Решение № 10257 от 30.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10257 гр. София, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110168165 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от ........... против Ц. М.

И..

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 56, находящ се в гр. ..............

Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 665, 33 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 09.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 96, 33 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. – 31.07.2023 г.; сумата 32, 40 лв. цена на услугата дялово разпределение за периода м.07.2020 г. – м.04.2022 г. ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 09.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 6, 80 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. – 31.07.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 15.08.2023 г. по ч.гр.д. № 44813/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав.

1

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Ц. М. И. чрез назначения особен представител адв. Т., с който оспорва исковете. Оспорва качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за исковия период. Оспорва начислената сума да съответства на реално доставена топлинна енергия. Позовава се на давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 09.08.2023 г. ........... е сезирала СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Ц. М. И. за: сумата 665, 33 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 09.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 96, 33 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. – 31.07.2023 г.; сумата 32, 40 лв. цена на услугата дялово разпределение за периода м.07.2020 г. – м.04.2022 г. ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 09.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 6, 80 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. – 31.07.2023 г.

С разпореждане от 15.08.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.

Представен е договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 20.01.1998 г., по силата на който .............. И.а и ........... И. са придобили собствеността на следния недвижим имот: апартамент № 56, находящ се в гр. ........., състоящ се от: стая, дневна с кухненски бокс и обслужващи помещения с площ от 49, 37 кв.м.

Видно от удостоверение за наследници изх. № 1909/26.03.2013 г., ........... И. е починал на 25.12.1999 г., като е оставила наследници по закон:

.............. И.а – съпруга и Ц. М. И. – син.

2

С нотариален акт за дарение на недвижим имот от 23.05.2000 г. Ц. М. И. дарява на майка си .............. И.а собствената си 1/4 ид.ч. от процесния имот.

Видно от удостоверение за наследници изх. № 2429/22.04.2024 г., .............. И.а е починала на 11.10.2019 г., като е оставила наследник по закон:

Ц. М. И. – син.

По делото е представен протокол от проведено на 24.06.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. .........., на което те са взели решение да се сключи договор с „ПМУ“ ЕООД, за индивидуално разпределение на топлинната енергия. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Пред СРС е ангажиран договор, сключен между ........... – възложител и „ПМУ-Инженеринг“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.

„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото разпределение е извършвано от ......... Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имота – за 1 бр. щранг лира, която е тръбно отоплително тяло, без уред за дялово разпределение; топлинна енергия за БГВ въз основа на отчет на 1 бр. водомер, отчитан след края на отоплителния сезон, както и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на база пълната отопляема кубатура от 128 м3 съгласно акт за разпределение на кубатурата в сградата.

Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата от 676, 15 лв., формирана като разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 694, 09 лв. и сумата за връщане от изравнителни сметки в размер на 17, 94 лв. В посочената сума не 3 са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.

Констатира се също, че цената на услугата дялово разпределение за исковия период м.07.2020 г. – м.04.2022 г. възлиза на сумата 32, 40 лв.

Според заключението на експертизата общият топломер в абонатната станция е преминал метрологични проверки и е годно средство за търговско измерване.

Видно от обща фактура от 31.07.2021 г. за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г., налице е плащане на сума в размер на 10, 82 лв., отразена в общата фактура.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното 4 предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая се установи, че с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 20.01.1998 г. .............. И.а и ........... И. са придобили собствеността на процесния имот. По делото не се твърди и установява двамата да са били в брак към 20.01.1998 г., с оглед на което следва да се приеме, че имотът е придобит в условията на обикновена съсобственост – по 1/2 за всеки от тях.

Видно от удостоверение за наследници изх. № 1909/26.03.2013 г., ........... И. е починал на 25.12.1999 г., като е оставила наследници по закон:

.............. И.а – съпруга и Ц. М. И. – син, придобили съответно всеки от тях по 1/4.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот от 23.05.2000 г. Ц. М. И. дарява на майка си .............. И.а собствената си 1/4 ид.ч. от процесния имот.

Видно от удостоверение за наследници изх. № 2429/22.04.2024 г., .............. И.а е починала на 11.10.2019 г., като е оставила наследник по закон:

Ц. М. И. – син, придобил по наследяване от нея собствеността на целия имот.

С оглед изложеното установява се качеството на ответника на собственик на процесния имот, от което произтича и качеството му на клиент на топлина енергия за битови нужди за исковия период, като доводите на ответника в обратен смисъл се явяват неоснователни. Без правно значение е обстоятелството дали ответникът фактически ползва имота, доколкото качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди произтича от качеството му на собственик на топлоснабден имот, което се установява по делото.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.