Решение № 142 от 01.10.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 2596/2021
- Вид
- Решение № 142
- Подписан
- 01.10.2021
- В сила
- 01.10.2021
- Състав
- Величка Маринкова, Даниела Талева, Кристина Гюрова
Цитирани разпоредби
- чл.87 · Наказателен кодекс
- чл.87, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.88а · Наказателен кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.436, ал.2 и ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.436, ал.2 и ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 142 гр. София, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Величка Маринкова
Даниела Талева
Кристина Гюрова при участието на секретаря Весела Ал. Венева в присъствието на прокурора Ваня Радостинова Атанасова (СГП-София) като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно частно наказателно дело № 20211100602596 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.436, ал.2 и ал.3 от НПК вр. глава ХХІ от НПК.
С определение от 21.06.2021г., постановено по НЧД №1983/2021г. по описа на СРС, НО, 115-ти състав, съдът е оставил без уважение молбата на Ч.
СП. Г. за постановяване на съдебна реабилитация по чл.87 от НК.
Срещу това определение на съда е постъпила въззивна жалба от адв. Н.
Д. от САК – служебен защитник на молителя, с която се иска определението на първия съд да бъде отменено, а молителят Г. да бъде реабилитиран.
В разпоредително заседание на 05.07.2021г., въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото, не се налага разпит на молителя, на свидетели, както и ангажирането на нови доказателства.
Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура застъпва становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното определение на СРС е правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.
1
Жалбоподателят Ч. СП. Г. не се явява в съдебно заседание и не изразява лично становище по жалбата.
За него се явява служебният му защитник адв. Н. Д., който поддържа жалбата, посочва, че след последното осъждане Г. не е извършил друго престъпление, същият е възрастен човек и с поведението си е доказал, че се е поправил и е имал добро поведение. Изтъква още, че от представените пред първата инстанция решения на ТЕЛК, е видно, че молителят е със 100 % трайна неработоспособност, която е резултат от онкологично заболяване, страда и от други хронични заболявания, които според защитника представляват уважителна причина по отношение някои от изискванията за съдебна реабилитация. По тези съображения моли жалбата да бъде уважена и да бъде постановена съдебна реабилитация по чл.87 от НК.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение, като съображенията за това са следните:
До настоящия момент Ч. СП. Г. е осъждан, както следва:
1. По НОХД №81/1973г. по описа на СРС, със съдебен акт, влязъл в сила на 14.03.1973г., е бил осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца за престъпление, извършено на 07.11.1972г.;
2. По НОХД №154/1973г. по описа на СГС, със съдебен акт, влязъл в сила на 19.07.1973г., му е било наложено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години, което на основание чл.24 от НК е било увеличено на 7 години и 6 месеца, за престъпления, извършени през м. август 1972г. и на 15.12.1972г.
Видно от справката за съдимост и за двете осъждания на Г. по посочените дела е настъпила реабилитация по чл.88а от НК.
3. По НОХД №16/1991г. на РС-Луковит, с присъда, влязла в сила на 15.11.1991г., му е било наложено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение е било отложено за изпитателен срок от 3 години, за деяния, извършени на 20, 21 и 22.12.1990г.
2
Видно от справката за съдимост, за това осъждане Г. е бил аминистиран.
4. По НОХД №11602/2016г. по описа на СРС, със съдебен акт, влязъл в сила на 20.11.2017г., е бил осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца, чието изпълнение е било отложено за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила, за престъпление, извършено на неустановена дата през периода от м. юли 2010г. до 15.09.2010г.
Предмет на производството по реда на чл.87 от НК е единствено последното осъждане на Г. – това по НОХД №11602/2016г. по описа на СРС, тъй като по първите две е реабилитиран по реда на чл.88а от НК, а по третото осъждане е бил амнистиран.
В чл. 87 от НК изрично са посочени предпоставките, които трябва да бъдат налице, за да се постанови съдебна реабилитация.
Първата формална предпоставка, посочена в закона, е от изтърпяване на наказанието да е изтекъл срок от 3 години, в който осъденият да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Следващата, кумулативно предвидена в посочената разпоредба предпоставка е осъденият да е имал добро поведение и третото изискване на закона е при умишлени престъпления да е възстановил причинените вреди.
В настоящия случай, осъждането, за което се иска съдебна реабилитация, е това по НОХД №11602/2016г. по описа на СРС. Съгласно справката за съдимост, присъдата по това дело е влязла в сила на 20.11.2017г., като с нея е наложено на Г. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила – 20.11.2017г. Така определеният от съда изпитателен срок е изтекъл на 20.11.2020г. Доколкото се касае за условно наказание, същото се счита изпълнено с изтичане на изпитателния срок, което в случая е станало на 20.11.2020г. От този момент насетне започва да тече тригодишният срок, предвиден в чл.87, ал.1 от НК, в който срок осъденият трябва да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с друго по-тежко наказание. Този срок изтича на 20.11.2023г., както правилно е отчел първостепенният съд. Нормата на чл.87, 3 ал.1 е императивна в частта, в която се сочи, че трябва да е изтекъл срок от три години от изтърпяване на наказанието, в което време осъденият да не е извършил друго престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, за да се постанови съдебна реабилитация. Изтичането на този срок е безусловно необходимо, за да бъдат преценявани останалите, кумулативно предвидени в закона предпоставки – наличието на добро поведение и възстановяване на причинените вреди при умишлено престъпление. Когато тази формална предпоставка не е налична, съдът не е в състояние да преценява останалите предвидени в закона основания, за да постанови съдебна реабилитация. Ето защо, напълно основателно и законосъобразно районната инстанция е оставила без уважение молбата на Ч.Г. за постановяване на съдебна реабилитация по НОХД №11602/2016г. по описа на СРС, защото изискуемият от закона тригодишен срок в конкретиката на данните по делото, изтича на 20.11.2023г., като едва след тази дата могат да бъдат преценявани останалите, кумулативно предвидени в закона предпоставки.
Освен горното, за яснота на защитата е необходимо да се посочи, че здравословното състояние на лицето, неговата възраст, трайната му неработоспособност, не могат да бъдат преценяни като уважителни причини, когато не е налице формалната предпоставка на чл.87, ал.1 НК – да са изтекли три години от изтърпяване на наказанието, които в конкретния случай към датата на разглеждане на делото от първия и въззивния съд, не са изтекли.
Тези обстоятелства подлежат на преценка при положение, че е изтекъл предвидения в закона тригодишен срок от изтърпяване на наказанието, в който срок осъденият да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с друго по-тежко наказание.
По всички тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради което и с оглед горното, постанови своето решение.
4
Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 вр. чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 21.06.2021г., постановено по НЧД №1983/2021г. по описа на СРС, НО, 115-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на Ч. СП. Г. за постановяване на съдебна реабилитация по чл.87 от НК.
Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5