Решение № 458 от 03.04.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. ***, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря Петя Ст. И. като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20254430107581 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от Л. В. С. от гр. *** против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД гр. **** и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр.

****. В молбата се твърди, че ищцата е сключила с първия ответник- "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД- договор за паричен заем № **** от 06. 01. 2022 год. Твърди се, че с втория ответник- „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООДищцата е сключила договор за предоставяне на гаранция № **** от 06. 01.

2022 год. Ищцата счита, че и двата посочени по- горе договори са нищожни, като излага подробни съображения в тази насока. На първо място в исковата молба се твърди, че с договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер н а 35. 00 % се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение. Твърди се, че съдебната практика приема, че при формиране размера на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Твърди се, че се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, 1 надвишаваща трикратния размер на законната лихва, за обезпечени кредитидвукратния размер на законната лихва, а при необезпечени заеми възнаградителната лихва следва да не надхвърля повече от три пъти законната лихва. Твърди се, че в настоящият случай договорената между страните лихва в размер на 3 5 % годишно надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави като критерии за норми на поведение, установени в обществото. Твърди се, че договорът за потребителски кредит нормативно е уреден като възмезден /арг. от чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК/, поради което нищожността на клаузата за договорна лихва /респ. на клаузата за ГПР/, която е съществен елемент на договорното съдържание има за юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка. Твърди се, че в случая не са спазени и императивните изисквания на чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК в договора за потребителски кредит да е разписан действителният размер на годишния процент на разходите. Твърди се, че действително приложеният в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 39. 99 % е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 от ЗПКнищожност на кредитната сделка поради липса па задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Твърди се, че уговореното възнаграждение за фирмата- поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредитачл. 19 ал. 1 и 2 от ЗПК. Твърди се, че този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Твърди се, че в нарушение на императивните 2 изисквания на чл. 19 ал. 1 и 2 от ЗПК кредиторът не е включил в договорения ГПР от 39. 99 % разходите, които следва да извърши ищцата за заплащане на възнаграждение на фирмата- поръчител. Твърди се, че поради невключването на възнаграждението в посочения в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Твърди се, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.

68 д ал. 1 и ал. 2 т. 1 от Закона за защита на потребителите. Твърди се, че с преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Твърди се, че посоченият в стандартния европейски формуляр и в договора размер на ГПР от 39. 99 % съставлява невярна информация, която е заблудила потребителката относно действителния размер на разходите, които тя ще следва да направи по време на действие на договора. Твърди се, че с това кредиторът недобросъвестно е увредил потребителя, който е сключил кредитната сделка при планирани разходи в размер на 39. 99 % ГПР. Твърди се, че на ищцата не е било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване на изискванията на чл. 5 от ЗПК преди сключване на договора какъв е размера на всички разходи, които тя следва да заплати, нито тази информация произтича по прозрачен за нея начин от условията на договора и поради незапознаването й с основните характеристики на услугата, тя не е могла да разбере икономическите последици на поетото от нея задължение относно обхвата на всички разходи, които следва да понесе във връзка с получения заемен ресурс. Твърди се, че кредиторът не е изпълнил задължението си по чл.

5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо е предоставил на кредитоискателя стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 3 000 лв. с посочен лихвен процент от 35 % и ГПР 39. 99 %, с общ размер на всички плащания 3 247, 75 лв. Твърди се, че поради това, че кредиторът не е представил вярна информация потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка, което е довело до 3 неравнопоставеност в кредитното правоотношение. Твърди се, че кредиторът е нарушил правата на потребителя, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем за нея начин действителната стойност на ГПР. Твърди се, че принципът за обективност и прозрачност на уговорките по потребителските сделки, регламентирано в чл. 5 от Директива 93/13/ЕИО, транспонирано в чл.

147 ал. 1 от ЗЗП, съгласно който договорните клаузи следва да се съставят на ясен и разбираем език е тълкувано с преюдициални заключения на съда на ЕС и в практиката на ВКС. Твърди се, че според съда на ЕС яснотата и разбираемостта не се отнася само формално и граматически до разбираемостта на уговорките, но и до свеждане до знанието на потребителите на икономическите последици от поемането на задълженията им и връзката на всяка уговорка с другите договорни клаузи. Твърди се, че тълкуването на СЕС поставя като изискване за яснота и разбираемост, клаузата да е така формулирана, че да е разбираема не само от граматическа гледна точка и потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици.

Твърди се, че при съмнение относно смисъла на определено условие, то се тълкува по благоприятен за потребителя начин- чл. 147 ал. 2 от ЗЗП. Твърди се, че посочвайки невярна стойност на ГПР в размер на 39. 99 % кредиторът е внесъл неравновесие в кредитното правоотношение, тъй като потребителят е бил лишен от възможността да разбере какви са икономическите последици от поетото от него задължение и по- конкретно какъв е действителния размер на разходите, които ще направи. Твърди се, че на собствено основание е нищожен и сключеният договор за предоставяне на гаранция от 06. 01. 2022 год. Твърди се, че уговорката за заплащане на възнаграждение за гарант не е породила правни последици. Твърди се, че поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Твърди се, че от член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Твърди се, че задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит. Твърди се, че в съображение 26 от Директивата се 4 посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Твърди се, че договорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя има за цел да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност и допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която е да се осигури високо, адекватно и равностойно ниво на защита па интересите им. Твърди се, че поради изложеното клауза, която предвижда, че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с целта на директивата.

Твърди се, че на практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Твърди се, че по този начин на длъжника се вменява задължение да осигури възнаграждение за обезпечение, с което дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Твърди се, че възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора, са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по- слабата страна в гражданския и търговски оборот, с което задължение той не би се съгласил ако кредитодателят действаше добросъвестно. Твърди се, че поради изложеното е изпълнен общият фактически състав на чл. 143 от ЗЗП и с оглед на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка /арг. от т. 19 на чл. 143 от ЗПК/ тази договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя. Твърди се, че договорът за гаранция е с акцесорен характер и той може да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг, поради което и предвид изложените съображения за нищожност на кредитната сделка не е породил правно действие и сключеният договор за учредяване на поръчителско правоотношение. В заключение ищцата моли съда да прогласи нищожността на сключения между ищцата и първи ответник договор за паричен заем № 5

****/ 06. 01. 2022 год., както и да прогласи за нищожен и сключения между ищцата и втория ответник договор за предоставяне на гаранция № ****/ 06.

01. 2022 год. Отделно от това ищцата моли съда да осъди ответното дружество "Изи Асет Мениджмънт" АД да й заплати сумата от 400 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем ****/ 06. 01. 2022 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Разпечатката съдържа 15 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/66f6db64-2e5a-43b0-bf59-6f3d37236466