Решение № 132 от 17.06.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Враца, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Милена Й. Софронова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20261400500028 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

С Решение № 110/14.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 237/2025 г. по описа на РС-Мездра, са уважени предявените искове от Д. В. Д., ЕГН **********, против „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, като първоинстанционният съд е постановил, че:

- прогласява за нищожна, като противоречаща на закона, клаузата на чл.20 от Договор за кредит "Бяла карта" от 28.05.2024 г., сключен между Д. В.

Д. от гр.Мездра и "Аксес Файнанс" ООД, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение;

- прогласява за нищожна, като противоречаща на закона- чл.33 ЗПК, клаузата на чл.21, ал.4 от Договор за кредит "Бяла карта" от 28.05.2024 г., сключен между Д. В. Д. от гр.Мездра и "Аксес Файнанс" ООД, предвиждаща заплащане на разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден при забава за плащане на текущото задължение или на сумата по чл.12, ал.1 от договора за кредит;

- прогласява за нищожна, като противоречаща на закона - чл.33 ЗПК, клаузата на чл.21, ал.5 от Договор за кредит "Бяла карта" от 28.05.2024 г., сключен между Д. В. Д. от гр.Мездра и "Аксес Файнанс" ООД, предвиждаща, че след настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120 лева, включваща разходите на кредитодателя по извънсъдебно събиране на задължението;

- приема на основание чл.23 ЗПК, че ищецът дължи на ответника само 1 чистата стойност на кредита без да дължи лихва и други разходи по кредита, която е 314,06 лева, представляваща остатък от незаплатена главница по Договор за кредит „Бяла карта“ №11100811 от 28.05.2024 г.;

- осъжда "Аксес Файнанс" ООД да заплати на Д. В. Д. деловодни разноски пред първата инстанция в размер на 1400,00лева.

С постановено по реда на чл.248 ГПК Определение № 1005/19.11.2025 г. РС-Мездра е изменил решението в частта относно разноските, като е намалил присъденото адвокатско възнаграждение от 1200,00 лв. на 800,00 лв., или общо дължимите разноски са в размер на 1000,00 лева.

С постановено по реда на чл.247 ГПК Решение № 30/16.02.2026 г. РСМездра е допуснал поправка на явна фактическа грешка в първоначалното решение, като в диспозитива на решението на стр.10 абзац 4 ред трети след израза „други разходи по кредита, която в момента е..“ вместо вписаната сума от „314,06 лева“ да се чете „482,08лева“.

Въззивното производство е образувано по жалба на „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление: гр.София, жк „Иван Вазов“, ул.“Балша“ № 1, бл.9, ет.2, представлявано от изп.директор Ц.К., чрез пълномощника ст.юрисконсулт И.Н., против първоначално постановеното Решение № 110 от 14.07.2025 г. по гр.д.№ 237/2025 г. по описа на Районен съдМездра.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, необосновано, немотивирано и постановено в противоречие с материалния закон.

На първо място въззивникът изразява несъгласие с извода на районния съд, че предвидената неустойка в чл.20 от сключения между страните договор е нищожна. Посочва, че съгласно чл.15, ал.1 от договора, ищецът се е съгласил в срок от пет дни след датата на активиране на предоставения платежен инструмент да предостави обезпечение – поръчител. Изтъква, че за кредитора не съществува забрана да изисква обезпечение на предоставяните заеми, като това изискване е било разяснено на потребителя с връчения му СЕФ.

В жалбата се прави разяснение на същността на предоставения на ищеца продукт „Бяла Карта“. Навеждат се доводи, че уговорената в този вид договор неустойка не е прекомерна и не противоречи на принципа на справедливостта и на добрите нрави. Въззивникът не споделя изводите на районния съд, че неустойката излиза извън присъщите й функции. Счита, че същата има обезпечителна функция, тъй като цели обезпечаване изпълнението на едно договорно задължение, а именно – предоставяне на поръчителство; обезщетителна функция, тъй като обезщетява кредитора за вредите от неизпълнение на това договорно задължение; санкционна функция, тъй като потребителят се санкционира за неизпълнение на едно свое задължение. Изразява несъгласие с твърдението на ищеца, че неустойката е добавък към договорната лихва, с което се увеличава ГПР, като излага аргументи, че това становище не е съобразено с разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 ЗПК и че неустойката не е предвидена като елемент на ГПР и съгласно възприетата математическа формула за изчисляване на ГПР. Не е съгласен и с твърдението на ищеца, че неустойката заобикаля ограничението на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК, като посочва, че предвидената в договорите за кредит „Бяла Карта“ неустойка не представлява такава, санкционираща неплащане от страна на потребителя, а е свързана с неизпълнение на друго договорно задължение на кредитополучателя, за което посочената законова разпоредба 2 не е приложима – задължението за осигуряване на допълнително обезпечение.

Навеждат се доводи, че тези законови разпоредби са императивни и не могат да се тълкуват разширително, нито да се прилагат по аналогия за непаричните задължения на длъжника по договора за кредит. Твърди се, че ищецът действително е в неизпълнение на задължението си за заплащане на дължимите суми по договора, като не само не е представил обезпечение, след като са настъпили условията за това, но не е заплатил и значителна част от произтичащите от договора парични задължения. Въззивникът изразява несъгласие с твърденията, че потребителят е бил поставен в неблагоприятно положение, като изтъква, че ищецът е знаел, че трябва да предостави обезпечение в 3-дневен срок от неизпълнение на текущото си задължение на падежа – действие, което е изцяло под негов контрол, поради което е можел или изобщо да не встъпва в договорно правоотношение или да организира предоставянето на обезпечението много преди да започне да тече срока му за това. Излага аргументи, че непредоставянето на обезпечение поставя сериозна несигурност дали кредиторът ще може да събере сумата по предоставения от него кредит. Счита за погрешни и изложените в исковата молба разсъждения, че кредиторът следва да търси обезпечение преди сключването на сделката и при непредоставяне на търсените гаранции да отказва облигационна обвързаност. Намира за несъстоятелни и твърденията на ищеца, че с поставеното изискване за предоставяне на обезпечение се цели преодоляване ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК, като отново сочи, че неустойката не е предвидена от законодателя като елемент на ГПР. Сочи, че неустойката сама по себе си не е част от печалбата на кредитора, а е обезщетение за неспазване на договорно задължение от страна на кредитополучателя.

На второ място въззивникът изразява несъгласие с изводите на районния съд за прогласяване нищожност на клаузите на чл.21, ал.4 и ал.5 от договора като противоречащи на добрите нрави, като неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, като заобикалящи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и като заобикалящи изискванията на чл.33 ЗПК, с последица чл.21 ЗПК.

Навеждат се доводи, че разходите за събиране на вземането, предвидени в чл.21, ал.4 от договора, се дължат единствено и само в случай, че кредитополучателят не заплати в уговорения срок общото си задължение, а тези по ал. 5 се дължат само и единствено в случай, че е обявена предсрочна изискуемост на задължението на кредитополучателя, т.е. начисляването на тези разходи зависи само и единствено от поведението на потребителя, което е свързано с неизпълнение. Излагат се съображения относно същността на тези разходи, като се изтъква, че същите не само не са забранени, но има и специални текстове, които гарантират посочването им и правата на потребителя – чл.11, ал.1, т.15 и чл.19, ал.3, т.1 ЗПК. Посочва се, че начисляването на тези разходи е изцяло обосновано с необходимостта от човешки и технически ресурс, който се занимава със събиране на вземания по извънсъдебен път и който не би бил необходим в случай, че потребителите изпълняват задълженията си. Ето защо въззивникът счита, че тези разходи имат извънреден характер и не представляват действия по управление на кредита. В тази насока се извършва и позоваване на практика на съдилища в страната.

Въззивникът счита, че тези клаузи не са неравноправни и договорът за кредит напълно отговаря на изискванията на чл.22 ЗПК към момента на 3 сключването му.

На трето място в жалбата се подчертава, че районният съд е обявил цялостна нищожност на договора за кредит, без да изложи каквито и да било мотиви относно основанието за тази нищожност, а се е ограничил единствено до обсъждането на три конкретни клаузи от договора, с което е допуснал нарушение на изискванията на чл.236 ГПК.

Най-сетне се посочва, че в мотивите на съдебния акт съдът е посочил, че чистата стойност на главницата по процесния договор, която следва да бъде възстановена е 482,08 лв., а в диспозитива е определена различна сума – 314,06 лв., без тази разлика да е обоснована. Според въззивника, съществува съществено противоречие между мотивите и диспозитива, което не е обикновена фактическа грешка, а е съществен порок, засягащ законосъобразността на съдебния акт и подлежащ на проверка от въззивния съд.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна- ищеца Д. В. Д..

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, като приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от приложения към исковата молба заверен препис от Договор за кредит „Бяла карта" от 28.05.2024 г ., се установява, че страните са били в договорни правоотношения, като „Аксес Файнанс“ АД, в качеството си на кредитодател, се е задължил да предостави на Д. В. Д., в качеството му на кредитополучател, револвиращ кредит в размер на 800,00 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта „Бяла карта“, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне, съгласно условията на договора.

В договора е посочено, че общото задължение на кредитополучателя към всеки един момент от действието на договора включва цялата усвоена и непогасена главница, начислената върху нея и непогасена договорна лихва, неустойки за неизпълнение на договорни задължения, лихва за забава и разходи за събиране на просрочени задължения, в случай, че такива са начислени, дължимата застрахователна премия в случай, че такава е сключена.

Договорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема от 50,4% върху усвоения размер на кредита. Отразено е, че общата дължима от кредитополучателя сума по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е сборът от следните суми:

1.усвоената и непогасена главница; 2. договорната лихва върху усвоената и непогасена главница; 3. такси за ползване на картата, посочени в Тарифата.

Според посоченото в договора, годишният процент на разходите /ГПР/ е 64.96%, като е отразено при какви допускания е изчислен.

В чл.15 от договора е посочено, че кредитополучателят се задължава в срок до пет дни, считано от датата на активиране на предоставения платежен инструмент, да предостави на кредитодателя едно от следните обезпечения:

1. Банкова гаранция с бенефициер-кредитодателя за сумата 1 219,44 лв.със срок на валидност 2 години от датата на сключване на договора;

4

2. Едно физическо лице – поръчител, което да отговаря на следните изисквания: да е над 21 години; да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; брутният размер на дохода му да е не по-малък от 1 500 лв.; да работи по безсрочен трудов договор минимум от 6 месеца; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Аксес Файнанс“ АД; да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е член на домакинството на кредитополучателя.