Решение № 661 от 17.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 661 гр. Пловдив, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330115151 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от С. Й. Н., ЕГН **********, с адрес ******, против „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, оф. 4, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, като се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3 099,16 лв., сочена за недължимо платена по нищожен договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда. В условия на евентуалност, при неуважение на главния иск, ищецът предявява иск за връщане на недължимо платената по нищожна клауза в договора за кредит сума в размер на 1 492,38 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда.

В исковата молба е посочено, че ищцата е сключила Договор за кредит № ****** на 25.01.2024 г. за сумата от 9000 лв., при годишен лихвен процент 38%, ГПР 54,80%. Връщането на кредита било разсрочено на 42 равни месечни вноски. Съгласно договора ищцата следвало да заплати и такса разглеждане в размер на 1492,38 лв. Таксата разглеждане се дължала в деня на подписване на подписване на договора за кредит, като трябвало да се изплати на равни месечни вноски, заедно с месечните вноски по кредита. При предсрочно погасяване такса разглеждане се дължала изцяло.

Ищцата погасила предсрочно кредита на 08.07.2024 г., като тя заплатила, освен главницата и възнаградителната лихва, дължима до датата на предсрочно погасяване, но и таксата за разглеждане. Общо платената сума по връщането на кредита била в размер на 12 099,16 лв.

1

Твърди се , че договора за кредит бил нищожен и на връщане подлежала сумата в размер на 3099,16 лв., като платена без основание съгласно чл. 23 ЗПК. В условия на евентуалност, ако се установи, че договора за кредит не е нищожен, ищцата претендира нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на таксата за разглеждане и в тази връзка – възстановяване на сумата 1492,38 лв., като платена без основание.

Съображенията на ищцата за нищожност на договора за кредита се извеждат от разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, като се твърди, че в противоречие с нея в договора за потребителски кредит лихвеният процент не отговарял на реално приложения. Предвидената такса за разглеждане представлявала скрита добавка към възнаградителната лихва. При сключването на договора за кредит таксата за разглеждане била определена, като процент от заетата сума и в зависимост от избрания на период на връщането й, таксата разглеждане нараствала пропорционално на продължителността на периода на връщане на заема. Поради това, ищцата твърди, че таксата разглеждане не целяла да обезщети кредитора за разходите, свързани с оценката на кредитоспособността на клиента, а да генерира допълнителен доход. Ищцата счита, че е не посочен правилен лихвен процент по договора за кредит, поради което на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл.

11, ал.1. т. 9 ЗПК договорът е нищожен. Освен това се твърди, че реално приложеният ГПР бил различен от договорения. С таксата за разглеждане ГПР бил по-висок от посочения в договора и това заблудило ищцата за реалната стойност на кредита. Твърди се, че таксата за разглеждане се дължала само ако е сключен договора за кредит и така представлявала такса за усвояване на кредита. Това обстоятелство обуславяло и нищожността на клаузата за такса разглеждане, поради което е предявен и иск в условията на евентуалност за нейната нищожност.

Клаузата в договора за такса разглеждане противоречала на чл. 10а, ал.2 ЗПК и на основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД – противоречала на закона.

Ищцата навежда и аргументи, че таксата разглеждане била нищожна и на основание противоречие с добрите нрави, тъй като по същността била допълнителна скрита печалба на търговеца. Начинът на формиране на таксата разглеждане, като функция от размера на заетата сума и продължителността на погасителния срок на кредита, не индикират по категоричен начин, че целта й е да обезщети разходите на кредитора по разглеждане на документите на кредитополучателя.

Въз основа на посоченото по-горе се иска на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД да бъде осъден ответника да върне на ищцата сумата от 3 099,16 лв. лв., недължимо платена по нищожен договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателно плащане на сумата. В условия на евентуалност, на същото основание моли да бъде осъден ответника да върне сумата по клауза за таксата за разглеждане по процесния договор. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който се излага, че на 25.01.2024 г. е сключен Договор за кредит № ****** между 2

„ЮтеКредит България“ ЕООД и ищцата за сумата от 9 000 лева, като същата била усвоена на 25.01.2024 г., при фиксиран лихвен процент от 38.00 %, ГПР 54.80 %, и срок на погасяване 48 месеца.

По отношение на основателността на иска, ответникът твърди, че договорът за кредит е подписан от разстояние, при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ. Закона за потребителски кредит допуска договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът предоставил на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 и във връзка с чл. 5, ал. 13.

Договорът за кредит включвал и преддоговорната информация, Общите условия били подписани електронно, съобразно изискванията за език и шрифт отговарящи на императивните разпоредби на ЗПК. Твърди се, че основният лихвен процент по договора за кредит не бил с фиксирана ставка и към датата на сключване на договора не надвишавал пет пъти законната лихва.Ответникът не приема твърденията за недействителност на договора и счита доводите на ищцата за превратни.

Ответникът твърди, че таксата разглеждане е част от преддоговорните отношения между страните по договора за кредит. В тези преддоговорни отношения все още нямало сключен договор за кредит и кредитополучателят нямал качеството потребител, поради което и не можело да се приложи закрилата по смисъла на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК във връзка с чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК. Годишният процент на разходите по кредита бил посочен в Договора за кредит и в т. 2. на Част III от Разходи по кредита в Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Общата дължима сума била в размер на 17 858,99 лева, като включвала главница в размер на 9 000 лева, възнаградителна лихва 7 366,61 лв. и такса за разглеждане в размер на 1 492,38 лв., като тя се изплащала на месечни вноски, съгласно погасителен план. ГПР по кредита съответствал на изискванията по чл. 19, ал. 4 ЗПК. В подкрепа на твърдението се цитира и съдебна практика, според която непосочването на начина на изчисляване на ГПР не било от естество да засегне способността на потребителя да прецени обхвата на задължението си. Ответникът твърди, че таксата разглеждане била включена в ГПР и съгласно чл. 19 ЗПК не надвишавала императивно определената от закона граница.

В договора за кредит било уговорено, че таксата за разглеждане се дължала в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата подлежала на възстановяване от Клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Кредиторът извършвал внимателен анализ на кредитоспособността на всеки клиент, което му коствало време и разходи.

Кредитополучателят се бил запознал с преддоговорната информация и условията по кредита. Така, в графата „Обща сума, дължима от потребителя“, ставало ясно, че таксата разглеждане е включена. Това се потвърждавало и от калкулатора на ГПР. Прилага се и извадка от примерен калкулатор на ГПР, който да онагледи твърденията на ответника. Таксата за разглеждане била индивидуално уговорена и потребителят бил предварително запознат с нея. В отговора на исковата молба се прилага и извадка от потвърдителните действия 3 на ищцата в рамките на процедурата по сключване на договор за предоставяне на кредит от разстояние.

Ответникът отхвърля твърдението, че таксата разглеждане е свързана с усвояването на кредита. Таксата разглеждане предхождала превеждането на сумата по кредита. Разходите за управление и усвояване на кредита възниквали от момента на подписване на договора за кредит и превеждането на сумата по него. Така, таксата разглеждане, според ответника, не попадала в рамките на ограничението по чл. 10а, ал.2 ЗПК. Твърдението за нищожност на клаузата било неоснователно, поради размера на предоставения кредит, срока за връщане на сумата, липсата на предоставени обезпечения и при съпоставка с размера на законната лихва. Потребителят бил информиран чрез предоставената преддоговорна информация и имал на разположение правото на отказ в 14-дневен срок от датата на сключване на договора.

Неупражняването на правото на отказ, се приемало за съгласие с условията по кредита. По-късното претендиране за прогласяването на нищожността на договора за кредит или на отделни клаузи от него се интерпретира, като злоупотреба с право по чл. 57, ал.2 КРБ и чл. 8, ал. 2ЗЗД.

Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Исковата претенция за прогласяване на нищожност на договора се оспорва изцяло като неоснователна и се претендира предявения главен иск в размер на 3 099,16 лв., и предявения евентуален иск в размер на 1 492,38 лв., да бъдат отхвърлени, като неоснователни и необосновани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че С. Й. Н. е сключила с „ЮтеКредит България“ ЕООД договор за кредит № ****** на 25.01.2024 г. за сумата от 9 000 лв., която е усвоена от ищцата. Последното се установява и от представените писмени доказателства – посочения договор за кредит с приложенията към него.

Следователно между ищцата и ответника е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за потребителски кредит с № ****** от 25.01.2024 г., при което ищцата Н. има качеството на кредитополучател, а ответникът „ЮтеКредит България“ ЕООД на кредитодател. По силата на договора за кредит на ищцата била предоставена в заем сумата от 9 000 лв., срещу задължение да я върне на вноски, съобразно приложимия погасителен план. С договора била уговорена и възнаградителна лихва при посочени ГЛП от 38,00 %, и ГПР от 54,80 %. Видно от съдържанието на договора за кредитополучателя било предвидено задължение за заплащане на сумата от 1 492,38 лв., представляваща Такса разглеждане. Общият размер на задълженията по кредита с таксата разглеждане е посочен на 17 858,99 лв.

Съдът като съобрази материалите по делото намира, че при така описаното по-горе договорно правоотношение между страните, ищцата Н. освен качеството на кредитополучател, има качеството на потребител по 4 смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което тя се ползва със законоустановената потребителска закрила и приложение в случая намират императивните правилата на ЗПК и ЗЗП.

В тази насока съдът приема за основателни съображенията в исковата молба за недействителност на договора за кредит поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. В случая таксата за разглеждане на заявлението за кредит се дължи въз основа на клаузи от договора, които са в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Според тази норма кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по разглеждане на заявлението по отпускане на кредит са такива, свързани със сключването на договор, респ. със своевременното усвояване на кредита. За събирането на такси за разглежданите действия обаче законодателят е предвидил забрана. При това положение съдът приема, че целта на посочената договорна клауза е да послужи за заплащане на допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, което води и до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реално приложимия лихвен процент по договора. Следователно договорът е недействителен, а в частност и процесната клауза за такса разглеждане, на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

Разпечатката съдържа 30 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/66f2d9d8-6de9-4a71-9ed1-d21382917fe4