Акт № 1567 от 09.04.2014, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 274

Номер

274

Година

21.10.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

09.21

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Цветелина Цонева дело номер

20104100500636 по описа за

2010 година

С Решение № 305 от 31.03.2010 год., постановено по гражданско дело № 2404/09 год., ВТРС е приел за установено по отношение на “Р. /Б./” Е. със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Г., 18-20, ЕИК *********, съдебен адрес гр. В. Т., ул. М. П. № 31, че към 23.12.2008 г. е съществувало вземане за сумата 7749,25 /седем хиляди седемстотин четиридесет и девет лева и 25 ст./ лева, от които просрочена главница – 7357,21 лв., наказателна лихва за периода 25.08.2008 – 22.12.2008 г. – 392,04 лв.срещу П. И. К. от гр. В., М. М. Г. от гр. В. и Н. К. Ф. от гр. В., произтичащо от договор за банков кредит от 01.03.2005 г. и сключения към него анекс № 1/04.04.2008 г., по силата на който банката е предоставила банков кредит на ответницата П. И. К., обезпечен с поръчителството на М. М. Г. и Н. К. Ф., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението – 23.12.2008 г. до окончателното изплащане, и сумата 327,47 /триста двадесет и седем лева и 47 ст./ лева, представляваща направени разноски по заповедното производство, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 110/14.01.2009 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 29/2009 г. на ВТРС, част от което вземане към датата на устните състезания – 10.03.2010 г. е погасено, поради плащане. Районният съд е осъдил П. И. К., М. М. Г. и Н. К. Ф. да заплатят на “Р. /Б./8 Е. направените разноски в първоинстанцонното производство в размер на 794,99 лева.

В законноустановения срок по делото са постъпили въззивни жалби от Н. К. Ф. и от М. М. Г.. В жалбата си Н. Ф. се позовава на незаконосъобразност, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на първоинстанционното решение. Твърди, че кредитът е погасен на дата 04.04.2008г. чрез рефинансиране.Посочва се, че към дата 18.11.2008г. не е имало просрочени вноски за период по- дълъг от 45 дни. Навеждат се доводи, че сумите които са постъпвали в разплащателната сметка на К. са били насочвани за погасяване на задължения към друг кредит, сключен от същата. Излагат се съображения, че не е имало надлежно уведомяване на ответниците К. и Г..

Жалбоподателката Г. твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди че, е налице неизпълнение на поетите задължения от кредитора по договора. Твърди, че на 27.09.2007г. банката служебно е захранила със свои средства сметката на длъжника без да има вноска от клиента, като е приложена разпоредбата на чл.4.10.2 от Инструкцията за осчетоводяване на потребителските кредити, за което жалбоподателите не са дали съгласие. Посочва се,че неправомерно жалбоподатеката е изписана като съдлъжник /каквато тя не е/ в анекса , сключен на 04.04.2008г. Посочено е , че видно от разплащателната сметка на К., на 04.04.2008 г. са постъпили суми , с които кредитът е погасен изцяло. Предвид изложените съображения в жалбите, жалбоподателите молят въззивния съд да отмени първоинстанционното решение. В съдебно заседание процесуалният им представител заявява, че представения отчет по сметка не отговаря на изискванията на Наредба № 3 , претендира разноски.

Постъпил е отговор от ответник жалба “Р. /Б./” Е., чрез процесуалният си представител юрисконсулт И. Ц.. Заема се становище, че установителния иск по чл. 422 ГПК се явява основателен и доказан, с което моли да бъде потвърдено решението на районния съд и да бъде присъдено юрисконсуллтско възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 560 лв.

Въззивният съд, след като провери оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 01.03.2005г. между страните по делото е сключен договор за банков кредит. По силата на този договор на П. К. е предоставен банков кредит в размер на 15000 лв., с краен срок за погасяване 25.02.2010 г. Съгласно т. 5.1. от договора за кредит месечните вноски са дължими до 25-то число на съответния месец, съгласно погасителен план, приложен към договора. В т. 5.2 от договора е посочена сметката, по която кредитополучателя е длъжен да осигури необходимите средства на посочения падеж. Кредитът е обезпечен с поръчителство на М. Г. и Н. Ф., които отговарят солидарно пред банката за изпълнение на задълженията до окончателно погасяване на всички задължения, съгласно условията по договора. В точка 9.1 от същия договор е посочено кога е налице неизпълнение на същия- в случаите на просрочено плащане на коя да е вноска или част от вноска за повече от 45 дни. При просрочие освен начисляването на наказателна лихва, банката има право да обяви усвоената сума по договора за предсрочно и незабавно изискуеми. В т. 11.2 от договора е уговорено, че всички уведомления следва да са направени в писмена форма и се считат за получени чрез лично доставяне, изпращане по пощата с обратна разписка на адреса на кредитополучателя, обявен от него в договора или в уведомлението за промяна.

Длъжникът Колева е имала и други взаимноотношения с банката – кредитор. На 15.08.2005 г. между същата и ищеца е сключен нов договор за банков кредит за сумата 10000 лв. и краен срок на погасяване на 05.08.2008 г. Страните по този договор са се споразумели кредитът да бъде отпуснат по същата разплащателна сметка, по която е обслужван и процесния.

С анекс от 04.04.2008 г към договора от 01.03.2005г. страните са предоговорили кредита, като са разсрочили плащането и са приели размера на задължението – 8135,85 лв., от които непадежирала главница в размер на 6849,45 лв., просрочена главница в размер на 831,93 лв. и лихва за забава за периода 25.01.2008 – 04.04.2008г. в размер на 454,47 лв. Крайният срок на погасяване на всички дължиýи вноски се променя на 25.08.2011г., като се променя и размера на месечните анюитетни вноски на 252,35 лв., дължими на 25-то число на съответния месец. По отношение на лихвата за забава страните се споразумяват за начина на плащане, като в т. 6 от анекса е уговорено, че всички останали условия на договора за кредит остават в сила, така както са уговорени между страните.

С оглед на забава на месечните вноски на падежите 25.08.2008 г., 25.09.2008г. и 25.10.2008 г. банката е отправила волеизявление до длъжницата К. и солидарно отговорните поръчители, с което е обявила кредита за предсрочно изискуем на основание чл.10.2 от договора. Уведомленията до Калева и Г. са върнати като непотърсени, а до длъжника Ф. е достигнало лично. Предвид на това, че същите не са изплатили задължението, банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 28/2009 г. на ВТРС. Длъжниците са възразили в заповедното производство, че не дължат сумата, предмет на заповедта за незабавно изпълнение, поради което по реда на чл. 422 ГПК е предявен иск за установяване, че към момента на подаване на заявлението по процесния договор са дължали сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение, ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното изплащане.

Пред първа инстанция са приложени вносни бележки за плащане по кредита от страна на длъжниците по него, както и редица банкови документи, от които се установява движението на разплащателната сметка и съответно обслужването на двата кредита от нея. Изслушана е съдебно – икономическа експертиза. Вещото лице, след запознаване с кредитното досие на длъжницата и счетоводните отразявания е констатирало, че размерът на усвоената сума по договора е 15 000 лв., която сума е преведена еднократно по разплащателна сметка № *, с титуляр П. К.. Относно просрочието на месечните анюитетни вноски за падежните дати 25.08.2008 г., 25.09.2008 г. и 25.10.2008 г. вещото лице е установило, че размерът на вноските съгласно подписания анекс е 252,35 лв., като вноската, дължима към 25.07.2008 г. е преведена със закъснение – на 18.09.2008 г., за което е начислена наказателна лихва в размер на 5,47 лв. Следващото постъпление за погашение е на 26.11.2008 г. от поръчителя Ф. . Към датата на подаване на заявлението – 23.12.2008 г. размерът на задължението е 7749,25 лв., от които 7357,21 лв. – просрочена главница и 392,04 лв. – лихва за периода 25.08.2008 – 22.12.2008 г. Към датата на анекса – 04.04.2008 г. задължението е било в размер 8135,85 лв., от които 6849,45 лв. – редовна главница, 831,93 лв. – просрочена главница и 454,47 лв. – лихва за забава за периода 25.01.2008 – 04.04.2008 г. Вещото лице е дало заключение, че отчетите по разплащателните сметки отговарят на визираните в Наредба № 3 от 29.09.2005 г. за паричните преводи и платежните системи изисквания за вписване на информация относно извършените транзакции по сметката. Осчетоводяването на потребителските кредити е унифицирано с вътрешни правила на банката /Процедура за предоставяне на потребителски кредити на физически лица и Инструкция за осчетоводяване на потребителски кредити, приложени към делото/, като за целта се използва автоматизирана система MIDAS. При редовно обслужване на кредита погасяването се извършва автоматично, като системата събира погасителните вноски за главници, лихви и такси на датата на погасителния план. Когато кредитът влезе в просрочие, той отпада от автоматичната обработка и се осчетоводява ръчно. При първоначално въвеждане в автоматизираната система се открива Facility № на съответния клиент, който дефинира параметрите на одобрения кредит, а за задълженията по договора се генерира номер на кредита Loan no. Вещото лице е проследило въвеждането като номера на Facility и Loan no за съответните периоди. Обслужването на кредита се е извършвало по разплащателната сметка на К., като всички тегления от нея от страна на банката са извършени с нейно съгласие, дадено предварително към момента на сключване на договора. При сравняването на различните видове отчети по разплащателна сметка, приложени към делото, вещото лице е установило, че записванията са идентични. Вещото лице е проверило, че към датата на подписване на анекса към договора за кредит няма платежни документи, с които да са направени вноски от задължените лица по договора, за да бъде окончателно издължен кредита. Сумите, постъпили от поръчителите на кредитополучателката са отнесени за погасяване на процесния кредит, а не по други задължения. Вещото лице е онагледило движението по сметката, обсÙужваща кредита в табличен вид за съответните периоди.

Пред въззивна инстанция е изслушана нова съдебно- икономическа експертиза със задачи , посочени в отговора на исковата молба на П. К. и М. Г.. Вещото лице Буюклиев е определило промяната на лихвения процент по години съгласно договора за кредит между страните. Дадено е отново становище, че представения отчет от банката- кредитор отговаря на изискванията на Наредба №3 от 29.09.2005г. за паричните преводи и платежни системи. Вещото лице е потвърдило заключението на експерта , изслушан пред първа инстанция, като точно и ясно е индивидуализирал и конкретизирал използваната от банката информационна система за администриране на кредитния процес. Посочено е, че банката е захранвала разплащателната сметка на К. само със средства по отпуснатите кредити, които съответстват на документите в кредитното досие. Дадено е заключение, че с подписания между страните анекс от 04.04.2008г. се правят изменения и допълнения в условията на сключения между страните кредит. При проверка в счетоводството на “Р. /Б./” Е. не се откриват документи/ вноски и преводни нареждания/, които да доказват постъпления на суми с цел издължаване на кредита. По спорния въпрос било ли е налице рефинансиране в съдебно заседание вещото лице е заявило, че е недопустимо да се извърши такова в същата банка, в която е отпуснат кредит. Експертът потвърждава извода на вещото лице от първа инстанция, че постъпилите от поръчителите суми по процесния кредит не са ползвани за погасяване на друг кредит на длъжника К..