Решение № 2619 от 14.07.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 7902/2022
- Вид
- Решение № 2619
- Подписан
- 14.07.2023
- В сила
- 12.01.2024
- Състав
- Орлин Чаракчиев
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 374 - 375 · Кодекс за застраховането
- чл. 374 - 375 · Кодекс за застраховането
- чл. 386 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400 · Кодекс за застраховането
- чл.400, ал.2 и ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.400, ал.2 и ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 2619 гр. В., 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20223110107902 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано предявен от И. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр.В., бул. „О.п.п. № * срещу „Д. З.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „О.“, бул. „К. А. Д. № * иск с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 930,00 лв. (след допуснато изменение в цената на иска), представляваща остатък от застрахователно обезщетение за настъпило на * г. застрахователно събитие по застрахователна полица № * г. за имуществена застраховка „Каско на мпс“, за лек автомобил марка „И.“, с ДК № *, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на подаване на исковата молба - 21.06.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът адв. Р. Р. твърди, че ответникът покривал застрахователното покритие по застраховка „Каско на МПС“ на собствения на ищецът автомобил марка „И.“, с ДК № * с полица № * г. със срок на действие на договора от 29.08.2021 г. до 28.08.2022 г. и максимална застрахователна стойност от 10,000 лв. Сочи, че във връзка с уврежданията по автомобила установени на * г., а именно надрани три детайла на автомобила - преден капак, предна дясна врата и задна дясна врата своевременно е уведомил ответника и е предявил претенция по застраховка „Каско на МПС“. Вследствие на това е образувана застрахователна щета № * г. На * г. е извършен оглед на МПС, видно от протокол № * и опис-заключение от същата дата удостоверяващ констатирани неизправности по МПС при огледа на преден капак, врата предна дясна и врата задна дясна, като степен на увреждане се посочва „ремонт-лек“ и в забележка е посочено „полиране“. От застрахователната компания насочили автомобила за отстраняване на щетите в доверен сервиз. След преглед на автомобилът, експертите от доверения сервиз установили, че уврежданията по детайлите на автомобилът не могат да бъдат отстранени, чрез полиране, а следва да бъдат боядисани. Въз основа на тяхното становище ответникът е приел, че уврежданията по тях следва да бъдат боядисани, а не полирани, като е съставен нов описзаключение за вреди на процесното МПС на 29.04.2022 г. На 18.05.2022 г. на посочената от ищцата банкова сметка са изплатени сума по застрахователната претенция в размер на 266,71 лв. След извършване на проучване сред сервизи в гр. В. за стойността на ремонта, ищецът е установил че средна пазарна стойност за отстраняване на щетите е в размер на 910,00 лв., като е налице разлика от 643,00 лв., която и понастоящем не е заплатена от 1 застрахователя. Счита, че с изплащане на сумата от 266,71 лв. ответникът е признал основателността на дължимото застрахователно обезщетение, като спорен остава дължимия размер на застрахователното обезщетение. По изложените съображения моли за уважаване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба.
Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Д. З.“ АД, чрез юрк. И.Г., с който се изразява становище за неоснователност на иска. Излага, че изплатената сума от 266,71 лв. е определена по експертна оценка, съгласно изрично искане на ищеца от 11.05.2022 г., която съобразно Общите условия се извършва по правилата на застрахователя и приетите от него методики, цени и каталози. Поддържа, че е допустимо по волята на страните да се ограничи отговорността на застрахователя чрез урегулиране в договора на цените за нови части, материали и труд, при които се възстановява вредата.
Претендираният размер на обезщетението се оспорва и като силно завишен, надвишаващ пазарните стойности. На следващо място поддържа, че боята на посочените от ищцата детайли е била увредена при сключването на полицата, което ясно се установява от протокола за оглед и изготвените снимки при сключването на застраховка „Каско на МПС“ № * г., като при последващите застраховки с № № * г., № * г. и № * г. не е правен допълнителен оглед. Излага се, че при боядисване на детайл за отстраняване на щета по него се пребоядисва целия детайл, а не само участъкът, в който е локализирано нараняването на боята, за което е заведена щета. В тази връзка и доколкото са били налични много други наранявания по боята на описаните детайли още при самото сключване на полицата, ищецът следва да поеме част от отговорността при поправката на щетите за да не се облагодетелства неоснователно. На следващо място сочи, че на основание т. 27.4 от ОУ се прилага 50 % самоучастие за щети по МПС, което е на възраст над десет години от датата на първа регистрация (в случая 2004 г.) до датата на начало на застраховката, когато върху него са причинени повреди чрез механично въздействие на трети лица. Счита за неоснователен и акцесорния иск за законна лихва, както и разноски доколкото ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Не оспорва сключената застраховка на процесния автомобил, както и обстоятелството, че на основание валидно учреденото застрахователно правоотношение и с оглед отправената от ищеца претенция „Д. З.“ АД е изплатило в полза на застрахования сумата от 266,71 лв. Моли за постановяване на решение, с което да се отхвърли изцяло предявените искове и присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В о.с.з. ищцата не се явява, представлява се от адв. Р. Р., който поддържа изразената позиция по спора, като по реда на чл. 143 от ГПК въвежда възражение за недействителност на клаузите на чл. 27, т. 4 от ОУ на застрахователя предвид противоречие с чл. 386 и чл. 400 от КЗ.
В о.с.з. ответникът не се представлява. С писмена молба докладвана от съда поддържа изразената позиция по спора.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответното дружество по сключен договор за застраховка, с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие; обстоятелството, че на сочената дата е настъпило застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че е изправна страна в правоотношението със застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си по договора за уведомяване за настъпилото застрахователно събитие, както и недействителността на клаузите на чл. 27, т. 4 от ОУ на застрахователя предвид противоречие с чл. 386 и чл. 400 от КЗ.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и от представените писмени доказателства се установява, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение по сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ за автомобил марка „И.“, с ДК № *, по застрахователна полица № * г., валидна към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие - * г., 2 както и че по образуваната преписка по щета ответникът е заплатил обезщетение от 266,71 лв.
На практика между страните не е спорно също и възникването на процесното ПТП от * г., което се устрановява най-вече от извънпроцесуалното поведение на самия ответникзастраховател, който след като видно от представеното искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ е бил сезиран на 15.04.2022 г. от ищеца, на който е определил обезщетение от общо 266,71 лв. по щетата и е изплатил същото преди завеждане на делото и по този начин с конклудентни действия е признал настъпването на застрахователно събитие съставляващо покрит риск по обезпечаваната от него имуществена застраховка.
На следващо място видът и характерът на получените вследствие на застрахователното събитие вреди по МПС, се установява по несъмен начин от преставения по делото Протокол № * за извършен оглед на МПС на * г. и опис-заключение от същата дата, в които като увредени са описани следните детайли – преден капак, врата предна дясна, врата задна дясна, и трите за лек ремонт и полиране, а съгласно втория документ за боядистване. Визираните писмени документи съставени от служители на ответника обвързват последния предвид съдържащото се в тях изрично извънсъдебно признание на неизгодния за него факт, че твърдените от ищеца вреди са тъждествени с установените от самия застраховател.
Спорен по делото се явява най-вече въпросът за размера на дължимото от застрахователя обезщетение, предвид релевираните от ответника правоизключващи и правонамаляващи въражения.
Във връзка с остойностяването на дейностите по отстраняване на щетите съдът не споделя възражението на ответника, че при тяхното изчисляване намират приложение Общите условия на дружеството и приетите от застрахователя методики, цени и каталози. В тази връзка, поддържаната от дружеството теза, че същите дерогират приложението на общите норми на КЗ, служещи за определяне на размера на обезщетенията за имуществени вреди не държи сметка за обстоятелството, че при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съобразно императивната разпоредба на чл. 386, ал. 2 от КЗ, ако визираните вътрешни актове на затрахователя не позволяват възстановяването на имуществото до състояние, в което е било преди увредата. Поради това, настоящият състав съобразява константната съдебна практика, че стойността на ремонта (разходи за материали и труд) следва бъде възможно най-близка до пазарните условия (в този смисъл Решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 165/24.10.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.), като критерият средна пазарна цена е включен във вариантите на т. 1 и т. 5 от неоспореното заключение на САТЕ прието по делото, което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно. Съобразно посочените варианти средната пазарна стойност за възстановяване на щетите от процесното застрахователно събитие възлиза на по 1200,06 лв., като те надхвърлят значително стойността о т 281,82 лв. определена от вещото лице съобразно Методиката за обработка на преписки по щети по затсраховки „Каско на МПС“ и „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на ответното дружество. Респективно в случая посочената методиката е неприложима като нарушаваща императивната разпоредба на чл. 386, ал. 2 от КЗ.
Съдът преценява за неоснователно и възражението на ответника, че боята по процесните детайли е била увредена преди настъпване на застрахвателното събитие, поради което на ищеца не се дължи обезщетение за същите. Видно от заключението на допълнителната САТЕ, което не е оспорено от ответника и съдът намира за пълно, обективно и компетентно, липсва пълна идентичност по вид и степен между констатираните щети настъпили преди датата на процесното ПТП по преден капак, врата предна дясна, врата задна дясна, които са установени от застрахователя на 30.08.2018 г. и уврежданията по същите части, за които се претендира обезщетение в настоящото производство. Успешно опровергаване на заключението не е проведено от ответника, поради съдът приема, че ответникът е осигурявал покритие по полицата на увреждащия автомобил за новите вреди върху вече засегнатите детайли на процесното МПС, т.е. застрахователят не е освободен от заплащане на застрахователно обезщетение за т я х . До извод за обратното не води обстоятелството, че конкретно намиращият приложение технически метод за боядисване при отстраняване на новите увреждания по боята, неизбежно предполага и заличаване на 3 старите, доколкото се касае за щети от различни ПТП, а отговорността на застрахователя не може да се ограничи валидно единствено с възражение свързано с пространственото местоположение на настъпилата вреда по МПС-во, тъй като дружеството носи отговорност за всяко увреждане настъпило в срока на действие на полицата по имуществената застраховка. Още повече, че предходните увреждания от 30.08.2018 г. са били заличени към момента на настъпване на процесното ПТП от * г., видно от заключението на допълнителната САТЕ.
Разпечатката съдържа 20 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/66f37839-1c9b-4482-a41c-53d3d1bcd32d