Определение № 5089 от 19.11.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5089 гр. Варна, 19.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502310 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.ч.гр.д. № 2310 по описа на Окръжен съд Варна е образувано по частна жалба на Г. М. с ЕГН ********** с адрес **********, чрез пълномощник адв. С. Х. ВАК, срещу Определение № 7974 от 16.07.2024г., пост. по ч.гр.д.№ 139 по описа за 2024 г. на Районен съд Варна, В ЧАСТТА, в която не е прието възражението й по чл. 414а от ГПК срещу Заповед № 215/17.01.2024г. по ч.гр.д. № 139/2024г. по описа на ВРС, в частта за разноските в общ размер на 505 лева, представляващи държавна такса по заповедното производство в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на определението в обжалваната му част и в противоречие на задължителна съдебна практика. Изложени са доводи, че е по регресния иск правата на суброгиралия се застраховател са обусловени от направеното плащане по застрахователния договор, поради което за поставянето на длъжника в забава е необходима покана за плащане (Решение № 86/10.07.2012г. по т.д. № 467/2011г., ВКС, първо т.о.). Сочи, че такава не е връчвана на длъжника от застрахователя. Оспорна извода на съда, че връчването на заповедта за изпълнение на длъжника съставлява изпълнение вместо кредитора на задължението му да връчи на длъжника покана за изпълнение. Счита, че едва при неизпълнение след връчването на поканата за кредитора е налице правен интерес от заявяване пред съд на вземането за събиране. Сочи за безспорен факта, че веднага след връчване на заповедта за изпълнение, която длъжникът възприел като покана за доброволно плащане, е заплатила дължимата сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до датата на плащането. Отделно, настоява се, че липсват годни писмени доказателства, които да удостовеляват извършено плащане на адвокатското възнаграждение, тъй като не е представена фактура по ЗДДС и доказателство за заверена банкова сметка.

Настоява се за отмяна на определенението в обжалваната му част.

1

В отговор на частната жалба ЗАД „ОЗК-Застраховане“ гр.София чрез пълномощник адв. С. С. оспорва доводите в нея. Изразява становище, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Твърди, че Покана за уреждане на парични задължения с изх. № А315-442/21.01.2019г. е била изпратена на длъжника на адреса, на който е връчена заповедта за изпълнение, но видно от приложеното известие за доставяне, същата е върната като непотърсена от страна на лицето, с оглед на което е образувано заповедното производство. Счита, че са представени всички необходими документи, удостоверяващи договаряне и заплащане на адвокатското възнаграждение. Счита за недопустимо искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящото производство.

СЪДЪТ констатира, че частната жалба е подадена в срока по член 275, алинея 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, от лице с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл.275, ал.2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Производството пред ВРС е образувано по повод заявление от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ гр.София чрез адвокат С. Иванов за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Г. М. с ЕГН ********** с адрес ********** за парично вземане, представляващо регресна претенция по щета № 0410-900-0270-2018, на осн.чл. 500, ал., т.3 от КЗ, в размер на 73.60 лева, както и за съдебни разноски в общ размер от 505 лева – 400 лева за адвокатско възнаграждение и 25 лева за дължима държавна такса.

Издадена е заповед за изпълнение за описаните в заповедта суми в полза на заявителя под № 215 от 17.01.2024г.

На основание чл.411, ал.3 от ГПК препис от заповедта е връчена на длъжника на 23.01.2024г. На 21.02.2024г., в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, длъжникът е депозирал възражение, обективиращо твърдения, че е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл.412, т.8 от ГПК, подкрепени с писмени доказателства, удостоверяващо плащане на сумата от 73.60 лева и 1.38 лв., представляваща законна лихва за забава. С уточнителна молба от 11.03.2024г. в изпълнение на дадени от съда указания, при условията на чл. 414а от ГПК възразява относно дължимостта на сумите за съдебноделоводни разноски, доколкото с поведението си не е дала повод за предявяване на вземането – покана за заплащане не е отправяна до длъжника и процесуалният представител на заявителя е упражнил правото си за присъждане на разноски в производството при липса на основание за това.

Препис от възражението с указание за възможността и последиците по чл.414а, ал.3 и ал.4 от ГПК е връчен на заявителя, който е депозирал становище, обективиращо доводи за неоснователност на възражението досежно разноските.

В хода на образуваното заповедно производство ответникът по заявлението Г. М. е заплатила претендираната от заявителя исковата сума в законоопределения срок, което обстоятелство е признато от заявителя в становището му.

Изпълнението на това условие от страна на длъжника обаче не го освобождава във всички случаи от разноските по делото.

Съгласно чл.414а, ал, 2 от ГПК, ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството.

2

За да се ползва длъжникът от посочената привилегия на закона, той следва да не е станал повод с поведението си за завеждане на делото и да е изпълнил задължението си. В конкретния случай са налице и двете условия.

В частната жалба длъжникът не оспорва, че сумата от 73.60 лева е дължима като регресно вземане на платилия застраховател срещу него в качеството му на водач, причинил щетата, и при наличие на условията по чл.

500, ал.1, т.3 от КЗ за възстановяването й на застрахователя. По делото са налице данни, че сумата, ведно с лихвата за забава, е платена веднага след получаване на заповедта за изпълнение, с който за първи път лицето е узнало, че има вземане км него.

С оглед характера на вземането като такова за платено обезщетение, вземането на застрахователя по регресния иск против делинквента става изискуемо с поканата за изпълнение.

От представените към заявлението документи се установява, че Покана за уреждане на парични задължения с изх. № А315-442/21.01.2019г. е изпратена за връчване до T. М. на адрес ***********, като пратката е върната като „непотърсена“, при правилни данни относно лицето и адреса : Г. М. на адрес гр.Варна, ***********. Изводът е, че поканата е изпратена на лице с различно име и при непълен (неточен) адрес.

Неправилен е извода на заповедния съд, приравняващ връчването на съдебния акт (заповедта за изпълнение) на връчване на покана за плащане на дълга, от който момент всъщност се формира изискуемостта на вземането.

Отговорността за разноските е обусловена от изхода на спора относно предмета на делото – спорното материално право. Разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК въвежда изключение от този принцип само, ако са налице две предпоставки: с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и същият е признал иска. При положение, че към датата на подаване на заявлението вземането не е било изискуемо, но по-късно, в хода на процеса е станало такова и именно тогава ответникът е изпълнил, каквато е разглежданата хипотеза, тогава последният не следва да носи отговорност касателно разноските за предявяване на вземането. Длъжникът не е дал повод за съдебно предявяване на вземането, доколкото предвид посочените по-горе обстоятелства относно изпращането на поканата не може да си приеме, че е канен от кредитора да заплати дължимата сума преди датата, на която е подадено заявлението по реда на чл. 410 от ГПК.

Видно от приложените банкови документи сметката на получателя по превода е заверена с наредената сума, длъжникът не дължи разноски, поради което и на основание чл.414а, ал. 5 от ГПК са налице предпоставки за приемане на възражението по чл.414а, ал.3 от ГПК.

Изложеното дава основание първоинстанционният съдебен акт в обжалваната част да бъде отменен.

С оглед изхода на правния спор на частния жалбоподател на основание чл.78, ал. 1 от ГПК следва да се присъдят разноски като ответникът по частната жалба следва да бъде осъден да заплати сумата от 15 лева, представляваща заплатена такса за въззивно обжалване. Съдебната практика, цитирана от ответника по жалбата, е относима към производството по чл. 248 от ГПК, каквото настоящото не е.

Мотивиран от така изложените съображения, СЪДЪТ

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 7974 от 16.07.2024г., пост. по ч.гр.д.№ 139 по описа за 2024 г. на Районен съд Варна, В ЧАСТТА, в която не е прието възражението по чл. 414а от ГПК на Г. М. с ЕГН ********** с адрес **********, срещу Заповед № 215/17.01.2024г. по ч.гр.д. № 139/2024г. по описа на ВРС, в частта за разноските в общ размер на 505 лева, представляващи държавна такса по заповедното производство в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА възражението на Г. М. с ЕГН ********** с адрес **********, по чл. 414а от ГПК в частта относно недължимост на сторени от заявителя в заповедното производство разноски общ размер на 505 лева, представляващи държавна такса по заповедното производство в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева, присъдени с издадената по ч.гр.д. № 139/2024г. по описа на ВРС заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК с № 215 от 17.01.2024г.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ ЕИК 121265177 гр.София да заплати на Г. М. с ЕГН ********** с адрес ********** сумата от 15 лева за държавна такса, представляваща направени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4