4 настоящото производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,67 (шестдесет и шест лева и 67 ст.) лева или 34,09 евро.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Б. И. Ч., ЕГН **********, с АДРЕС, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от изпълнителните директори П. Р. П. и Р. Д. Г., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,67 (шестдесет и шест лева и 67 ст.) лева или 34,09 евро.