Определение № 988 от 14.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 988 гр. Пловдив, 14.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500696 по описа за 2026 година

Производство по чл. 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 16 543/06.11.2025 г. / по описа на РС – Асеновград / от С. В. С., ЕГН – ********** и частна жалба вх. № 17 629/24.11.2025 г. / по описа на РС – Асеновград / от Д. В. П., ЕГН – ********** – лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетния Б. С. С., ЕГН – ********** срещу Определение № 4 849 от 29.10.2025 г. по гр.д. № 2 124/2025 г. по описа на РС – Асеновград.

Частните жалбоподатели П. и Б. С. / молители в производството / обжалват съдебният акт в частта, с която е производството по делото е прекратено пред РС - Асеновград и изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. Поддържат оплаквания за неправилност в обжалваната прекратителна част и искане за неговата отмяна в тази част и връщане на делото на РС – Асеновград за по нататъшен ход на производството.

Частният жалбоподател С. С. / ответник по молбата на ЗЗДН / обжалва съдебния акт в казаната прекратителна част, както и в частта, с която не е отменена изцяло издадената срещу него Заповед за незабавна защита № 46/28.10.2025 г. – т.е. и в частта й, с която е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение и на двамата молители и му е забранено да приближава молителката Д. В. П., жилището й в гр. П., местоработата и местата й за социални контакти и отдих – до приключване на производството по делото. Поддържа оплаквания за неправилност и искане за отмяна на определението в тези му части и отмяна изцяло на заповедта за незабавна защита.

Предмет на настоящото производство е и частна жалба вх. № 2 528/16.02.2026 г. / по описа на РС – Асеновград / от С. С. срещу постановеното по казаното първоинстанционно дело Определение № 368 от 28.01.2026 г., с което съдът е отхвърлил искането му за допълване на Определението № 4 849 от 29.10.2025 г. в частта за разноските чрез присъждане на направените от него разноски по делото в размер на 600 лв. – възнаграждение за един адвокат. Поддържа оплаквания за неправилност и искане за неговата отмяна и присъждане на казаните разноски.

Депозиран е от насрещната страна отговор за неоснователност на частната жалба.

1

Съдът установи следното:

Частна жалба вх. № 16 543/06.11.2025 г. / по описа на РС – Асеновград / от С. С. в частта й срещу неотмяната на заповедта за незабавна защита и досежно наложените с нея мерки по чл. 5 ал.1 т. 1 от ЗЗДН / по отношение и на двамата молители / и по чл. 5 ал. 1 т.3 от ЗЗДН / само по отношение на молителя П. / е недопустима, т.к. съгласно чл. 19 ал.2 от ЗЗДН заповедта за незабавна защита / респ. нейното изменяване или отменяване от съда, пред който делото е висящо / не подлежи на самостоятелно обжалване. Поради което, казаната частна жалба в тази й част се оставя без разглеждане.

В останалата й част частната жалба вх. № 16 543/06.11.2025 г. / по описа на РС – Асеновград / от С. С., както и частната жалба вх. № 17 629/24.11.2025 г. / по описа на РС – Асеновград / от Д. П. са допустими, а разгледани по същество – основателни.

За да прекрати производството пред себе си и да го изпрати по подсъдност на СРС, РС – Асеновград е приел, че ответникът С. е заявил в срока по чл. 131 от ГПК възражение за неподсъдност на депозираната пред него молба за защита от домашно насилие, което е основателно, т.к. към момента на предявяването на молбата фактическото пребиваване на малолетния молител Б. С. е при ответника С. С. / негов баща / в гр. С., фактическото пребиваване на молителката П. е в гр. П. но по заведено от П. гр.д. № 20255330115229 по описа на РС – Пловдив течала процедура по отвод на всички съдии от състава на този съд / което му било служебно известно /, поради което този съд щял да бъде в невъзможност да разгледа и процесната молба за защита по ЗЗДН, т.к. и по образувано по нея дело би последвал отвод на съдиите от състава РС - Пловдив. Като така изпращането на делото в РС – Пловдив се явявало безпредметно, съответно същото следвало да се изпрати на СРС, който е съда по фактическото пребиваване на молителя Б. С.. Освен това, предвид висящо между същите страни гр.д. № 20251110141433 по описа на СРС, 86 състав, образувано от С. и Б. С.и с предмет молба за защита от домашно насилие срещу П., включваща и процесните актове на насилие, би могло – по преценка на този съд, да се постанови съединяване на двете дела в едно производство и издаване на общо решение по тях.

Определението е неправилно.

Производството по делото е образувано по депозирана на 28.10.2025 г. в РС Асеновград Молба за защита от домашно насилие от Д. В. П. – лично и като майка и законен представител на малолетния й син Б. С. С., срещу С. В. С. за два конкретни акта на насилие от дати 12.09.2025 г. и 17.10.2025 г..

По делото е безспорно установено, че към момента на подаването на молбата за защита молителката П. живее в гр. П., а малолетния молител Б. С. живее при баща си ответника С. С., в гр. С., като считано от 15.09.2025 г. е с регистриран постоянен и настоящ адрес адреса на своя баща в гр. С. / Удостоверение изх. № РИС25-УГ51 – 8136/15.09.2025 г. / и за учебната 2025/2026 г. е ученик във 2Б клас на Пето ОУ „ Иван Вазов „ – гр. София, район Витоша / служебна бележка № 67/29.10.2025 г. от директора на училището /.

Местната подсъдност на ЗЗДН е създадена в интерес на пострадалото лице чрез разпоредбата на 7 ал. 1 от ЗЗДН, която предвижда, че тази подсъдност е съобразно района, в който пострадалото лице фактически пребивава към датата на подаване на молбата за защита. Тази разпоредба - както и други такива от ЗЗДН, не урежда хипотеза, в която пострадалите лица са повече от един и фактически пребивават в различни съдебни райони към депозиране на молбата за защита, нито предвижда съдът служебно да следи за тази местна подсъдност – тъй като в случая ответникът по молбата С. не е заявил възражение за местна неподсъдност в срока за отговор по чл. 131 от ГПК, респ. в срока по чл. 12 ал. 1 от ЗЗДН – както неправилно е приел районния съд. Следователно, за така неуредените от специалния закон въпроси се прилагат разпоредбите на ГПК – към който и изрично препраща §1а от ЗР на ЗЗДН. Разпоредбите на ГПК изрично уреждат въпроса за местна 2 подсъдност - в т.ч. и при няколко ищци/ответници от различни съдебни райони, както и случаите, в които съдът може служебно да повдига въпроса за местната подсъдност на делото пред себе си, като настоящия случай не е сред изрично посочените.

Следователно, неправилно РС – Асеновград се е произнесъл по въпроса за местната подсъдност по настоящото дело – при липса на правомощие да извърши служебно такава проверка. Затова определението в тази му обжалвана част се отменя и делото се връща на РС – Асеновград за даване по нататъшен ход на делото.

Частната жалба на С. С. срещу Определение № 368 от 28.01.2026 г. е допустима, но неоснователна. Съответно определението е правилно по изложените в него мотиви, които са, че въпросът за направените в производството по делото разноски съдът - на всяка инстанция, се произнася с крайния си акт по делото в зависимост от резултата по спора / чл.

81 от ГПК /. Определението, с което производството се прекратява пред съответния съд поради местна неподсъдност и се изпраща на местно компетентния съд, не е краен акт по смисъла на чл. 81 от ГПК, т.к. не приключва спора. Освен това, това прекратително определение в случая се отменя с настоящото въззивно определение и делото се връща за разглеждане от РС – Асеновград.

По разноските за настоящото производство

Жалбоподателката К. не претендира разноски, няма и данни да е направила такива.

Жалбоподателят С. С. претендира разноски както следва: 315 лв. / ДТ 15 лв. и 300 лв. възнаграждение за един адвокат / за частната си жалба вх. № 16 543/06.11.2025 г. ; 150 лв.

/възнаграждение за един адвокат / за частната си жалба вх. № 2 528/16.02.2026 г.; 300 лв. / възнаграждение за един адвокат / за защита / депозирания отговор / по частната жалба на вх. № 17 629/24.11.2025 г. на Д. П..

С оглед постановения инстанционен резултат, на С. не се следват направените от него разноски по частната му жалба с вх. № 2 528/16.02.2026 г. и по частната жалба на П. с вх. № 17 629/24.11.2025 г..

Относно разноските му по негова частна жалба вх. № 16 543/06.11.2025 г. съдът намира следното: Същата е частично основателна, но пък въззивното производство в тази му част не е неоснователно предизвикано от насрещната страна П. - която също е обжалвала първоинстанционното определение в прекратителната му част и в тази му част то е отменено поради основателността на частните жалби и на двете насрещни страни. Освен това се съобразява и че производството по ЗЗДН е такова по спорна съдебна администрация. Ето защо и по аргумент на дадените с ТР № 3/27.06.2024 г. на ВКС, ОСГК задължителни разяснения по въпроса за разноските на страните в тези производства, на С. С. не се присъждат – и частично, направените от него разноски по частната му жалба вх. № 16 543/06.11.2025 г..

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане частна жалба вх. № 16 543/06.11.2025 г. / по описа на РС – Асеновград / от С. В. С., ЕГН – ********** в частта й срещу Определение № 4 849 от 29.10.2025 г. по гр.д. № 2 124/2025 г. по описа на РС – Асеновград в частта, с която съдът не е отменил Заповед за незабавна защита № 46/28.10.2025 г. досежно наложените с нея спрямо С. С. мерки по чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН / да се въздържа от извършване на домашно насилие / по отношение и на двамата молители Д. В. П. и Б. С. С. и по чл. 5 ал. 1 т. 3 от ЗЗДН досежно молителката Д. П. / забрана да приближава същата, жилището й в гр. П., местоработата и местата й за социални контакти и отдих /.

3

В тази част определението може да се обжалва пред Апелативен Съд – Пловдив в едноседмичен срок от връчването.

Отменя Определение № 4 849 от 29.10.2025 г. по гр.д. № 2 124/2025 г. по описа на РС – Асеновград в частта, с която е прекратено производството по делото пред РС – Асеновград поради местна неподсъдност и същото е изпратено на Софийски районен съд като местно компетентния съд и Връща делото на РС – Асеновград за по нататъшен ход на производството.

Оставя без уважение частна жалба вх. № 2 528/16.02.2026 г. / по описа на РС – Асеновград / от С. В. С. срещу Определение № 368 от 28.01.2026 г. по гр.д. № 2 124/2025 г. по описа на РС – Асеновград - с което е отхвърлено искането на С. С. за допълване на постановеното по първоинстанционното дело Определение № 4 849 от 29.10.2025 г. в частта за разноските чрез присъждане на направени от него разноски по делото в размер на 600 лв.

– възнаграждение за един адвокат.

В тези му части въззивното определение е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4