Решение № 198 от 06.07.2017, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е №198 гр. ВРАЦА, 06.07.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд,

Гражданско отделение, в публичното заседание на 07.06.2017 г., в състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА в присъствието на секретар ИРЕНА

МИТОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА гр.дело N 19 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Р.И.И. *** е предявил против Община Враца иск за предаване владението на недвижим имот, представляващ къща, находяща се в гр.Враца, ул." Георги Бенковски" *, ведно с 1/2 ид.ч. от поземления имот с номер по предходен план 1718, кв.21, а по кадастралната карта и регистри на гр.Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 год. на изп.директор на АК, представляващ: сграда с идентификатор ***, находяща се в гр.Враца, ул."Георги Бенковски" *, разположена в поземлен имот *** със застроена площ от 60 кв.м., брой етажи - 2, с предназначение - сграда със смесено предназначение, и 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, целия с площ 323 кв.м., при съседи ***, ***, *** и ***.

В исковата молба се твърди, че със Заповед № 1077/23.12.1981 год. на председателя на ИК на ОбНС, гр.Враца е било извършено отчуждаване на наследствен имот на ищеца, представляващ имот пл.№ 1718 в кв.21 по плана на гр.Враца /сега отменен/. С Решение № 124/05.04.1994 год. по гр.д.№ 974/1993 год. на Окръжен съд-Враца е отменено отчуждаването относно 1/2 ид.ч. от посочения имот и е възстановена собствеността върху този имот на Ф. И.И. и Р.И.И.. В решението е посочено, че влиза в сила след пълното възстановяване на получените в обезщетение жилищни сгради от двамата жалбоподатели. Излагат се доводи, че според чл.5, ал.1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС /в редакцията му към момента на постановяване на съдебното решение/ при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища и други обекти стават държавна собственост по силата на решението за отмяна, а изземването на имотите става по реда на чл.65 ЗОбС в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за отчуждаването. Ищецът твърди, че след влизане в сила на съдебното решение е открил документи, от които е видно, че отчуждаването на имота не е било с цел благоустройство, а за музей на Гаврил Генов. Твърди още, че дадените в обезщетение жилища не са получени безвъзмездно, а са били заплатени от родителите му, тъй като са били на значително по-висока стойност от стойността на отчуждения имот, че тези жилища са били продадени на трети лица, както и че от страна на Община Враца не са предприети никакви процедури по връщане на дадените в обезщетение жилища. Ищецът посочва, че многократно е правил опити по административен ред да получи собствеността и владението на имота, но Община Враца отказва с мотива, че не е възстановена собствеността върху дадените в обезщетение жилища, което поражда и правен интерес от предявяването на настоящия иск.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната Община Враца, в който се оспорва основателността на предявения иск поради липса на активна материалноправна легитимация на ищеца като собственик на претендирания имот и сграда и заявяване на чужди права - над размера на наследствената му част. Твърди, че реституция не е настъпила, тъй като не са налице хипотезите на чл.1, ал.1-3 и чл.2 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., и моли съдът да извърши проверка на предпоставките за реституция съгласно т.4 на ТР № 6/10.05.2006 год. на ОСГК на ВКС. В подкрепа на твърдението си за липса на реституционен ефект излага доводи, че мероприятието, за което е отчужден имота е осъществено, тъй като на мястото на отчуждената и съборена паянтова сграда от плет и кирпич през 1984 год. е построена изцяло нова двуетажна сграда с масивна стоманобетонна конструкция, както и друга сграда с идентификатор ***, актувани с АЧОС № 1803/22.11.2010 год. на Община Враца. Изтъква се, че според диспозитива на Решение № 124/05.04.1994 год. по гр.д.№ 974/1993 год. на Окръжен съд-Враца отчуждаването се отменя само по отношение на 1/2 ид.ч. от поземления имот с площ 323 кв.м., без да се възстановява собствеността върху сграда. Твърди се, че реституционният ефект не е настъпил, тъй като не са върнати жилищата, с които Р.И.И. и И.Ю.И. са обезщетени в замяна на отчуждаването. Навеждат се доводи, че Община Враца е придобила собствеността върху целия имот, ведно с построените върху него сгради, както чрез правоприемство от държавата, така и по силата на давностно владение по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС вр. чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, което не е прекъсвано от датата на постановяване на решението на ОС-Враца до настоящия момент. В условията на евентуалност и под формата на възражение, ответната Община Враца заявява претенция за заплащане стойността на извършените в имота подобрения, конкретизирани по вид и стойност с молба вх. №

2756/06.04.2017 год. и иска да й бъде признато право на задържане на процесния имот до заплащане стойността на претендираните подобрения.

По искане на ответника, с определение от 15.03.2017 г. съдът на основание чл.219, ал.1 ГПК е допуснал привличане на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез представителя по пълномощие Областен управител на Област Враца, като трето лице-помагач на страната на ответната Община Враца. Процесуалният представител на третото лице-помагач изразява становище за неоснователност на исковата претенция и поддържа изложените в отговора на ответника правни и фактически доводи.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допусната и изслушана е специализирана съдебно-техническа експертиза, чието заключение е прието от съда като обективно и компетентно.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено заверено копие от нотариален акт № 197, том І, дело № 232/1959 г., от който е видно, че на 17.04.1959 г. и.ю.И. е придобил чрез покупко-продажба правото на собственост върху недвижим имот, представляващ паянтова къща, застроена на 84 кв.м., находяща се в парцела VІ в кв.195 по плана на гр.Враца - дв.пл.№ 1718, цялата от 318 кв.м. , заедно с 1/2 ид.ч. от празното дворно място.

Между страните не се спори, че със Заповед № 1077/23.12.1981 год. на председателя на ОбНС-Враца на основание чл.94, ал.3 вр. чл.98 ЗТСУ е извършено отчуждаване на недвижим имот, представляващ 1/2 от дв.пл.№ 1718, кв.21 по плана на гр.Враца, собственост на И.Ю.И. и Ф.И.И., заедно с паянтово жилище, строено преди повече от 50 години с паянти, с пълнеж от плет и кирпич. Заверено копие от заповедта е приложено по делото и от същото е видно, че отчуждаването е извършено за "улица, жилищен комплекс и гаражи". Представени са доказателства - решение № 67/02.03.1984 г. на ИК на ОбНС-Враца, докладна записка, решение № 64/1984 г. на ИК на ОбНС-Враца и строително разрешение № 57/27.04.1984 г., от които се установява, че след отчуждаването е определено сградата, находяща се в имот пл.№ 1718 в кв.21 по плана на гр.Враца, да бъде реконструирана за къща-музей на Гаврил Генов. Отчужденият имот е актуван като държавна собственост с АДС № 6013/23.05.1984 г.

Със Заповед №

1077/23.12.1981 г. е предвидено, че на основание чл.81 вр. чл.83 ЗТСУ собствениците на отчуждения имот и.ю.И. и Ф.И.И. следва да се обезщетят с по едно двустайно жилище в гр.Враца. Със Заповед № 120/05.02.1982 год. на председателя на ОбНС-Враца отстъпените в обезщетение жилища са конкретизирани, както следва: и.ю.И. се обезщетява с едно двустайно жилище в жил.блок "Казашка", вх.Ж, ап.109, състоящ се от две стаи и кухня, мазе № 13 на обща стойност 14 079 лева, а Ф.И.И. се обезщетява с едно двустайно жилище в жил.блок "Казашка", вх.Ж, ап.136, състоящ се от две стаи и кухня, мазе № 27 на обща стойност 15 508 лева. И в двете заповеди е посочено, че не се прилага чл.90 ЗТСУ. Посочената Заповед № 120/05.02.1982 г. е допълнена със Заповед № 1336/10.07.1989 г. на председателя на ИК на ОбНС-Враца, като е определено, че апартамент № 109 във вх.Ж, етаж І от блок "Казашка" в гр.Враца, даден в обезщетение на И. Ю.И. /И.Ю.И./ и с прехвърлена 1/2 ид.ч. по силата на нотариално заверена молба № 912/24.03.1989 г. на съпругата му М.Ю.И. /М.Ю.И./, е на стойност 14 308 лева, които следва да бъдат заплатени от И. Ю. И. и М.Ю.И.. Заповед № 120/05.02.1982 г. е допълнена и със Заповед № 3543/16.12.1988 г. на председателя на ИК на ОбНС-Враца, като е определено, че апартамент № 136 във вх.Ж, етаж VІІ от блок "Казашка" в гр.Враца, даден в обезщетение на И.И.И.

/Ф.И.И./ е на стойност 15 258 лева, които следва да бъдат изплатени от това лице.

Спорен по делото е въпросът дали обезщетените собственици са изплатили посочените суми. По делото липсват писмени доказателства, от които да се установява такова плащане. Представена е служебна бележка изх.№ 1232/11.05.2011 г. от Банка ДСК, в която е отразено, че е изтекъл срокът за съхранение на документите във връзка с получен кредит от и.ю.И. и същите са унищожени. В АДС № 6013/23.05.1984 г. се сочи, че отчужденият имот е изплатен на 27.12.1983 г., но без да се посочва от кого е извършено плащането и в какъв размер. От разпита на свидетеля А.В.се установява, че след отчуждението И.И. го е помолил да му стане поръчител по банков кредит, като му е обяснил, че парите са му необходими за жилище.

Свидетелят пояснява, че е станал поръчител, но не знае нито точния размер на изтегления кредит, нито на кого са изплатени парите.

Представено е удостоверение №

004653/06.03.2008 г., изд. от Община Враца, от което се установява, че и.ю.И. е починал на 20.11.1993 г. и негови законни наследници са синовете му Ф. И.И. и Р.И.И..

Преди смъртта си - на 09.01.1992 год. и.ю.И. и неговата съпруга М.Ю.И. са прехвърлили на сина си Р.

И.И. полученото в обезщетение жилище, представляващо апартамент № 109 във вход Ж на І етаж от блок "Казашка" в гр.Враца, ул."Петропавловска" № *. Сделката е оформена с нотариален акт № 6, т.І, дело № 8/1992 г. По делото няма данни ищецът Р.И.И. да се е разпоредил с този недвижим имот.

На 09.09.1994 г. с нотариален акт № 72, т.VІ, дело № 3981/94 г. Ф. И.И. е продал получения от него в обезщетение недвижим имот, представляващ апартамент № 136, етаж VІІ от блок "Казашка" в гр.Враца, ул."Петропавловска" № *.

Между страните не се спори относно обстоятелството, че с молба вх.№ АБ-94-И-34/22.04.1992 год. и.ю.И. е поискал да му бъде възстановено правото на собственост върху отчуждения недвижим имот. С протокол от 10.06.1992 год. комисия, назначена със Заповед № 185/05.03.1992 г. на кмета на Община Враца, е дала становище за отказ, тъй като имотът не съществува, мероприятието е извършено и собствениците са получили обезщетение. Въз основа на така изразеното становище, кметът на Община Враца е издал отказ за възстановяване на собствеността № АБ-94-И-34/25.06.1992 г. В отказа е посочено, че към 21.02.1992 г. мероприятието, за което е отчужден имота, е реализирано и фактически е създаден нов такъв.

По жалба на Ф. И.И. и Р.И.И. е образувано съдебно производство и с Решение № 124/05.04.1994 г. по гр.д.№ 974/05.04.1994 г.

Врачанският окръжен съд е отменил отказа на кмета на Община Враца и вместо него е постановил, че отменя отчуждаването, извършено със Заповед № 1007/23.12.1981 г. на председателя на ИК на ОбНС-Враца, отнасящо се до 1/2 ид.ч. от имот пл.№ 1718 в кв.21 по плана на гр.Враца и възстановява собствеността върху този имот на Ф. И.И. и Р.И.И.. В съдебния акт е посочено, че влиза в сила след пълното възстановяване на получените в обезщетение жилищни сгради от двамата жалбоподатели. В мотивите на решението е отразено, че от заключението на изслушаната експертиза е установено, че в обема, контурите и размера на старата къща е изградена нова къща, копие на старата. Съдът е приел, че не е изпълнено предвиденото в застроителния и регулационен план мероприятие, за което е отчужден имота - изграждане на улица, жилищен комплекс и гаражи, поради което следва да бъде извършена реституция.

По молба на Община Враца е образувано производство за преглед по реда на надзора и отмяна на влязлото в сила решение на ОС-Враца, но с Решение № 2371/24.07.1995 г. по адм.д.№ 4209/1994 г. на ВС на РБ тази молба е оставена без уважение.