Определение № 121 от 25.03.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 121 гр. Шумен, 25.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна В. Райкова

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Димчо Ст. Луков като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно частно наказателно дело № 20243600600140 по описа за 2024 година Производство по чл. 249 от НПК.

С протоколно определение от 15.02.2024 г. постановено по НОХД № 332/23 г. на Великопреславският районен съд на осн. чл. 249 ал. 1 от НПК е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати на д.п. съществени процесуални нарушения.

Срещу така постановеното определение на Великопреславският районен съд в законоустановения срок е депозиран частен протест от Шуменска районна прокуратура – ТД В. Преслав. В същия се сочи, че определението е неправилно и необосновано. Според прокурора неправилен е извода на съда, че обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, като в тази връзка се излагат обилни доводи и се коментира определението на съда. Прави се искане за отмяна на определението и връщане на делото за разглеждането му от ВПРС.

Като се запозна с материалите по делото, ШОС намира протеста за процесуално допустим, а по същество за неоснователен.

На 19.12.2023 г. в Районен съд гр. Велики Преслав бил внесен обвинителен акт срещу К. А. К., ведно с приложено към него досъдебно 1 производство № 187/2023 по описа на РУ на МВР В. Преслав. Образувано било НОХД № 332/2023 г. по описа на ВПРС. Разпоредителното заседание е проведено на 15.02.2024 г., в което с протоколно определение Великопреславският районен съд е прекратил съдебното производство по делото срещу К. А. К. на основание чл. 248 ал. 5 т. 1 от НПК вр. чл. 249 ал. 1 , вр. чл. 248 ал. 1 т. 3 от НПК като е върнал делото, ведно с досъдебното производство на Районна прокуратура гр. Шумен за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

За да стори това, районният съд е приел, че в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи всички факти, обуславящи съставомерността на деянието, време, място и начин на извършване, участието на обвиняемия в осъществяването му и т.н., като същата следва да е и съответна на диспозитива на обвинителния акт. В тази връзка е приел, че в обстоятелствената част на внесения в съда обвинителен акт подробно са описани извършените от страна на подс. К. действия от 10.06.2023 г., относими към намирането от К. на описаните чужди движими вещи и разпореждането с част от тях. Следва изложена фактическа обстановка, описваща начинът на установяване на същия, респ. вещите на пострадалия, част от които се сочи, че са му били върнати. Не ставало ясно според първоинстанционния съд, точно кога и как хронологически са били осъществени посочените действия, което в конкретния случай се явявало необходимо доколкото същото е релевантно към съставомерен елемент от обективната страна на предявеното по чл. 207, ал. 1 от НК обвинение, а именно – изискването за изтичане на посочения в нормата 7-дневен срок. В този смисъл, според ВПРС остава неясно въз основа на какви точно факти и доказателства е прието, че подс. К. „не е съобщил и е нямал намерение да съобщи в законовия седемдневен срок на собственика или властта“ за посочените като намерени от същия вещи на пострадалия. Посочената непълнота на съставомерни факти относно обективната и субективната страна на инкриминирано престъпно деяние, за което е било повдигнато обвинение, ВПРС е приел за съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване процесуалните права на подс. К. и в частност на правото му на защита по фактите.

2

Главното предназначение на обвинителния акт, съгласно Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита в съдебната фаза. Ако в съдържанието на обвинителния акт не са отразени правнорелевантните факти на обвинението и въз основа на тях не са изведени съставомерните признаци на деянието, предмет на обвинението, или това е сторено по противоречив начин, то винаги е налице допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 249 ал. 4 т.

1 предл. І от НПК, а именно – обвиняемия да научи в какво е обвинен. Това нарушение е неотстранимо в съдебната фаза на процеса.

В обстоятелствената част на обв. акт са описани фактите по намирането от подс. К. на инкриминираните вещи на 10.06.2023 г.

Непосредствено след това следва описание на обстоятелствата по откриването на подсъдимия и на част от инкриминираните вещи – чантичката на пострадалия с намиращите се в нея документи и доброволното предаване от подсъдимия на част от парите. Следва описване на изразеното от подсъдимия желание да възстанови липсващите пари и констатацията, че това не е сторено до приключване на досъдебното производство. При така изложените фактически обстоятелства, ШОС приема за правилен и законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че в обстоятелствената част на обв. акт не е посочено времето на извършване на деянието.

За да е осъществено изпълнителното деяние на престъплението по чл.

207 ал. 1 от НК, законодателя е включил два елемента от фактическия състав на престъплението: първо – намиране на изгубени вещи и второ – несъобщаване на собственика или властта за намирането им в седем дневен срок. В обв. акт на ШРП, ТП – В. Преслав е описан подробно първия елемент от фактическия състав – намирането на загубените вещи. Описанието на действията на полицейските служители по откриване на извършителя и на част от инкриминираните вещи и тяхното връщане, без да са посочени времевите параметри на тези действия, не изпълва съдържанието на втория елемент от фактическия състав на престъплението, а именно – несъобщаване за намиране на изгубените вещи в 7-дневен срок на собственика или властта.

3

От тук и извода на първоинстанционния съд, който настоящата инстанция напълно споделя, че не става ясно въз основа на кои факти и доказателства за тях, прокурора е приел, че е осъществен и втория елемент на изпълнителното деяние – изтичането на 7 дневния срок в който дееца не е съобщил на собственика на веща или на властта за нейното намиране.

От друга страна – с диспозитива на обв. акт, прокурора е предявил обвинение на подс. К., че не е съобщил и не е възнамерявал да съобщи на собственика или властта в 7 дневен срок /за намирането на инкриминираните вещи/. Както беше посочено по-горе, изпълнителното деяние на престъплението по чл. 207 ал. 1 от НК съдържа два елемента – намиране на изгубена вещ и не съобщаване в 7 дневен срок. Обстоятелството дали дееца е възнамерявал, т. е. имал намерение да съобщи, не е елемент на изпълнителното деяние на това престъпление. Включването на подобен елемент на фактическия състав на престъплението по чл. 207 ал. 1 от НК, допълнително води до ограничаване правото на защита на подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен.

За прецизност следва да се посочи, че в обстоятелствената част на обв. акт след излагане на фактическата обстановка и доказателствата въз основа на които е приета, прокурора е изложил неправилен извод, че подс. К. е осъществил състава на престъплението по чл. 207 ал. 1 от НК, тъй като до приключване на досъдебното производство, не е заместил предметът на престъплението в пълен размер. Обстоятелствата касателно възстановяването или невъзстановяването на част или целия предмет на престъплението, не са съставомерни признаци на престъплението по чл. 207 ал. 1 от НК.

Предвид изложеното въззивната инстанция приема, че при изготвяне на обвинителния акт са допуснати процесуални нарушения, които са съществени, тъй като са довели до ограничаване на правото на защита на обвиняеми подс. К. поради невъзможност да разбере повдигнатото му обвинение – чл. 249 ал. 4 т. 1 предлож. І от НПК. Тези процесуални нарушения ШОС приема за отстраними чрез изготвяне на нов обвинителен акт съобразно изискванията на чл. 246 ал.2 от НПК и задължителните указания на ТР № 2/2002 г. по т.д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.

4

Водим от горното, Шуменски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение от 15.02.2024 г. постановено по НОХД № 332/23 г. по описа на Великопреславският районен съд, с което на осн. чл. 249 ал. 1 от НПК е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати на д.п. съществени процесуални нарушения.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5