Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4240 от 02.07.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10642/2023
Вид
Решение № 4240
Подписан
02.07.2025
Състав
Здравка Иванова, Виктория Валентинова Грънчарска, Наталия Петрова Лаловска

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 210, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 212 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 270, ал. 3 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 103 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 4240 гр. София, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100510642 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 13984/15.08.2022 г. на СРС, 120 с - в, по гр. д. № 14904/2022 г. са отхвърлени изцяло предявените от Р. Р. Х., ЕГН **********, срещу Адвокатско дружество „Д.И Л.“, БУЛСТАТ *********, искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а именно ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 19 116, 95 лв., като получена в качеството му на взискател по изпълнително дело №20207370401033 по описа на ЧСИ Л.Т., гр. Добрич, без основание, респективно като получена на отпаднало основание, поради изцяло погасяване чрез плащане, при евентуалност, поради погасяване чрез прихващане, при евентуалност, поради погасяване на вземането чрез погасителна давност, като неоснователни.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Р. Р. Х., чрез представителя му. В жалбата излага съображения, че решението е необосновано, не е съобразено с материалния и процесуален закон и събраните доказателства.

Жалбоподателят счита, че от приетите по делото доказателства не може да се направи извод, че ответникът е изплатил на ищеца всички дължими възнаграждения по договора за адвокатско съдействие. Неправилен е извода на съда, че ищецът не е установил да има вземане към ответника. Счита, че се установяват пълно претенциите му към ответното дружество по основание и размер, както и твърденията му в исковата молба. Излага множество доводи, че доколкото не се установява нотариалната покана до него да е получена, недоказано е останало обстоятелството, че договорът за адвокатски услуги е прекратен преди изтичането на срока му на 1

10.04.2007 г. Необосновано и в противоречие с доказателствата СРС е приел, че договорът е прекратен 6 месеца преди изтичане на срока му. Счита, че този извод е в съществено противоречие с процесуалните правила. Неоснователно съдът е приел, че ответното дружество му е изплатило всички дължими суми по договора. Позовава се и на допуснати от съда нарушения при прилагането на чл. 103 ЗЗД относно погасяване на парични задължения чрез прихващане, както и на нормите на чл. 110 ЗЗД относно погасителната давност. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени решението и исковете да се уважат. Претендира разноски държавна такса за настоящото производство.

Ответникът Адвокатско дружество „Д.И Л.“, БУЛСТАТ *********, чрез представителя си, оспорва жалбата като неоснователна в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Излага доводи, че решението е законосъобразно, обосновано и постановено при съобразяване на доказателствата и материалния закон. Поддържа, че въззивната жалба е бланкетна, в нея не са изложени конкретни оплаквания относно законосъобразността на решението. Счита, че при липса на конкретни оплаквания, съдът не дължи служебна проверка на решението. Поддържа, че фактическите и правни изводи на съда са в съответствие с установеното по делото и са направени след анализ на събраните доказателства в цялост. По делото са приети безспорни доказателства, че по образуваните срещу ищеца изпълнителни дела е получена сума от 19 116, 96 лв. от ответното дружество на годно правно основание, в качеството му на взискател по изп. дело № 20207370401033 на ЧСИ Л.Т., рег. № 737, КЧСИ, с район на действие ОС – гр. Добрич. Безспорно е установено, че това изпълнително дело е било прекратено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК и ищецът няма интерес да води иск по чл.

439 ГПК. Договорът с ищеца от 10.04.2006 г. , по който е назначен за адвокат в ответното дружество е прекратен 6 месеца след сключването му поради неизпълнение на поетите от ответника задължения по него и допуснати нарушения на Етичния кодекс на адвоката. Поддържа, че всички суми за периода м. 04. - м. 09.2006 г. дължими по този договор, са изплатени на ищеца, което се установява от приетите доказателства. Основателно съдът е приел, че ищецът не е доказал ликвидност и изискуемост на вземане в размер на 12 000 лв., както и че всички възнаграждения, да прекратяване на договора с адвокатското дружество, са били заплатени, а в изпълнителното производство са извършвани множество действия, с които давността е прекъсната и не е изтекла. Сочи, че сумата от 19 116, 96 лв. е получена от ответника на годно правно основание, като взискател, след разпределение на суми по извършена публична продан на имот, собствен на ищеца. Моли да се потвърди решението. Не претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното :

В рамките на проверката по чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно и за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Въззивният съд намира, че постановеното решение, което се оспорва изцяло от ищеца, е валидно постановено. Преди да премине към обсъждане на законосъобразността на решението, съдът намира, че следва да направи преценка за неговата допустимост.

В исковата молба са били заявени няколко съединени при условията на евентуалност искове по чл. 439 ГПК - отрицателни установителни искове за 2 установяване недължимост на суми по изп. дело № 20207370401033 на ЧСИ Л.Т., рег.

№ 737, КЧСИ, с район на действие ОС – гр. Добрич поради погасяване чрез съдебно прихващане или по давност и за дължимост на суми по договор за адвокатски услуги в полза на ищеца.

Въззивният състав констатира, че с доклада по делото по реда на чл. 140 ГПК от 07.09.2022 г. СРС е приел, че е сезиран с искове по чл. 124 ГПК и чл. 439 ГПК, както следва : главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 439 от ГПК - отрицателен установителен иск за установяване, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер на 17 813, 43 лв. (получена след служебно изискване на данни по изпълнителното дело, а не посочена от ищеца) поради погасяване чрез плащане, при евентуалност по чл. 439 от ГПК, че не дължи сумите, поради погасяването им чрез изтекла погасителна давност, при евентуалност, че ответникът дължи на ищеца сумата от 12 000 лв., дължима по Договор от 10.04.2006 г., като и евентуално, че не дължи същата сума, при съдебно прихващане със сумата от 12 000 лв., дължима по Договор от 10.04.2006 г. от ответника на ищеца, до размера на помалкото вземане. При така заявените искове СРС е разпределял доказателствената тежест на страните. Докладът е приет за окончателен в първото по делото съдебно заседание.

С последваща молба, подадена след първото съдебно заседание, ищецът Р. Р. Х. е направил изменение на исковете по чл. 214 ГПК като е преминал от установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 439 ГПК към осъдителни – с правно основание чл.

55, ал. 1 ЗЗД за неоснователно обогатяване и е увеличил размерите на исковете.

С протоколно определение от съдебно заседание на 07.02.2023 г., постановено във връзка с молбата за изменение, въпреки изричното възражение на ответника за недопустимост на изменението, на основание чл. 214 ГПК СРС е допуснал изменение на предявените искове, като е преминал от установителни към осъдителни с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, както следва : ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 19 116, 95 лв., получена в качеството му на взискател по изпълнително дело № 20207370401033 по описа на ЧСИ Л.Т., гр. Добрич, като получена без основание, респективно на отпаднало основание, поради изцяло погасяване чрез плащане, при евентуалност, поради погасяване чрез прихващане и при условията на евентуалност, поради погасяване на вземането чрез погасителна давност.

След допуснатата изменение, но без да направи изменение на доклада и обстоятелствата, които подлежат на доказване при искове за неоснователно обогатяване, СРС се е произнесъл по евентуално съединени искове с основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД като ги е отхвърлил.

Въззивният състав намира, че изцяло в нарушение правилата на процесуалния закон, чл. 214 ГПК, СРС е допуснал изменение както на основанието, така и на размера на исковете, което е недопустимо, съгласно трайната практика по въпроса.

Възраженията на ответника по този въпрос, поддържани във всичките му становища в първоинтанционното производство, са основателни.

Според безпротиворечивата практика на ВКС, обективирана в решение № 59 от 27.04.2015 г. по гр. д. № 4647/2014 г. на III г. о.; решение № 473 от 01.06.2010 г. по гр. д. № 1537/2009 г. на IV г. о.; решение № 115 от 8.07.2011 г. по т. д. № 680/2010 г. на II т.

3 о.; решение № 63 от 28.05.2011 г. по т. д. № 490/2010 г. на II т. о.;решение № 7 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 123/2011 г. на I г. о.; решение № 51 от 30.04.2014 г. по т. д. № 1977/2013 г. на II т. о., решение № 142 от 14.01.2021 г. по гр. д. № 3067/2019 г. на IV г. о. и др., „обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне съгласно чл. 2 ГПК, се очертават от ищеца с исковата молба чрез индивидуализация на обстоятелствената част и петитума и те са определящи за вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът дължи произнасяне в решението си. Последваща промяна в предмета на спора по инициатива на ищеца е допустима при спазване на предвидените в чл. 214 ГПК правила за изменение на иска и в хипотезата на чл. 212 ГПК - предявяване на инцидентен установителен иск.“

Изменението на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК може да се отнася до основанието на иска или до самото искане или да е свързано с преминаване от установителен към осъдителен иск и обратно. Във всички случаи изменението не може да засяга едновременно първоначално заявеното в исковата молба основание на иска и формулираното във връзка с него искане, тъй като води до промяна в предмета на първоначално въведения спор и допустимостта му е отречена с разпоредбата на чл.

214, ал. 1, изр. 2 ГПК. По аргумент за по-силното основание от чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК промяната в предмета на спора не може да се постигне и чрез едновременно прибавяне на ново основание и ново искане към вече заявените с исковата молба, доколкото по този начин се постига ефектът на предявяване на нов иск след образуване на делото. Съгласно чл. 210, ал. 1 ГПК, обективното съединяване на искове срещу един и същи ответник е възможно само с първоначалната искова молба, н о не и с последващи молби, подадени по време на разглеждане на делото.

Въззивният състав намира, че в случая ищецът е предприел едновременно изменение на основанието и петитума на предявените с исковата молба евентуално съединени установителни искове за недължимост на суми, събрани в изпълнителното производство по чл. 439 ГПК, като е преминал към осъдителни искове за връщане от ответника на недължимо платени суми, при условията на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, след първото по делото съдебно заседание и след изготвяне на проекто - доклада по чл. 146 ГПК. Поискал е не просто преминаване от установителни към осъдителни искове, при запазено първоначално основание, а произнасяне от съда по изцяло нови искове с нови основание и петитум - осъдителни, за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, при които предмет на установяване са различни обстоятелства, тъй като се основават на имуществено разместване на блага.

Както се посочи, съгласно трайната практика на ВКС и съдилищата, изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК чрез промяна на заявеното основание може да се предприеме от ищеца в първото по делото заседание, както и без изменение на основанието да се измени искането. За изменение на размера на иска, както и за преминаване от установителен към осъдителен иск и обратното ищецът е ограничен до приключване на делото в първата инстанция. В този смисъл твърденията за нови и нововъзникнали обстоятелства, съгласно нормата на чл. 147 ГПК, следва да тълкува като възможност на страните, конкретно за ищеца - да въведе обстоятелства, които по характер не променят основанието на иска. Следователно, след първото по делото заседание ищецът не разполага с възможност да измени основанието на иска, независимо дали е налице някоя от хипотезите по чл. 147 ГПК.