Решение № 53 от 12.03.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Велико Търново, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

И. КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20234000500462 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 289/27.07.2023 година по гр. д. № 322/2022 година на Окръжен съд Русе И. К. Г. е осъден да заплати на А. Ц. А. получена без основание сума в размер на 29 200 лева, изплатена като застрахователно обезщетение за пътнотранспортно произшествие от 15.04.2010 година, ведно със законната лихва от 31.05.2022 година.

С посоченото решение И. К. Г. е осъден да заплати на А. Ц. А. сумата 3 080 лева – деловодни разноски.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат И. Д. – пълномощник на И. К. Г., против Решение № 289/27.07.2023 година по гр. д. № 322/2022 година на Окръжен съд Русе. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно, противоречи на практиката на съдилищата и на Тълкувателно решение № 26/19.06.1972 година на ОСГК.

Процесуалният представител на жалбоподателя смята, че в случая е налице хипотезата на чл. 55, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. По делото има достатъчно данни за наличие на морален дълг към И. К. Г., бивш съпруг на А. Ц. А.. Изтъква се, че не са взети предвид заплащането на таксата на ищцата за Русенския университет от сметката, по която се твърди да е получена сумата от жалбоподателя; полаганите грижи за А. Ц. А. преди 1 изплащане на обезщетението от застрахователя в Република Кипър. Излага се, че липсват доказателства в подкрепа на твърденията на А. Ц. А., поради което решението на първостепенния съд е немотивирано. Не е установено за какво са изразходвани изтеглените средства по време на брака между страните, които имат две деца, единствените им приходи са били от заплатата на И. К. Г.. Цитира се съдебна практика.

Направено е искане да се отмени Решение № 289/27.07.2023 година по гр. д. № 322/2022 година на Окръжен съд Русе и да се постанови друго такова, с което да се отхвърли иска; претендират се сторените разноски пред двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Д. И. – процесуален представител на А. Ц. А., в който излага съображения за нейната неоснователност.

В съдебно заседание пълномощникът на А. Ц. А. оспорва въззивната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 322/2022 година на Окръжен съд Русе е образувано въз основа на предявен от А. Ц. А. против И. К. Г. иск с посочено правно основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за сумата 29 200 лева.

В исковата молба се твърди, че бракът между страните е прекратен с Решение № 260036/19.01.2021 година по гр. д. № 5809/2020 година по описа на Районен съд Русе. По време на брака им техните отношения били изключително влошени, ответникът подхождал властно и авторитарно спрямо съпругата си. До 2014 година двамата живели в Кипър. През 2012 година А. Ц. А. претърпяла транспортна злополука в Кипър. По споразумение със застрахователя на водача на моторното превозно средство, който причинил уврежданията, на ищцата е изплатено обезщетение в размер на 25 000 евро. От личната си банкова сметка в кипърска банка тя превела по своята сметка в „Банка ДСК“ АД от обезщетението 44 849.59 лева на 30.06.2017 година. На 3.07.2017 година по настояване на ответника А. Ц. А. превела по неговата сметка 35 000 лева, а в нейната сметка останали 9 849 лева. След завръщането им в Република България през 2017 година ищцата започнала да развива свой бизнес (открила магазин), използвала сумата 9 849 лева за свои нужди и за фирмата си „Лори-чар“ ЕООД. За нуждите на магазина бил закупен климатик за 2 033.34 лева, за чийто монтаж са заплатени 166.66 лева. Разходите за закупуването и монтажа на климатика са покрити със средства, които А. Ц. А. превела на съпруга си. На 12.07.2017 година ищцата закупила от П.

В. П. и Т. П. Б. недвижим имот в село Екзарх Йосиф за сумата 3 600 лева (нотариален акт № 97, том VII, дело № 1306 от 12.07.2017 година на Служба по вписванията Русе) със средства, които тя превела по сметка на ответника. От преведените по сметка на И. К. Г. по негово настояване и без да съществува каквото и да е основание лични средства от изплатено 2 застрахователно обезщетение А. Ц. А. използвала 5 800 лева. Остатъкът в размер на 29 200 лева останал на разположение на ответника, който отказва да ги върне на ищцата, разполага с тях без правно основание и се е обогатил за нейна сметка. Обогатяването на И. К. Г. и обедняването на А. Ц. А. се дължат на един и същи факт – извършен по настояване на ответника превод по банковата му сметка на лични средства на ищцата от изплатено застрахователно обезщетение.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди И. К. Г. да заплати на А. Ц. А. получената без правно основание сума в размер на 29 200 лева – преведени му по банков път лични средства на последната от изплатено застрахователно обезщетение, с която той се е обогатил за нейна сметка, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от адвокат К. Т. – пълномощник на И. К. Г., в който изтъква, че последният основно е посрещал финансовите нужди на семейството. От месец октомври 2009 година до месец септември 2014 година двамата живели в Република Кипър; през месец април 2010 година А. Ц. А. претърпяла инцидент с автобус в Република Кипър; бащата на И. К. Г. заплатил осигуровките на ищцата в Република България, за да се направи операция в Република

Кипър; докато била в болница и след нейното изписване той се грижил за нея. И. К. Г. започнал работа в Република Кипър. През месец септември 2014 година двамата се завърнали в Република България. Ответникът работел, а съпругата му била в отпуск по майчинство. Описват се извършени разходи по време на брака между страните. Сочи се, че ищцата настояла да прехвърли полученото застрахователно обезщетение по негов спестовен влог в „Банка ДСК“ АД и да теглят единствено лихвите. Твърди се, че на 9.10.2017 година двамата изтеглили парите от спестовната сметка, прибрали ги в своя дом и ги разходвали за закупуване на имот в село Екзарх Йосиф, за придобиване на магазина на ищцата, дали пари на сестрата на А. Ц. А., закупили стока за магазина. Изброяват се ползвани кредити.

Описват се отношенията между страните след тяхната раздяла. Излагат се аргументи за приложимост на чл. 55, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.

Пред първостепенния съд процесуалният представител на ответника оспорва иска.

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 289/27.07.2023 година по гр. д. № 322/2022 година на Окръжен съд Русе е валидно и допустимо.

С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът смята, че предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите. А. Ц. А. твърди, че И. К. Г. е получил без правно 3 основание сумата 29 200 лева – част от застрахователно обезщетение, което преведена по негова сметка на 3.07.2017 година. е изплатено,

А. Ц. А. и И. К. Г. са сключили граждански брак на 8.08.2012 година в Арадипу, Република Кипър, прекратен с Решение № 260036/19.01.2021 година по гр. д. № 5809/2020 година на Районен съд Русе. От брака си имат родени две деца.

В края на 2009 година А. Ц. А. и И. К. Г. заживели заедно в Република Кипър.

На 15.04.2010 година в Република Кипър като пътник в автобус А. Ц. А. претърпяла пътнотранспортно произшествие. За вреди, които са нанесени, е получила застрахователно обезщетение в размер на 25 000 евро на 14.06.2017 година (препис от удостоверение, издадено от Кипърски застрахователен пуб за превозни средства на обществения транспорт и недопустими рискове).

На 30.06.2017 година А. Ц. А. превежда по своята сметка в „Банка ДСК“ АД сумата 44 849.59 лева, а на 3.07.2017 година прехвърля по сметка на И. К. Г. 35 000 лева.

В отговора на исковата молба не е наведено своевременно твърдение сумата 35 000 лева да е дарена от А. Ц. А. на И. К. Г., а това е сторено едва с въззивната жалба, поради което възражението е преклудирано и не следва да се обсъжда.

Безспорно е установено, че част от сумата 35 000 лева – 2 200 лева, е използвана за закупуване на климатик за магазина на А. Ц. А..

На 12.07.2017 година с договор за покупко-продажба на името на А. Ц. А. е придобит недвижим имот, находящ се в село Екзарх Йосиф, община Борово, област Русе, подробно описан в нотариален акт № 160, том V, рег. № 5006, дело № 688/2017 година по описа на нотариус С. К., с район на действие – Районен съд Бяла, с който е удостоверена сделката. В нотариалния акт е отразено, че приобретателката е заплатила на продавачите сумата 3 600 лева преди подписване на договора. Във въззивната жалба не са наведени конкретни оплаквания против заключението на първостепенния съд, че недвижимият имот е закупен за сумата 3 600 лева, визирана в нотариалния акт. Безспорно е, че цената на имота е заплатена с част от сумата 35 000 лева, преведена от А. Ц. А. на И. К. Г..

Спорно е дали останалата част от сумата в размер на 29 200 лева е преведена от А. Ц. А. на И. К. Г. на правно основание.

В чл. 55, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите е визирано, че не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг. От събраните по делото доказателства не може да се направи несъмнен извод, че престацията е извършена съзнателно и в съгласие с изискванията на морала, т.е. същата не е лишена от основание.

Фактът, че към момента на превода на сумата страните са в брак, сам по себе си не е основание да се направи такова заключение. В тежест на И. К. Г. е да докаже на какво основание е получил сумата, което не е сторено. Последният заявява, че на 9.10.2017 година са изтеглили в брой от спестовната му сметка 31 000 лева, част от които в размер на 7 800 лева са вложили за закупуване на имота в село Екзарх Йосиф. Имотът в село Екзарх Йосиф е придобит през месец юли 2017 година, т.е. няколко месеца преди това. Във въззивната 4 жалба не са наведени конкретни оплаквания против извода на първостепенния съд, че недвижимият имот е закупен за сумата 3 600 лева, визирана в нотариалния акт. Не е спорно, че тази сума е част от изплатеното на А. Ц. А. застрахователно обезщетение, преведено по сметка на И. К. Г.. Няма данни със средства от застрахователното обезщетение да са погасявани теглени от И. К. Г. кредити, използвани за задоволяване на нужди на семейството, да е закупувана стока за магазина на А. Ц. А., да са покривани разходи на съпрузите и техните деца. Не се установява по несъмнен начин част от застрахователното обезщетение да е предоставено в заем на сестрата на А. Ц. А. за закупуване на имот, а друга да е използвана за придобиване на магазин. Свидетелката И. Г. Г. – майка на И. К. Г., първоначално сочи, че от изплатеното застрахователно обезщетение страните дали част на сестрата на А. Ц. А. без да конкретизира в какъв размер и за какво, а впоследствие – И. К. Г. поръчителствал по кредит, отпуснат на сестрата на А. Ц. А. за закупуване на имот в село Мартен. Свидетелката заявява, че с парите от застрахователното обезщетение е закупен магазин, но не уточнява за каква сума. Свидетелката И. Г. Г. е заинтересована от изхода на спора в полза на И. К. Г., а и показанията не се подкрепят от останалите доказателства по делото, поради което съдът не дава вяра на същите.